Такава е съдбата на футболистите с номер 10. Те носят на гърба си една фланелка, която тежи изключително много, особено на световно първенство.
Онези, които намират в себе си силата да превърнат напрежението в позитивна енергия, си гарантират място сред легендите на футбола, останалите се пречупват.
В Бразилия екипът с №10 изстреля нагоре Хамес Родригес, вдигна духа на Меси, стовари огромно бреме върху Неймар и удави Касано. Дори да се стремим да избягваме невъзможните сравнения между различните епохи, този номер си остава специален и винаги ни кара да си спомним за Пеле, Марадона и Платини, които го превърнаха в символ на световна класа.
Последните две "десетки", които се разписаха в Бразилия, бяха Джовани дос Сантос и Уесли Снайдер (б.р. – по-късно към тях се присъедини и костариканецът Брайън Руис) в драматичния осминафинал между Мексико и Холандия: когато залозите скочат до небето, Уесли рядко пропуска да оправдае очакванията.
За колумбиеца Хамес Родригес можем да кажем само, че това първенство го превърна в абсолютен герой. За Меси също няма нужда да говорим много, освен да изтъкнем, че този път играта му за Аржентина е далеч по-добра, отколкото за Барселона през последния сезон.
Силно стартираха също Неймар и Бензема, но бразилецът не блесна срещу Чили, докато френският нападател трябва да потвърди отличните впечатления, които остави срещу Хондурас и Швейцария.
Сред "десетките", направили добро впечатление остава и Еден Азар, който, без да е сред най-големите звезди на мондиала, помага на своята Белгия да върви напред.
В компанията на играчите с №10 влязоха и двама изненадващи герои: алжирецът Фегули и костариканецът Руис не бяха сред футболистите, които повечето хора биха очаквали да видях сред лидерите на отборите, които продължават участието си във фазата на прякото отстраняване.
"Вечният" Карагунис се представи на ниво за Гърция, а две африкански "десетки" заслужиха аплодисменти, въпреки че отборите им вече напуснаха турнира: Андре Аю и Жервиньо.
Групата на онези, които не бяха сред най-добрите, но все пак не покриха имената си с позор, включва Руни, Модрич, Микел, Валдивия и Джака. Но не липсват и хора с №10, които претърпяха пълен крах в Бразилия. Вече споменахме Касано, който беше като чуждо тяло в националния тим на Италия. Ветеранът Форлан не успя да помогне с нищо на Уругвай, нито пък руснакът Дзагоев на Сборная, не на последно място защото селекционерът Капело му отпусна твърде малко време.
Да не говорим за Кагава, който преди година на Купата на конфедерациите накара Япония да мечтае, а на световното, след кошмарния сезон в Манчестър Юнайтед, се оказа пълен анонимник.
Що се касае до Фабрегас и Подолски, в Бразилия те получиха второстепенни роли. Полди поне продължава напред с Германия, докато Сеск изпи до дъно горчивата чаша с развенчаната Испания.
Стефано Канталупи, "Гадзета дело Спорт"