Десет минути преди края на продълженията на Холандия – Коста Рика журналистът Бен Литълтън, автор на книгата: "12 ярда: изкуството и психологията на идеалната дузпа", изнесе в ефир следната убийствена статистика. В последните пет години Кайлър Навас е отразил пет от изпълнените срещу него десет дузпи. Холандецът Яспер Силесен пък не е успял да спаси нито една от трите, които са бити срещу него.

Изстрелите от бялата точка винаги са били слабо място за холандците. Те имаха само един успех в сериите за определяне на победителя на големи първенства от пет опита. Това бе вторият най-слаб резултат в историята, естествено, след този на Англия (1 успех от 7 опита). Дори Кройф навремето не обичал да бие дузпи. По думите на Роб Рензенбринк легендарният му съотборник прекалено много се страхувал да не пропусне.

Преди Бразилия 2014 треньорският щаб на Лалетата решил да подходи към проблема от другата страна – да работи не толкова с играчите, които стрелят от бялата точка, колкото с онези, които трябва да спасяват ударите. С това се захванал Франс Хук, треньорът на вратарите, най-довереният помощник на Ван Гал, работил с него в Аякс, Барселона и Байерн.

"Той ме научи на всичко, което знам, изстреля ме по пътя към успеха", казва за него Едвин ван дер Сар, който е започнал кариерата си именно под зоркия поглед на Хук.

Холандският специалист винаги се стреми да използва максимално силните страни на вратарите, с които работи. Така Хук си спомня, че в Барселона Витор Баия е пасвал идеално на стила на Боби Робсън и на схемата 4-4-2 със защитна линия, която играе близо до собствената врата. Но след идването на Ван Гал и промяната на тактиката, португалецът започнал да изпитва дискомфорт, изгубил психологическата си стабилност и формата му паднала. Тогава Хук решил да го замени с Руд Хесп, който отстъпвал на Баия по някои чисто вратарски параметри, но бил по-подходящ за новия стил на игра.

"Всеки вратар трябва да развива и да използва силните си страни", обяснява Хук. "Например ако някой има отличен рефлекс и не се страхува да го обстрелват от различно разстояние, защитниците няма смисъл да се опитват да хабят сили, за да блокират ударите на противника. Но ако той не е особено уверен при излизанията от голлинията, ще трябва да поработи доста върху подреждането на бранителите при статичните положения, за да не му се налага да си пробива път през купа от играчи пред него."

Хук дели вратарите на два типа: R и A. R-вратарите са имат отлична реакция и действат сигурно в рамките на вратата. А-вратарите пък обичат да излизат от голлинията и умеят да разчитат играта. Названията на холандеца идват от думите anticipation и reaction (предвиждане и реакция).

R-вратарите трудно могат да бъдат преодолени с директен обстрел, способни са да правят невероятни спасявания, след които обикновено започват да играят още по-добре. Обикновено те притежават харизма и лидерски качества, като Оливер Кан и Джанлуиджи Буфон.

А-вратарите рядко стават капитани на отборите си и също толкова рядко радват зрителите, изваждайки някоя "невъзможна" топка от далечната десетка. Затова пък те запазват спокойствие, когато остават лице в лице с противников нападател, оценяват правилно ситуацията, преди да излязат от вратата и лесно подсигуряват защитниците, както показа Мануел Нойер срещу Алжир. Такъв страж никога не се притеснява да получава топката и да слага началото на атаките. За организацията на играта на тима той може да бъде също толкова важен, колкото и полевите футболисти.

Преди световното първенство Ван Гал и Хук предпочетоха стража на Аякс Силесен пред по-опитните вратари от английската Висша лига Крул и Ворм. Силесен е А-вратар, на когото му е по-лесно да намери общ език със защитниците пред себе си и да свикне с постоянните тактически експерименти на селекционера на Лалетата. Той не се смущава от това, че броят на защитниците пред него непрекъснато варира между трима и четирима, а отборът ту взема инициативата, ту се прибира и дебне на контри. Освен това Силесен рядко чисти топката напосоки и предпочита да подава точно.

Но изборът на основен вратар не значи, че в определен момент нещата няма да опрат до неговия дубльор – човек с отличен рефлекс, харизма и преливащ от енергия. Видяхте ли колко нахъсан излезе на терена Тим Крул? Как говореше нещо на костариканците преди дузпите? В своите десет минути той се държа като самозабравил се наглец, който плаче да бъде свален на земята. Ходът на холандския щаб обаче сработи – резервата хвана посоката при всички изстрели от бялата точка и спаси два от тях.

"Преди мача не казахме нищо на Силесен, за да не го разсейваме и огорчаваме предварително", призна Ван Гал. "Истината е, че всеки си има своите достойнства. Крул е нашият специалист по дузпи. Всички сме горди, че този номер мина."

А номерът бе измислен от Франс Хук – човека, когото Крул се хвърли да прегръща след победата над Коста Рика.

Иван Калашников, "Спорт сегодня"