Четирикратният световен шампион Италия отпадна още в груповата фаза на втори пореден мондиал. Всъщност подобни провали не са нещо ново за Скуадрата, както припомни "Евроспорт".

1958, Белфаст

Това е най-голямата издънка в историята на Адзурите. Италианците изобщо не успяват да се класират за мондиала за първи и последен път в историята. Решаваща се оказва загубата с 1:2 от Северна Ирландия на мразовития 15 януари в Белфаст.

Първоначално мачът трябвало да се състои на 4 декември 1957 г. Гъстата мъгла в Лондон обаче не позволила на рефера (Ищван Жолт, директор на операта в Будапеща) да пристигне навреме.

Двубоят бил отложен, но двата тима все пак си спретнали контрола, завършила 2:2.

"Приятелският мач" бил съпроводен от батални сцени (тълпата нахлула на терена, бясна от отлагането на официалния двубой и от грубата игра на някои от италианците) и впоследствие бил кръстен "Битката в Белфаст".

В крайна сметка капитанът на Северна Ирландия Дани Бланчфлауър спасил ситуацията, като наредил на своите съотборници да ескортират италианците до съблекалните, докато полицията се опитвала да озапти зрителите.

1966, Мидълзбро

Една от най-големите сензации в историята на световните първенства. Селекционерът на Италия Едмондо Фабри не успява да сплоти играчите си, които се делят на групички според клубната принадлежност. Така се стига да злощастния за Адзурите двубой със Северна Корея.

Нападателят Булгарели се контузва, а по онова време смените още не са въведени и италианците остават с 10 души. Голът на Пак Ду-ик пък води до истинска национална трагедия на Апенините.

1970, Мексико

Вярно, Италия се окичва със сребърните медали, победена от великолепния тим на Бразилия. За Адзурите обаче турнирът е белязан със скандали, като нападателят на Милан Лодети е изключен изненадващо от състава.

На самото световно пък селекционерът Валкареджи провежда знаменитата си "щафета" като дава по едно полувреме на Мацола и Ривера (на финала обаче нарушава обещанието си и пуска легендата на Милан едва в 84-ата мин., може би за да компенсира факта, че той играе 30 мин. повече на полуфинала срещу ФРГ заради продълженията).

При завръщането си в Италия националите са посрещнати от ядосани тифози, въоръжени с гнили домати. Налага се Адзурите да се скрият в един хангар и да изчакат страстите да отшумят.

1974, Мюнхен

Още преди Скуадрата да падне от Полша и да се сбогува със световното, на мача срещу Хаити цял свят гледа по телевизията как нападателят Киналя тегли една майна на треньора Валкареджи, след като е сменен от Анастази.

1986, Мексико

Мексиканската столица за втори път се оказва фатална за италианците. Франция гилотинира световния шампион от 1982 г. на осминафинала с попадения на Платини и Стопира. Това е краят на една легенда. Селекционерът Беардзот, който е пропуснал да обнови състава, поема цялата вина за провала.

1990, Неапол

Третото място не е лош резултат, но не и когато си Италия и играеш на родна земя. Серията на Валтер Дзенга без допуснат гол е прекъсната от попадението на аржентинеца Каниджа на полуфинала. За италианците започва кошмарът на дузпите, който те ще преодолеят едва през 2006.

На "Сан Паоло" в Неапол  Донадони и Серена пропускат от бялата точка и за финала се класира Аржентина.

1994, Пасадена

Проклятието на бялата точка застига Италия за втори път. На финала с Бразилия (доста скучен мач) в редовното полувреме вратарят на Адзурите Палиука едва не остава в историята с грандиозна издънка, но го спасява страничната греда.

При дузпите изпускат нападателят на Милан Даниеле Масаро (мушнал 2 гола на Барса на финала за КЕШ при шумния успех с 4:0) и две легенди на калчото и световния футбол – Франко Барези и Роберто Баджо.

1998, Париж

Трети акт (и последен) на трагедията с дузпите. На четвъртфинала срещу домакина Франция Роберто Баджо взема личния си реванш, като този път вкарва от бялата точка, но италианците отново губят, след като Ди Биаджо нацелва напречната греда.

2002, Теджон

Този път Италия изобщо не стига до дузпи, но преживява нов корейски кошмар. За разлика от 1966 г., сега Южна Корея е отборът, който изритва Адзурите от мондиала. Домакините получават и солидна помощ от рефера Байрън Морено, който не дава дузпа за Италия, гони Тоти и анулира попадение на адзурите. В края на второто продължение пък Ан Джун-хуан бележи "златен гол" за тима на Гус Хидинк.

Ан, който е играч на Перуджа, впоследствие е уволнен за назидание от президента на Грифоните Лучано Гаучи. Последният мотивира постъпката си, като заявява, че кореецът се е държал обидно и е показал "неуважение" към италианския футбол.

2010, Йоханесбург

Това е моментът, в който Италия удря дъното. Само с 2 т. в една изключително лесна група (съперници са Парагвай, Словакия и Нова Зеландия) действащият световен шампион си събира багажа.

Тимът на Липи се нуждае от победа в последния мач срещу Словакия, но вместо това пада с 2:3 и си гръгва с наведена глава.

2014, Натал

За втори път поред Италия не успява да излезе от групата. След победата над Англия, играчите на Прандели се представят ужасяващо срещу Коста Рика и Уругвай и губят два пъти с минимален резултат. Действията на съдията на мача с Уругвай Маркос Родригес (веднага сравнен с Морено) не могат да оправдаят подобна катастрофа.

Рафаеле Папада, "Евроспорт"