След близо 14 месеца националният отбор на България по футбол отново спечели мач, при това какъв - срещу настоящия световен вицешампион Холандия, насред Амстердам.

Преди срещата селекционерът на нашия отбор Любослав Пенев заяви, че няма нищо против да победим "лалетата", а те отново да станат европейски шампиони. Както преди 24 години... Думите на бившия таран обаче прозвучаха като едно добро пожелание. Като носталгично връщане на лентата с близо четвърт век назад.

В последната година и половина (а и месеци наред преди това) националите ни по футбол принудиха пресата у нас да пише и говори иронично не за "лъвове", а за "лъвчета". За едни сърдити и проскубани "котета". За едни лишени от своя хищнически инстинкт футболни зверове.

В националния ни отбор в момента единственият, който изглеждаше, че има "топки" бе селекционерът - врял и кипял в големи футболни битки, дори загубил единия си тестис в пика на кариерата си, Любо доказа, че е биткаджия. От онези, които не само те карат да им свалиш шапка. Заради такива като бившия ас на Валенсия и Атлетико си готов да се хвърлиш напред. В нищото. Заради него и такива като него - истински мъже, каквито днес все по-рядко виждаме не само на игрището.

Още при назначението на Пенев приех скептично смяната на треньорския пост. Защото и най-добрият пилот не може да управлява потрошен болид с една гума и празен резервоар. Но както има пилоти, които сядат в болида и "летят" като коне с капаци, така има и такива, които денонощно разработват болида, заедно с механиците и инженерите. За тези пилоти няма непозната гайка. Всеки елемент е добре познат и е част от едно цяло. Загубите след това са по-горчиви и болезнени. Победите - опияняващо сладки.

Характерът, демонстриран още в самото начало от Пенев, когато пое кормилото на тима, съчетан с неговия опит като треньор, бе отлична предпоставка да очакваме съживяване в тима. Не е за пренебрегване фактът, че бившият централен нападател се оказа много добър психолог. Не само отличен мотиватор. Любо пожъна успех - той ясно показа кой командва, но и даде да се разбере, че няма да бъде диктатор, че няма да припомня на момчетата си как той самият би отиграл онази висока топка в наказателното поле.

Днес и двамата вратари във формацията на селекционера бяха стабилни. Защитата ни на моменти отново се пропукваше, но Холандия  притежава бързи футболисти, които рязко могат да сменят посоката на игра. А и все пак постиженията за добро или за лошо се измерват в резултати. Според тях тази вечер дефанзивната ни линия се справи много добре.

Полузащитата ни разиграваше добре топката в моментите, в които тя беше в наше притежание, а нападението ни заслужава отличен. В очите на Божинов имаше блясък, а Попето изпълни дузпата така, все едно е опитен ветеран. Мицански за пореден път накара всички в Кайзерслаутерн да си скубят косите, след като го разкараха през зимата. Нападателят не спря да вкарва във Франкфурт, а "червените дяволи" изпаднаха. Ето че днес Илиян се отплати на Пенев за гласуваното доверие и майсторски чукна топката в противоположния ъгъл на един от най-добрите вратари във Висшата лига. При това - в последните секунди на срещата.

Без да правя немислими съпоставки между спортно-техническите качества на играчите на двата тима, бих сравнил атмосферата в националния ни тим с тази в съблекалнята на Барселона от лятото на 2008 година. С нов треньор, почти същите футболисти на "блаугранас" сякаш бяха друг отбор. Сега всеки може да забележи живеца при "трикольорите".

Във футбола често сме ставали свидетели как скромни като единици състави покоряват върхове. Щом гърците могат да станат европейски шампиони с анти-футбол, значи в днешно време може да се печели и с много себераздаване, задружност и спортна злоба. И когато към това прибавим приличната техника на българските футболисти, защо да не мечтаем за ново класиране на голям форум?

Далеч съм от мисълта че трябва да гледаме на победата над Холандия като на грандиозен резултат, защото ако за нас това бе мач на престиж и себедоказване, то за домакините срещата бе една тренировка, най-обикновен тест преди големите двубои на Евро 2012.  Но за един професионален спортист вярата в собствените сили е също толкова важна, колкото добрата физическа форма. Често битките се водят преди всичко на психологическо равнище.

Тази вечер родните "лъвове" триумфираха не толкова над Холандия, колкото над собствените си демони. Показахме и доказахме, че можем. И основната заслуга е на човека, който даде началото на незабравимото американско лято с прецизния си пас в последните секунди на "Парк де Пренс". Защо пък това да не е началото на бразилската ни приказка...


Друми Георгиев, Gol.bg