Съблекалнята на стадион "Кастелан" във Форталеза, броени минути преди началото на осминафинала на Мондиал 2014 между Холандия и Мексико. Луис ван Гал още веднъж припомня основните моменти на плана за двубоя, помощникът му Патрик Клуйверт отбелязва края на кратката му реч с ободряващо ръкопляскане. Думата взима капитанът Робин ван Перси. Той се обръща към съотборника си Дирк Кайт.
- Дирк, имам да ти кажа нещо от всички момчета – произнася Ван Перси. – Днес е стотният ти мач за Холандия. Ти си едва седмият играч с такова постижение в историята ни. Ако някой го заслужава, то това си именно ти. Всички ние се учим от теб – аз, Ариен, Уесли и всички останали. Гордеем се с теб.
Преди десетина години Ван Перси беше футболно гаменче. Той игнорираше опитите за ръкостискане от страна на треньора си Ван Марвайк, биеше се с фенове на Аякс, отнемаше топката от партньора си в атака Пиер ван Хойдонк. Именно Кайт е човекът, успял да вкара Робин в правия път.
През лятото на 2004 Ван Перси премина в Арсенал, а преди две години внесе 30 000 паунда във фондацията на Дирк. От 2006 г. насам благотворителната организация на Кайт е построила 64 специализирани центъра за деца инвалиди в Холандия.
Но да се върнем във Форталеза. След импровизираното обръщение на Ван Перси Кайт се усмихва, леко смутен, потупва Робин по гърба и отборът излиза за мача. Жегата е убийствена, а Кайт играе на един от най-натоварващите физически постове – атакуващ краен защитник. След десет минути фланелката му вече е напоена обилно с пот.
Мачът се играе от 13 часа местно време, след почивката температурата се качва още повече. Холандия получава гол и вече не може да играе затворено. Клупът се стяга – още 40 минути и край. Ван Гал казва само две изречения и тимът преминава към схема 4-3-3.
Играчите нямат нужда от подробни указания. Те просто се връщат към подреждането, което са практикували в квалификациите. Но тогава десен защитник е бил Янмат, а сега мястото му заема Кайт, чийто опит като бек се състои от един мач и половина. При това тимът в схема с четирима защитници отговорността на бековете нараства в сравнение с варианта 3-5-2 (или 5-3-2).
Играчът на Фенербахче не трепва. В оставащите до края на мача с Мексико минути той подава 7 паса напред, отнема топката от Гуардадо, два пъти центрира отдясно, печели две въздушни единоборства – първо срещу Ерера близо до своя пеналт, после срещу високия Рейес пред чуждия (дотогава той още веднъж е сменил поста си и вече се подвизава като централен нападател).
Когато Снайдер успява да изравни резултата 2 мин. преди края, Кайт пада на колене в ъгъла на наказателното поле и вдига ръце към небето. Да, това е стотният му мач за Холандия, но не е там работата. На 29 юни 2007 г. е починал бащата на Дирк, рибарят от Катвайк Герит Кайт. Отишъл си е точно на същия ден преди седем години.
След около пет минути Проенса отсъжда дузпа за падането на Робен в наказателното поле на Мексико. Потърпевшият взема топката и тръгва към бялата точка. Пресреща го Кайт: "Изморен си. Ще я бие Хунтелар"
Хунтелар изпълнява, прави резултата 2:1 за Холандия и Кайт пак тича да заеме мястото на десния бек. Статистиката показва, че 3/4 от двубоя ветеранът е прекарал на слънчевата половина на терена на "Кастелан". Въпреки това именно той е и най-активният футболист в мача. Кайт записва 87 докосвания до топката и подава 59 паса.
Легендата Йохан Кройф е впечатлен.
"Вижте Кайт", казва той след мача. "Той започна като ляв бек, после премина на десния фланг, а когато се наложи, се втурна в атака с всички останали. Имаме късмет, че разполагаме с играч като Кайт, който може да играе навсякъде."
Разбира се, всички помнят кой зарази света с идеята за тотален футбол преди 40 години. Но едва ли някой би си помислил, че в най-яркия символ на новата холандска тоталност ще се превърне най-възрастният в отбора, 33-годишното дясно крило. През октомври миналата година Кайт изигра 98-ия си мач за Лалетата и имаше голяма вероятност той да му е и последен. В Бразилия той пристигна в ролята на твърда резерва. Ако не бяха проблемите на Мартинс Инди, излязъл временно от строя, след като пострада срещу Австралия, най-вероятно играчът на Фенербахче изобщо нямаше да помирише терен на световното.
Разбира се, може и да съм пропуснал нещо, но лично аз преди мондиала бях виждал Кайт (във Фейенорд, Ливърпул и Фенербахче) само на два поста – централен нападател и дясно крило. И ето че на 23 юни срещу Чили Ван Гал го пуска като ляв защитник срещу чилиеца Маурисио Исла. Ветеранът се представя достойно.
Немислимо превъплъщение! Едва по-късно научаваме, че Ван Гал пет седмици е готвил Кайт за ляв бек на тренировки. Да бяхте видели лицето на холандския селекционер, когато след успеха над Чили журналистите взеха да се заяждат с него заради стила на Лалетата.
- Разрешете и аз да ви попитам нещо: какво разбирате под атакуващ футбол?
- Кайт например игра ляв бек – отговаря журналистът.
- И какво? Чилийците успяха ли да направят нещо на това крило? Какво направи Исла за целия мач?
На този аргумент нямаше какво да се отвърне.
Сред феновете на Холандия в Бразилия са и съпругата на Дирк Гертруда заедно с дъщеря им и тримата им синове.
Гертруда се появява в живота на футболиста в много важен момент. В началото на новия век умира 21-годишният брат на Дирк, а баща му вече е принуден да прекарва много време в болницата, в която Гертруда работи като медицинска сестра.
Постепенно в живота на футболиста се появява нов смисъл. Покрай Гертруда той започва да се занимава с благотворителност. След като двамата се женят, съпругата му продължава да се грижи за болни възрастни хора чак до раждането на дъщеря им Ноел.
След като губи баща си пък Кайт започва да превежда половината си заплата в помощ на хора, болни от рак. По-късно двамата с Гертруда основават споменатата вече фондация, която помага на деца с тежка съдба в Холандия, Бразилия, Непал и Гана.
След две седмици Кайт ще навърши 34 години. По света няма чак толкова много известни футболисти с толкова сложна и удивителна съдба. В Бразилия Дирк вече успя да ни изненада за пореден път. А приказката за Лалетата продължава. Коста Рика бе преодоляна (Кайт се разписа при дузпите), идва ред на Аржентина. Дали ветеранът и съотборниците му няма да разбият най-после прокобата, тегнеща над холандския футбол и да донесат най-после световна титла на Лалетата след три загубени финала?
Денис Романцов, PROспорт