Петкратният световен шампион Бразилия някога беше синоним на техничния, романтичен и често пъти обречен на красив провал футбол. Времената се промениха и Селесао отдавна възприе съвременния далеч по-предпазлив стил на игра, но въпреки това тимът със златисти екипи си остава синоним на неповторим, вълнуващ футбол. "Евроспорт" публикува класация на десетте най-велики бразилци в историята на световните финали.

Пеле

Споровете за това кой е най-великият футболист в историята ще продължават вечно, но няма никакво съмнение относно това кой е кралят на световните първенства. Едсон Арантес до Насименто, по-познат като Пеле, е с две глави над всички останали. Статистиката е достатъчно красноречива: 4 световни първенства, 3 шампионски титли (първата спечелена едва на 17 г.), 12 гола в 14 мача. Той си остава единственият играч, спечелил три световни титли и едва ли скоро някой друг ще може да се похвали с подобно постижение.

Роналдо

Ако Пеле е кралят на световните, то Роналдо е принцът. Феномена е най-добрият реализатор в историята на турнира с 15 попадения, макар че Миро Клозе може да го надмине това лято в родината му.

Бразилецът се славеше с фантастичен демараж, неповторима комбинация от мощ и финес, както и убийствен завършващ удар. Роналдо завоюва мястото си в историята на световните първенства и в пантеона на бразилския футбол с двата си гола на финала през 2002 г.

Гаринча

Макар и не толкова завършен футболист като Пеле, Гаринча е един от най-големите дрибльори, украсявал с присъствието си световните финали, както и един от най-популярните (може би най-обичаният) футболист в родината си.

Нещата, които крилото умееше да прави с топка в краката, му спечелиха куп прякори, най-красноречивият от които бе Anjo de Pernas Tortas – Ангела с кривите крака. Няма как по-добре да бъде описана играта на Гаринча, благодарение на когото през 1962 г. Селесао на практика не забеляза отсъствието на контузения Пеле.

Леонидас

Един вид Пеле още преди Пеле, Леонидас е смятан за един от най-великите играчи през първата половина на ХХ в. Нападателят играе на две световни първенства, като през 1938 г. става топ реализатор с 4 гола в 7 срещи. Той се прочува като един от най-първите играчи, правили задна ножица.

Леонидас обаче не успява да стане световен шампион, донякъде и заради решението на треньора на бразилците да го остави "да почива" в полуфинала с Италия. Селесао обаче губи с 1:2, а Леонидас, макар и достатъчно свеж, така и не получава шанса да играе на финал на световно.

Вава

С 9 гола в 10 мача на световни първенства, включително 2 на финала през 1958 г., Едвалдо Изидио Нето е третият най-добър реализатор на Селесао в историята на турнирите.

Прочутият с прякора си Вава нападател допълва отлично Пеле, Марио Загало и Гаринча в невероятния бразилски тим от края на 50-те и началото на 60-те г. Наред с Пеле, Паул Брайтнер и Зинедин Зидан Вава е един от четиримата играчи, успявали да вкарат гол в два финала на световно.

Амарилдо

През 1962 г. той и Гаринча блясват в отсъствието на Пеле, извеждайки Бразилия до втора поредна титла. В първия си мач Амарилдо бележи два пъти във вратата на Испания и Селесао се класира за четвъртфиналите. На финала звездата на Ботафого вкарва още веднъж, за да изравни, след като Чехословакия е открила резултата. В крайна сметка бразилците бият с 3:1 и Пеле е забравен, макар и за кратко.

Диди

Един от най-добрите халфове за всички времена, Диди играе на три първенства, като печели две титли (1958, 1962). В средата на терена му партнират Марио Загало и Зито. През 1958 г. е избран за футболист №1 на турнира. В бразилския фолклор той остава с прекрасния си поглед върху играта, с отличната техника, мощните удари и типичните изпълнения от пряк свободен удар, наречени "капещ лист".

Ромарио

Съвършената "лисица в пеналта" Ромарио си остава един от най-големите реализатори в историята. Репутацията си той изковава най-вече с отличното му представяне на световното през 1994 г. в САЩ, на което е обявен за най-добър играч. Нападателят вкарва 5 гола по пътя към четвъртата титла на Бразилия.

Кафу

Десният халф-бек е единственият футболист, играл на три поредни финала на световни първенства. През 1994 и 2002 той печели трофея. Влизането му в игра в първия случай се дължи на съдбата – титулярят Жоржиньо се контузва още в 22-ата мин на двубоя срещу Италия. Със забележителното си дълголетие обаче по-късно Кафу доказва, че напълно е заслужил благосклонното отношение на футболните богове. През 2002 г. той пръв вдига световната купа като капитан на Бразилия.

Роберто Карлос

Той изпълняваше ролята на Кафу, но на противоположния фланг. Роберто Карлос пренаписа изискванията за ролята на левия бек с играта си, подчинена преди всичко на мисълта за атаката.

Бързината, техниката и решимостта го превърнаха в икона на клубно и национално равнище. При преките си свободни удари пък на моменти той придаваше на топката траектория, която оставаше загадка за ума.