Световното първенство по снукър вече е в разгара си, а днес една от най-големите легенди на кралската билярдна игра навършва 50 години. Трудно е да се намери индивидуален спорт, в който един от най-великите играчи всъщност да няма нито една световна титла. В снукъра обаче има един такъв изключително харизматичен майстор с щека в ръка, който е един от най-обичаните играчи.
Обичан от феновете, от съдиите, от съперниците си. Признат за един от най-гениалните състезатели в историята на играта, въпреки че не е печелил най-важната купа. Джими Уайт - Вихрушката е високо оценен не само от феновете, които гласуват със сърцата си. Той е признат от снукър-експертите - онези, които разнищват статистиката, мислят трезво и безпристрастно и чак тогава поставят оценки.
Джими Уайт е един от онези спортисти, които могат да те запалят по техния спорт, без да си се интересувал дори за правилата на играта. Стилът на Джими е атрактивен - той играе бързо, динамично, нападателно. С лява ръка. Без значение от съперника, турнира или залога в мача. Много често Уайт използва трикови удари, които са много по-трудни, но пък "взривяват" публиката.
Джими вкарва особено въртеливо движение на топката при своите изпълнения, като на пръв поглед изглежда, че е загубил контрола върху "бияча" (бялата топка). Вихрушката на снукъра е посрещан като рок-звезда на всеки турнир, на който играе, с бурни аплодисменти и викове от зрителите. И до ден-днешен, когато вече е сред ветераните.
Англичанинът е вторият случай в историята на играта, когато публиката само си избира своя голям любимец - "Шампионът на народа". Първият такъв играч е Алекс Хигинс, който беше най-големият приятел на Джими Уайт. Двамата станаха шампиони на двойки, бяха големи приятели и извън турнирите. Първородните им дъщери носят едно и също име - Лорън. Тях двамата си избра и публиката, заради нападателния стил на игра, заради буйния им темперамент, заради факта, че имаха мъжеството да играят атакуващо в големите турнири - там където се печелеха големите пари, там където се беряха най-сочните и вкусни плодове на славата.
Третият "Шампион на народа" в снукъра стана Рони О'Съливан, който пък никога не е крил своето възхищение към Алекс и Джими. Както и те към него. Куриозно е, че Джими Уайт е роден 13 години след Алекс Хигинс и точно толкова години преди Рони О'Съливан. Това фатално число се оказва границата между тримата завоеватели на публиката. Тримата незабравими "сърцеразбивачи". Тези тримата, които никога няма да бъдат настигнати в класацията на зрителите. На тези, заради които съществува всеки един спорт по света. Обичта на феновете не се печели, тя не е в наградните фондове. Класациите на феновете не могат да бъдат манипулирани. Техният вот не може да се подкупи.
Джими Уайт има една особена аура около себе си. Алекс Хигинс и Рони са не по-малко обичани, но като че ли децибелите, при посрещането на Джими край масата винаги са били най-силни. Това си има своето логично обяснение: Алекс Хигинс и Рони О'Съливан все пак имат съответно две и три световни титли, те са успели да превърнат атрактивния стил в печеливш. При Джими нещата не стоят точно така.
Вихрушката е участвал на цели шест (?!) финала на световното първенство - почти колкото Алекс и Рони заедно. В тези шест финала, Джими няма нито един спечелен. Няма да намерите друг такъв играч, от калибъра на Джими, който да е бил толкова близо до титлата, да се бори за нея толкова пъти, да заслужава поне една титла и да не спечели нито една. Признавам си, че и сега, когато пиша тези редове, кожата ми настръхва от възхищение и яд. Възхищение, което се дължи на този невероятен майстор, природен талант, боец и мъжкар като Джими. И яд, че той е заслужавал световната титла повече от всеки друг, но така и не я е спечелил нито веднъж. Яд, че този уникален снукър-майстор вече остарява и няма да има възможност да се бори за своята мечта - световната титла.
Кариерата и животът на Джими са белязани от постоянен драматизъм и това няма как да не трогне всички онези, чиито любим жанр в изкуството е драмата. Още при второто си участие на световното първенство Джими играе фантастичен полуфинал срещу своя бъдещ голям приятел Алекс Хигинс. 15-14 фрейма за Джими, 59-0 точки преднина, при необходими само червена и цвят за класиране на финал. И въпреки това Уайт губи с 15-16 този полуфинал.
От 1990 до 1994 година Джими играе пет поредни финала на световното първенство. Губи ги всичките, като четири от загубите му са срещу Стивън Хендри. Две от тях са особено драматични: през 1992 година Джими повежда с 14-8 на Хендри, но губи 10 поредни фрейма до края на мача и остава втори.
През 1994 година Вихрушката играе феноменално, довежда финала до решителен последен фрейм, като в него резултата е 37-24 точки за Джими, когато англичанинът пропуска елементарна черна топка. Ударите на Съдбата не спират дотук. Силите на Джими за нов финал секват, той като че ли се изчерпва физически и най-вече психически. Понесъл толкова крошета от снукър-боговете, Вихрушката е диагностициран с Рак на тестисите през 1995 година. Губейки своя ляв тестис, Джими чисто символично губи своята борбеност и воля за победа. Той вече не е същият след интервенцията. На следващата година Уайт погребва брат си и майка си, изпада в депресия, не участва на няколко турнира, а когато се връща не е постоянен като преди.
През 1998 година си връща на своя екзекутор Стивън Хендри, като го побеждава в първия кръг на световното първенство, дръпвайки му още в началото с невижданото тогава 7-0 фрейма. Никой преди това не е "мачкал" така безкомпромисно непобедимият тогава шотландец. Джими става и първият човек, нанесъл две загуби в Крусибъл на "машината" Хендри. Джими е първият играч, записал максимален брейк от 147 точки в пряко телевизионно предаване, първият левичар направил подобно нещо на световното първенство и едва вторият човек в историята на играта с такъв резултат в Меката на снукъра. Освен шестте загубени финала на шампионата на света, британецът има още четири полуфинала. На UK Championship, най-престижният турнир след световното първенство, Вихрушката има титла, два финала и четири полуфинала. На Мастърс, където участват само най-добрите 16 играчи за годината, Джими има титла, финал и девет полуфинала. Подобно на своя голям приятел Алекс Хигинс, Джими никога не е ставал №1 в ранглистата. Най-доброто му постижение е №2 в света, също като Алекс.
Женен, с пет деца от своята съпруга, Джими е участва в благотворителни каузи, често дава лични пари за деца и възрастни хора. Той е обичан и от хора, които не са добре запознати със снукъра. Човещината и харизмата на този докоснат от Бог играч го превърнаха в легенда, качиха го на едно високо стъпало, където няма да се качат редица световни шампиони в снукъра. Защото титлите и купите не са всичко.
Ако Джими трябваше да си избере световна титла, или обичта на феновете, аз съм абсолютно сигурен, че той нямаше да промени нищо от своята драматична снукър-съдба. Защото аурата около образа не може да се купи. Не може и да се спечели. Човек се ражда с нея.
Танталовите мъки да не можеш да вкусиш от сладките плодове, когато са на милиметри пред очите ти, да стоиш жаден, когато си потопен до шия в бистра вода, са познати много добре на Джими. Вихрушката вилнееше със своята сила и своя необикновен чар, премина през всички и навсякъде. Дори и непокорил най-високия връх в снукъра, Уайт остана в историята като един от най-великите, един от най-успешните и признати майстори на играта. Защото комбинацията от финес, сила и непредсказуемост на Джими остави трайна диря в света на "кралската билярдна игра".
Друми Георгиев, Gol.bg