За Испания проблемите започнаха още преди второто полувреме. Над Салвадор се изля тропически порой, помощникът на Дел Боске Тони Гранде не успя да се скрие под козирката на пейката и след няколко секунди вече изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от басейна, където се е къпал по костюм. След по-малко от час, още преди последния сигнал Дел Боске и Гранде ще отидат да утешават играчите си – онези, които седяха до тях през цялото време и другите, които седнаха през второто полувреме.
Един от последните – Диего Коща – трибуните на "Фонте Нова" не забравяха да го поздравяват с освирквания, оглушително бучене и гневни възгласи "у-у-у" още от момента, в който излезе да загрява. За онези 60 мин. на терена, които нападателят получи от Дел Боске, нещата само се влошиха. На холандските фенове им хареса примерът на бразилските "колеги", така че всеки път, когато Диего Коща получаваше топката, децибелите скачаха.
Първоначално на испанците лесно им се удаваше да докарват топката до централния си нападател, а самият Диего Коща с лекота проникваше в наказателното поле. Там край него се оказваха Влар и Де Врай. Първо двамата успяха да блокират удара на стрелеца, а после последният закачи крака на Де Врай (може и обратното да беше, не настоявам) и се случи епизодът, който обсъждахме през цялата почивка, но за който напълно забравихме през втората част.
Чудесно е, че на световното най-после изгледахме един мач, след който можем да не говорим за съдийството. Не защото нямаше съдийски грешки, а защото в него имаше далеч по-вълнуващи неща. В случая с падането на Диего Коща не може да има истина и неистина, също както във футбола не може да има обективност и безпристрастност. Сигурен съм, че и този път милиони хора са видели в тази дузпа крайна несправедливост. Това не е важно. Важното е, как през второто полувреме Холандия отвърна на тази (в нейните очи) несправедливост.
От нейния отговор усещането беше като от пърхане на пеперуди в стомаха, а също като при излитане на реактивен самолет. И с всеки нов гол чувството се засилваше, а височината на полета се увеличаваше.
Едва ли някой се съмнява, че холандците са откачалки и когато получават поредния си екстатичен припадък, никой не може да ги спре. Голямата им беда е, че не успяват задълго да останат в тази почти наркотична еуфория. Така на Евро 2008 холандците смазаха финалистите от световното Италия и Франция, а на четвъртфинала приключиха участието си. В ЮАР стигнаха до финала, а в Украйна не излязоха от групата си.
Но ето че преди две години поколението на Робен и Ван Перси получи един селекционер, който е на тяхната вълна. Става дума за треньора, който преди 20 години със своята момчешка банда от Амстердам надви във финала на Шампиопската лига Милан на Капело, а престоя си в Барса започна с две загуби с общ резултат 0:7 срещу Динамо (Киев) на Лобановски.
Това е треньорът, който с Барса спечели два пъти Примера дивисион, а начело на Лалетата не успя да се класира за световното през 2002. Треньорът, който се провали при завръщането си в Барса, но затова пък направи АЗ Алкмаар шампион на Холандия за първи път от около 30 години. Треньорът, който отново направи от Байерн водещ европейски клуб, но бе уволнен още в средата на следващия сезон. Треньорът, който или е прекалено гениален, за да бъде гениален винаги и навсякъде, или пък има твърде много късмет и затова понякога изглежда гениален.
С две думи, Луис ван Гаал е треньорът, който пасва идеално на поколението на Робен и Ван Перси, защото им е близнак по дух.
Що се касае до това поколение играчи, за тях всичко ни е известно отдавна. Още в ЮАР разбрахме, че да стигнат до финала, когато са в настроение, за тях е просто като две и две – четири. Но работата е там, че преди 2 години Ван Гаал рязко освежи Лалетата, а за нов лидер "назначи" Кевин Стротман, когото направи капитан на 22 години. Напълно откачена постъпка, типична за лудака Ван Гаал. Да, Стротман се контузи, треньорът промени схемата, но останалите, онези, които дойдоха заедно със Стротман, те са тук, в Бразилия.
Дейли Блинд е най-добрият в Аякс в последните два сезона. Той подаде два голови паса, които обърнаха мача.
Стефан де Врай вкара гол, брутален като самия него, като спечели най-много единоборства сред всички играчи на терена.
Деснийт бек Янмат сякаш окова във вериги Жорди Алба и хвърли тъча, след който Касияс толкова нескопосано отигра топката в 72-ата мин.
Яспер Силесен, който едва през октомври, след 0:4 от ПСВ Айндховен, измести Вермер от вратата на Аякс, при 0:1 парира страховит изстрел на Силва.
Холандия разгроми световния и европейски шампион с 5:1, а владя топката в едва 36% от игровото време. Може би именно след този мач всички ние окончателно ще прозрем, че няма нужда да се задълбаваме точно върху този показател.
На холандците не им се случва често да бъдат в такава форма, но когато им се случи, откачат всички – и те, и съперниците, и онези, които просто гледат. И тъй като това не се случва достатъчно често, няма как да ни омръзне. Никога.
PS – А за това, че преди Ван Гаал да оглави клубния тим на Ван Перси, тази чест можеше да споходи Дел Боске, сигурно в момента е по-добре изобщо да не си спомняме.
Денис Романцов, "Спорт Сегодня"