Орехът e едно от най-древните растения, познати на човечеството още от праисторически времена. Някои орехови дървета са на почтена възраст около 1000 години. Според една легенда, Бог направил земята като "харман", посадил в средата орех и завързал златна люлка, на която се залюлял и заспал.

Жезълът на Мойсей бил резбован от ореховото дърво в райската градина. Чудотворен бил и ореховият жезъл на Св. Патрик, който избавил Ирландия от змиите на острова, прогонвайки ги в морето.

Жреците в Древен Вавилон забранявали на обикновените хора да консумират орехи, тъй като се смятало, че стимулират мисленето, а и външната прилика между човешкия мозък и ореха заинтригувала медиците още преди повече от пет века. Орехите са много полезни за интелектуалното развитие и при интензивни физически натоварвания. Неслучайно са включени като орехова паста в менюто на космонавтите.

Словосъчетанията „костелив орех” и „орехова сянка” идват от прадедите ни. Орехът символизира здравина, а сянката му и до днес е считана за най-плътната. Затова тези, които заспиват по орех се разболяват, а под ореха не вирее друга растителност. От чисто научна гледна точка обяснението е обосновано, защото освен плътността и гъстотата на листата, в тях се образува особено вещество юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, то потиска растежа на растителността под короната. Вярва се, че хората нямат право да спят под това дърво, защото под орех е заспал Бог.

Орехът може да даде над 100 кг плодове само от едно дърво, но едва след десетата си година. Дървото продължава да расте и след един цял човешки живот, оттам идва фразата „да засадим орех за внуците си”, защото поколенията след нас ще берат повече плодове.

Има хора, които предпочитат да си купят готови, изпечени ядки. Сега и веднага. Има и други, които предпочитат да засадят орехово дръвче и да чакат плодовете му. Дори и ако знаят, че техните наследници ще берат плодовете му. Така е и във футбола, където има собственици, които искат да си закупят „готови, изпечени ядки”. Има и други собственици, такива, които засаждат „орехово дръвче”, от което не само те ще берат плодове.

Ще направя сравнение между английската Висша лига и германската Бундеслига, двете антитези в европейския и световен футбол в момента. Висшата лига се счита за най-силното първенство, тя дава и най-много пари на отборите в нея, там са и най-големите сделки от телевизионни права. Там се плащат най-високите заплати, там играят най-големите звезди на футбола в наши дни. От друга страна, Бундеслигата се радва на най-пълните стадиони, предлага най-евтините билети от големите европейски първенства и немските отбори са най-стабилни финансово.

Седем от двадесетте футболни клуба с най-висок оборот в света за 2010г. са английски. И въпреки това Висшата лига е на първо място по задължения- близо 3,5 милиарда евро, което прави близо 60% от дълга на футболна Европа. Цифрите са стряскащи. За сравнение дълговете на испанската Ла Лига са около 15% от дълговете на Европа, а това са двете първенства, които разходват най-много средства за играчи (трансферни суми и заплати, сумарно наричани оперативни разходи).

Отбори като Лийдс, Лестър, Шефийлд Уензди, Саутхемптън, Портсмут, Уест Хем и Нотингам или бяха заплашени от фалит, или бяха обявени в административно управление и изпаднаха в по-долни дивизии. Ситуацията в английския футбол е меко казано тревожна, тъй като двата най-успешни местни отбора- Ливърпул и Манчестър Юнайтед имат общ дълг от над 1 милиард евро. Причината: липсата на подход към футболното управление.

Държавата позволява намесата на незнайни богаташи във футболните клубове, а голяма част от тези богаташи са пълни лаици в управлението на футболен отбор. Дори закупили си знаещи наемници, собствениците оставят клуба в неизвестие за бъдещето му. Примерът с братя Глейзър в Юнайтед и Хикс и Джилет в Ливърпул е показателен. Каква ще е съдбата на Челси след Абрамович, не е много ясно.

Араби закупиха Манчестър Сити, който преди това бе собственост на Таксин Шинаватра, бивш премиер на Тайланд, разследван за десетки измами. Фулъм години наред е играчката на Мохамед Ал Фаед (египтянин), Астън Вила- на Ранди Лърнър (американец), Челси- на Роман Абрамович (руснак), Манчестър Юнайтед- на фамилията Глейзър (американци), Ливърпул- на американците Хикс и Джилет, сега на Джон Хенри- пак американец. Портсмут почти бе изтрит от картата на футболна Европа от сръбско-американския магнат Милан Мандарич, който докара клуба дотам, че "Помпи" бе под администрация и му се търсеше пети собственик за период от 12 месеца.

Абсолютно всеки английски отбор в момента работи на загуба, с изключение на Арсенал и Астън Вила. Висшата лига стремглаво върви към фалит. Повече от ясно е, че „големите пушки” като Ливърпул и Юнайтед няма да бъдат оставени да фалират. Спасението обаче е в нови кредити, а точно те трупат огромните дългове. Нещо като Пирова победа.

За разлика от немското първенство, в английската Висша лига липсва здрава финансова дисциплина, която да изисква наличие на средства за покупка преди извършването на трансфера. Английските клубове дават за трансфери огромни суми, при положение, че работят на загуба. Висшата лига се напълни със знайни и незнайни богаташи, които не доказват нито произхода на парите си, нито наличното си финансово състояние.

Никой не ги пита имат ли дългове, колко дългове имат и в състояние ли са да осигурят дългосрочна издръжка на скъпата си играчка- отделния футболен клуб. А защо точно Висшата лига бе избрана за пристан на „футболните пирати”- собствениците на отбори? Много просто - защото Висшата лига позволява пълен контрол над акциите на даден отбор- нещо, което в Германия не се позволява. Като прибавим и значително по-ниските данъци в Англия, богаташите избират точно тази страна за своя бизнес, във вид на детска прищявка. Защото от футбол не се правят големи печалби, не и в Англия, където разходите са най-големи. Само че Висшата лига дава възможност на „акулите” да си направят безплатна реклама. Почти безплатна. За сметка на велики отбори като Ливърпул и Манчестър Юнайтед и големи такива, като всички други, които изброих горе.

За разлика от Английския футбол, който строи приказни замъци върху плаващи пясъци, германският футбол в момента води с обиколка на всички останали страни по финансова стабилност и посещаемост на стадионите. Бундеслигата предлага най-евтините билети и най-високата посещаемост от петте най-големи лиги в Европа. За сезон 2009/10 срещите в испанската Ла Лига бяха посетени средно от 28 хиляди души, във френската Лига 1 средната посещаемост бе 21 хиляди, в италианската Серия А – 25 хиляди, а във Висшата лига – 35 хиляди. Тези цифри обаче остават в сянката на Бундеслигата – средно 42 хиляди зрители на мач. Немското първенство е единственото, което е на печалба в цяла Европа. Моделът се състои от три основи стълба: приходите от билети (над 425 млн. евро), от спонсори (близо 575 млн.) и от тв-права (близо 600 млн.евро), а общият оборот на Бундеслигата за 2010г. е 1,7 млрд. евро.

Успехът на Бундеслигата до голяма степен се дължи на твърдото ядро от фенове, на което разчитат клубовете. Затова и билетите са все още толкова евтини. Клубовете не искат повече пари на момента, а повече истински привърженици. Не случайно феновете притежават акциите на отборите си (минимум „50% + 1 глас” от общия брой акции), а Байерн е на трето място в Европа по брой регистрирани привърженици след Барселона и Бенфика.

За да имат оборот от 1,7 млрд. евро за миналата година и 30 млн. евро печалба, клубовете платиха по-малко от 50% за възнаграждения на футболистите. Това е най-малкият процент от всички в Европа. За сравнение, клубовете от Висшата лига раздадоха на играчите си над 60% от приходите си. Прогресът на немския футбол се гради върху собствените школи. В момента Германия е европейски шампион до 17, до 19 и до 21 години.

Доброто представяне на немския клубен футбол не е изненадващо, а следва своя естествен път на развитие. От средата на 90-те години ръководствата на клубовете спазват неписаното правило да функционират като нормални предприятия, в които разходите не трябва да превишават приходите. Така немските отбори нямат ресурса да закупят играчи за космически суми, но пък ги прави стабилни в инономическо отношение. Бундеслигата е на първо място по посещаемост в световния футбол и на трето в световния спорт изобщо.

Борусия Дортмунд регистрира средна посещаемост от близо 80 хиляди души и е на първо място в света по този показател. Байерн Мюнхен пък е най-стабилният откъм финансово естество клуб в света в дългосрочен план и на трето място в наши дни. Баварците са единственият клуб в света, който 17 пореди години е на печалба. Този рекорд със сигурност ще нараства, тъй като Байерн е обезпечен за десетки години напред.

Само от Ауди приходите са 110 милиона евро за следващите десет години, от Адидас- 5 милиона евро на сезон, а от Дойче Телеком- близо 22 милиона на година. Договорът с Доче Телеком доскоро бе най-изгодният договор в света. Никой друг клуб не получава толкова пари от спонсор на фланелките си, като изключим новият договор на Барселона. Други партньори на Байерн са Луфтханза, Сименс, Кока-Кола, Сони-Ериксон, Никон. И всеки един от тях иска дългосрочно партньорство с баварците.

Освен това през сезон 2012/13 Германия със сигурност ще има 4 отбора в Шампионската Лига, защото изпревари Италия по коефициент в ранглистата на УЕФА. Правилото „50+1” е фундаментално за световния футбол и то се прилага ефективно точно в Германия. То гласи, че клубните акционери трябва да имат най-малко 50 процента от дяловете + решаващ глас, като така не позволяват на никого да се сдобие с пълния контрол. А отделно физическо лице или компания имат право на не повече от 9,09% от акциите, какъвто е случая с Адидас и Ауди, които платиха общо почти 170 милиона евро за своите акционерни дялове в Байерн.

До края на 90-те години на миналия век немските клубове дори бяха 100% собственост на феновете си, но това правило се промени, запазвайки финансовата стабилност на отборите и увеличавайки конкурентноспособността им. В момента 81,82% от акциите на Байерн са собственост на феновете на клуба. 160 хиляди регистрирани привърженици имат решаваща роля при вземането на решенията. Феновете на клуба имат лукса да притежават собствен отбор, като никой не е по-голям от тях. Те пълнят стадионите, те плащат заплатите на играчите. Индиректно, разбира се.

Изпълнителният комитет на УЕФА ще въведе "финансов феърплей" в европейския футбол от сезон 2012/13. Идеята на финансовия феърплей е да се даде възможност на клубовете да харчат съизмерими и балансирани бюджети, както и да се ограничи влиянието на арабски, американски и руски богаташи, които наливат стотици милиони в клубовете, на които са собственици и обират най-добрите играчи на трансферния пазар, без да дават ясна представа за бъдещето на отборите си. Според финансовия феърплей всеки клуб ще харчи толкова, колкото печели. Иначе ще бъде изхвърлен от участие в евротурнирите.

Тази мярка е не само наложителна, тя е закъсняла, особено ако дадем пример с Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Реал Мадрид и Барселона. Общите дългове само на тези четири отбора са над два милиарда евро. И не е тайна за никого- тези отбори не са обявили фалит единствено и само заради имената си, тъй като УЕФА им дава отсрочка. Отборите представят финансов план, според който гарантират, че ще покрият задълженията си. И четирите отбора разчитат най-вече на телевизионни права, билети и продажба на фланелки.

А клуб като Майорка остана без лиценз за европейските клубни турнири при дългове от 30 милиона евро. Мюнхен 1860 бе заплашен от фалит заради дълг от близо 10 милиона евро. За да не се прилага двойният аршин на УЕФА, се въвежда и този финансов феърплей, който ще ограничи не само малките, но и големите отбори. Друг въпрос е, че ако УЕФА бе справедлива и стриктна, споменатите четири велики клуба нямаше да играят в Европа. Но това щеше да донесе загуби не само за клубовете, но и на самата УЕФА.

Безумието да дадеш почти 100 милиона евро за един футболист няма да е възможно, тъй като никой отбор няма да може да си позволи и на половината от тази сума. Финасовият феърплей е не само лична победа на Мишел Платини, той е победа за футбола. Един модел, който не цели изравняване на клубовете, а запазване на тяхната стабилност. Стабилност, от която имат интерес феновете, клубовете и Мишел Платини, като шеф на УЕФА.

Да си купиш ядки или да засадиш орех? Не е въпрос само на пари, но и на желание, търпение и икономическа далновидност. Защото засаждането на орех символизира здравина, мъдрост, плодовитост и дълголетие. Така както трябва да минат поне десет години, за да береш плодовете на едно дърво, което ще оправдае грижите за него, германският модел на управление на футболните клубове е модел на бъдещето, един модел, който ще „бере плодове” след години. Тогава, когато онези, които си „купуват печени ядки” са затънали в дългове, продължавайки да си купуват готов продукт. Дали ще си купите ядки, или ще засадите орех? Решете сами.

Друми Георгиев, Gol.bg