Дори плочките в съблекалнята на Бразилия на стадион "Сария" бяха пропити с неутешима тъга.

5 юли 1982 г. Италия току-що беше победила Бразилия с 3:2, унищожавайки една мечта, една представа за футбола, една житейска философия.

Великолепната бразилска селекция на Теле Сантана, подарила на зрителите футбол, издигнат до нивото на произведение на изкуството, се оказа извън борда на световното, мака и вече успяла да развълнува фантазията на почитателите на играта.

Зико, Сократес, Жуниор, Фалкао, Серезо – идолите на онзи невероятен отбор, бяха принудени да се скрият в сенките, преглъщайки горчивите си сълзи.

Сократес, вечният капитан на онзи легендарен тим, по-късно разказва, че единствено селекционерът Теле Сантана е успял да запази твърдост пред лицето на отчаянието.

"Изражението му беше спокойно. Видях покой в очите му, погледът му беше въздействащ и дълбок и този поглед изразяваше единственото, което можеше да ни каже в онзи момент. Бяхме направили най-доброто, на което бяхме способни. "Върнете се спокойни в Бразилия, защото играхте най-хубавия футбол на световното и целият свят ви аплодираше" – това беше посланието на Теле."

В знак на признание към избраниците си, Теле подарил на всеки играч по една снимка с посвещение. Фалкао си спомня своето: "Ти ме убеди с играта си и с характера си". Достойнства, които онзи тим издигна в култ под знамето на футбола изкуство.

В една страна, където футболът има статут на религия, отборът на Теле беше символът на надеждата за една по-щастлива и тясно свързана с обикновените хора Бразилия във време, в което диктатурата в страната започваше постепенно да отстъпва пред желанието за промяна.

В първата групова фаза Бразилия бе показала красота и ефективност в Севиля, побеждавайки СССР, Шотландия и Нова Зеландия.

Онзи тим се състоеше от взаимно допълващи се таланти, способни да превърнат в музика всяка комбинация, играещи с дързостта на хора, които се стремят към своето величие. Европейските запалянковци останаха възхитени и очаровани от Селесао.

Във Валенсия Испания преживяваше невъобразими страдания. Във Виго Италия редеше равенство след равенство. Севиля обаче се беше превърнала в царство на футболната самба.

Втората фаза се провеждаше под формата на четири групи от по три отбора. Само първият във всяка от тях печелеше място на полуфиналите.

Бразилия, Аржентина и Италия трябваше да премерят сили в Барселона. Гаучосите загубиха с 1:2 от адзурите и с 1:3 от отбора на Теле. Така в последния мач на Бразилия ѝ стигаше и равенство, докато Италия се нуждаеше от победа.

Беардзот, селекционерът на Италия, прати Джентиле, който бе скъсал от ритане Марадона, да пази Зико. Паоло Роси откри резултата с глава, но Бразилия изравни след блестяща комбинация между Зико и Сократес. Тониньо Серезо сбърка елементарен пас в собствената половина, Роси го пресече и изведе отново Италия напред – 2:1. Жуниор погледна Серезо. Последният плачеше.

"Направо побеснях", спомня си по-късно бекът. "Отидох при него и му казах, че ако не спре да плаче, ще го цапардосам."

Серезо и Бразилия продължиха да галят фино топката, без нито за момент да изневерят на онзи футбол, който носеха в сърцата си и така стигнаха до ново равенство с попадение на Фалкао.

"Ние обаче нямахме ден", спомня си Зико. "Ако бяхме вкарали четири гола, Италия щеше да ни бутне пет."

Роси увенча своята най-славна вечер с трети гол. После Дино Дзоф направи най-доброто спасяване в кариерата си след един удар с глава на Оскар.

Край на фиестата, Бразилия беше аут.

Фалкао си спомня един плакат с надпис на испански, опънат до автобуса на Селесао, който смекчи малко горчивината от отпадането: "Благодарим ти, Бразилия. Във футбола невинаги най-добрите печелят."

"Това беше трофеят, който спечели онзи отбор – признанието на хората", коментира гениалният полузащитник.

"Какво като загубихме? Толкова по-зле за футбола. Онова беше невероятен житейски урок", гласи присъдата на доктор Сократес.

Бразилия никога вече не е имала толкова блестящ отбор, както през онази 1982 г., нито пък е имала късмета да бъде водена от селекционер, толкова обичан от хората като Теле.

С Карлос Алберто Парейра Селесао спечели световната титла през 1994, а през 2002 отново покори световния връх със Сколари.

Парейра, който в момента е координатор в щаба на Селесао, винаги твърди, че е по-важно да спечелиш титлата, отколкото да играеш красиво.

"Красивият футбол не е гаранция за победа. Тя е пътят към победата", отговаря Рене, синът на великия Теле, който почина през 2006 г.

Отпадането от Италия през 1982 г. в Бразилия е известно като "Трагедията на "Сария". И под тъгата по онзи изключителен отбор, прозира гордостта, която никой не е успявал да изрази по-добре от журналиста Армандо Ногейра: "Щом онези футболисти не вдигнаха купата… Какъв лош късмет за купата!".

Луис Мигел Инохал, "Ел Паис"