Преди близо девет години едно българско момиче се легитимира в света на леката атлетика. На пистата във финландския град Тампере Ивет Лалова стана европейска шампионка за девойки до 19 години както на 100, така и на 200 метра.

Днес Ивет триумфира пак на европейското първенство. И отново на финландска земя - този път в Хелзинки. Победата е далеч по-сладка: Ивет спечели бягането при жените и стана първата българка, която покорява Стария континент в класическата дисциплина - 100 метра.

Вълнението у мен дойде не толкова от успеха, а от реакцията на софиянката - тя не успя да сдържи сълзите си. Те потекоха по лицето й, докато държеше трибагреника. След толкова много години на лишения и безброй травми, тя го направи. Със същия хъс, който извираше от погледа на онова 19-годишно момиче в Тампере.

В една от най-студените като средни температури европейски държави Ивет разгорещи българската нация. Не само любителите на леката атлетика като мен, но и хора, които нито са се занимавали, нито се интересуват от този спорт.

Едва ли ще намерите човек у нас, който не знае коя е Лалова. Тя е едно от лицата на българския спорт в Европа и света. А освен това е изключително интелигентна и винаги се е държала уважително към медии и фенове. Нейната победа си остава нейният голям личен триумф, но това е успех за целия български спорт и за всички, които са подкрепяли Ивет през последната декада.

Всичко започна през юли 2003 година с невероятния успех на тинейджърката по онова време Лалова. Тя даде заявка, че ще бъде постоянна величина в света на 100 и 200 метра година преди Олимпиадата в Атина. На Игрите българката се представи повече от достойно - тя беше близо дори до подиума на 100 метра, но завърши "само" четвърта. На 200 метра се класира пета.

Обградена от широко внимание софиянката стана европейска шампионка в зала в Мадрид, след това триумфира в Острава на "Златния шпайк". Намирайки се във формата на живота си и набирайки скорост, Ивет видя как нейният приказен свят се разпръсва на хиляди парчета. Същият този свят, който тя сама градеше с много усилия и труд.

Отсъствието от пистите продължи около две години. За всеки спорт една подобна пауза е цяла вечност. Особено за най-бързите хора на планетата, където отсъствие заради тежка травма води до един-единствен изход: бенефис и насочване към друга професия.

Но който познава характера на Ивет още тогава бе наясно: тя няма да се откаже. Не само ще опита. Тя ще се бори.

През 2007 година спринтьорката се завърна с гръм и трясък, когато спечели състезание в Белград в дисциплината 100 метра. След това обаче отново започнаха травмите и на олимпийските игри в Пекин атлетката ни не намери място във финалите.

Нейната борба обаче тепърва започваше. Отписана от мнозина за големия спорт, Лалова направи своя голям пробив през юни миналата година, когато отново на скандинавска земя, но в Осло, спечели турнира от Диамантената лига.

През юли последва първо място на Балканиадата в Сливен. В края на август дойде и седмото място на световното първенство в Дегу - силни резултати, които обаче не можеха да отговорят на въпроса дали българката е готова за големите шампионати.

През март месец тази година Ивет се пусна на европейското първенство в зала в лошо физическо състояние. С променен поглед, приемаща антибиотици, Лалова не бе готова да покаже най-доброто на което е способна. Типично по български, веднага се намериха песимисти, които припомниха, че за 28-годишната ни звезда времето тиктака неумолимо бързо. Времето в търсене на големите успехи се изпаряваше.

Днес Ивет опроверга критиците си, направи щастливи почитателите си, завоювайки първата титла за България на 100 метра на европейски първенства при жените. Първа европейска титла за родината ни от 2006 година изобщо в този спорт.

Но днес Ивет спечели не само бягането срещу представителките на Украйна и Литва. Ивет не грабна един обикновен златен медал на голям турнир. Днес Ивет Лалова спечели битката срещу самата себе си. Тя доказа, че има хъса да се бори, че може да намери физическите и психически сили, с които да преодолее контузиите и насрещния вятър. Насрещния вятър на вълната от млади и амбициозни атлети, на времето извън пистата и чисто-човешкото желание за създаване на семейство и намаляване на оборотите.

"Спечелих точно в Хелзинки, където преди седем години плаках, докато гледах световното по телевизора", каза днес Ивет за успеха си. Да, точно в Хелзинки тя отново се разплака, но след като първа пресече финалната права. Сълзи от щастие, които говорят повече от най-красиво подбраните думи на този свят. Сълзите на една голяма шампионка, която трябваше отново да се легитимира пред всички в студена Финландия. И го направи - тя стопли сърцата ни!


Друми Георгиев, Gol.bg