В понеделник вечер целият свят, или поне тази част от него, която обича футбола, очакваше с интерес връчването на "Златната топка".

Няколко неща се случиха за първи път в тази януарска нощ в Цюрих- за първи път трима футболисти от школата на един отбор бяха в призовата тройка, за първи път наградата се определяше от журналисти, треньори и капитани на националните отбори, за първи път шестима футболисти от един отбор попадат в идеалния отбор на годината, за първи път само три отбора излъчват най-добрите 11 на света.

И за първи път критерият "представяне на световно първенство" не изигра абсолютно никаква роля.

За мнозина Лео Меси спечели наградата доста неочаквано. Ще си призная, че и аз останах изненадан от името на победителя, както навярно почти всеки от присъстващите на церемонията, зрителите пред телевизорите, а и самият Меси. Лео е може би най-добрият футболист в света през последните няколко сезона, със сигурност е един от най-големите таланти в историята на футбола изобщо. Той не е само талант, той е реализиран талант. Спечелил е всичко, което може да се спечели на клубно ниво.

Но точно за 2010 година като че ли Меси трябваше да отстъпи "Златната топка" на друг, без значение дали това щеше да е Шави или Иниеста. След историческата първа световна титла за Испания, Шави и Иниеста заслужаваха да се борят за победата. Световната титла на Ла Фурия дойде веднага след спечелената европейска титла - постижение, което е постигала само Германия в периода 1972-1974г. Шави и Иниеста са част от "гръбнака" на едно талантливо испанско поколение, което сбъдна мечтите на цяла една нация, а и на всички безпристрастни фенове, които обичат красивата и резултатна игра.

Предимството на Лео Меси над Шави и Иниеста се оказа постът, на който играе. Иниеста и Шави са "двигателите" на Барселона, докато Меси е реализатор на тима. Иниеста и Шави подават, Меси вкарва. На преден план винаги стоят нападателите, което не е коректно спрямо тези, които "връзват" играта - халфове като Шави и Иниеста. "Актьорите" с въображението, тези, които могат да подадат топката със затворени очи, тези, които печелят битката в средата на терена, което пък дава предимство на Барселона над съперника, са Иниеста и Шави.

Иниеста и Шави рядко вкарват голове, те вкарват в пъти по-малко от Меси. Но двамата испанци в никакъв случай не бяха по-слаби от Меси през 2010 година. Да, статистически Лео вкарваше в почти всеки мач на отбора си, но как е стигнал до тези голове? Кой е бил в основата топката да достигне до него? Кой е "разсякъл" защитата на съперника? В повечето случаи "магьосниците", които доставяха топката към Меси бяха Иниеста и Шави. В клубен аспект тримата майстори бяха минимум на едно ниво- Иниеста и Шави "рисуваха", а Меси "продаваше шедьоврите".

В двубоите през календарната 2010 година срещу Реал Мадрид за първенство (победи с 2-0 и 5-0) нито един играч на Барселона не беше над другите. Наблюдаваше се хомогенен състав, където всеки играе за другия, следвайки максимата на мускетарите "Един за всички, всички за един". Шави и Иниеста бяха на високо ниво не само в двата мача срещу Реал, те бяха постоянни през цялата година. Когато Барселона разчиташе най-много на Меси - в полуфиналните битки за Шампионската лига, дребничкият аржентинец се скри. Иниеста и Шави бяха сред малкото играчи на Барса, които се опитваха да пробият "стената" на Интер.

За националните си отбори тримата бяха на двата полюса. Ако изявите им за Барселона бяха на едно ниво, то за националните си отбори представянето на каталунските възпитаници беше доста различно. Иниеста и Шави продължиха силните си игри и с националната фланелка, носейки първа световна титла на Испания. Меси от своя страна не вкара нито един гол на световното първенство. Аржентинецът не блесна с нещо изключително на световното първенство в ЮАР. Когато един нападател не е вкарал нито един гол на световно първенство, той не заслужава "Златна топка". Колкото и силен сезон да е имал на клубно ниво. Защото все пак Световното първенство е на всеки четири години и с много по-голяма тежест от всеки един сезон на клубно ниво. "Златната Нике" "тежи" много повече от всяка една друга купа.

Дали наградата трябваше да бъде спечелена от Иниеста или Шави - няма значение. И двамата бяха постоянни, във форма и с огромен принос както за Барселона, така и за националния отбор на Испания. Разликата в процентите при обявяването на резултатите в Цюрих също показа, че разликата между Иниеста и Шави и минимална: по-малко от 1% в полза за Иниеста. И двамата футболисти на Барселона заслужаваха наградата. Двамата бяха най-постоянни и най-заслужили да спечелят приза, защото бяха с едни гърди пред всички други футболисти в света за 2010г. Не всеки ден се става световен шампион, а Иниеста и Шави успяха.

Изказаха се много мнения, че Уесли Снайдер несправедливо няма да се бори за Най-добър футболист на 2010г. Само че "Златната топка" е награда за календарната 2010г., а след световното първенство холандеца се изгуби от футболния хоризонт. Да, той спечели всеки важен трофей на клубно ниво, но бе "надцакан" от Иниеста и Шави в борбата за световната титла. Снайдер по мое мнение заслужаваше да е пред Меси за 2010г., но не и пред Иниеста и Шави.

"Златната топка" за 2010г. се оказа революционно събитие. Досега единствено Милан можеше да се похвали, че "пласира" трима свои футболисти в Топ 3 на света, но и в двата поредни случая не ставаше дума за "продукти на школата", а за "наемници" (с изключение на Франко Барези). В понеделник вечер светът видя седналите един до друг Меси, Иниеста и Шави, които са изградени като футболисти и хора в школата на Барселона- Ла Масиа. За първи път един отбор сам "произвежда" Тримата големи на света.

Куриозно или не, за първи път бе решено наградата да се определи не само от журналистите, но и от капитаните и треньорите. Куриозно, защото по старата схема победител щеше да е Снайдер. Промяната на правилата дойде "дюшеш" за Лео Меси, който дори не заслужаваше да е в тройката според мнозина. Още по-куриозно е, че в "съсловието", което всъщност избра Меси- капитаните на националните отбори, е пълно с футболисти (Самуел Ето'О, Златан Ибрахимович, Кристияно Роналдо, Стилян Петров и др.), които не включиха Меси сред тримата най-добри. Но точките на Лео все пак стигнаха за победата.

Когато бе обявен "перфектният отбор на света", в него личаха имената на цели шестима играчи на Барселона- Пуйол, Пике, Шави, Иниеста, Меси и Вия. Поредното признание за политиката на каталунския гранд. Поредната победа над Реал Мадрид в чисто психологически и маркетингов план. Реал се задоволи с двама футболисти в идеалния отбор на света- Икер Касияс и Кристияно Роналдо. Косвен резултат: 2-6, също както в онова майско дерби през 2009г. в Мадрид, когато Барселона доказа на целия свят, че футболът не е маркетинг и че романтиката в играта все още е жива, залагайки на собствени кадри. Трима от тях бяха пред всички други и в класацията за Най-добър футболист на 2010г.

Най-добрите 11 на света бяха допълнени от трима играчи на Интер - Майкон, Лусио и Снайдер. За първи път само три отбора излъчват Идеалния отбор на света, което също е събитие за отбелязване. Европейският клубен шампион Интер, който стана шампион на Европа след почти половинвековен сън, най-после излезе от категорията на "спящите гиганти" и възроди кариерите на редица много добри футболисти, като Снайдер, Лусио, Ето'о, Милито и други.

Направи ми впечатление, че в избора за Най-добър футболист за 2010г. не бе взет под внимание критерият "Световно първенство". В противен случай Меси нямаше как да спечели наградата. Веднага се сещам за 2006г. и победата на Фабио Канаваро, който е сред уважаваните от мен защитници заради сърцатата си игра, но защо Канаваро да е със "Златна топка", а Малдини, Барези или Тюрам- не?! Още повече, че през 2006г. най-достоен за наградата беше Джанлуиджи Буфон, който допусна едва два гола на световното първенство - автоголът на Дзакардо и дузпата на Зидан. Вратарят почти сам спечели четвъртата световна титла за родината си с невероятните спасявания на шампионата в Германия.

Гледайки как Сеп Блатер държи "Златната топка" в ръцете си (също революционно събитие- президентът на ФИФА да връчва тази награда) се замислих, какво всъщност става с футбола. Накъде отива тази велика игра? В годините, когато по високите етажи на европейската централа категорично отказват да въведат така нужните видеоповторения, за да се "държат юздите" на футболните резултати, ние трябва да понесем гледката Сеп Блатер да държи трофея в ръцете си. В годините, в които Канаваро печели пред Буфон, а Меси пред "пресните" световни шампиони Иниеста и Шави, ние сме длъжни да вземаме насериозно една церемония, която започва да губи своя блясък.

Според една актуална анкета в Бразилия, народът още милее за националния отбор от 1982-1986г., който се провали, но още топли сърцата на бразилците с красивата си игра. Милиони фенове по света се радват на Барселона и Реал Мадрид, защото практикуват офанзивен, нападателен футбол, който "радва окото". Без значение кой е нокаутирал другия, ролите на двата гранда се сменят през 2-3 години, поне така показва статистиката.

Лео Меси спечели "Златната топка" за втори пореден път и въпреки, че не заслужаваше наградата точно през 2010г., той все пак заслужава второ подобно отличие, така че да му е честито. Жалко за Иниеста и Шави, които след като не спечелиха този път, повече едва ли ще имат възможността да вдигнат "Златната топка". Спомням си думите на Мартина Навратилова: "Ако някой ти каже, че няма значение дали печелиш или губиш, това със сигурност са думи на победения." А историята помни победителите. Такъв, какъвто е и Лео Меси.

 

 

 

Друми Георгиев, Gol.bg