Все още не е ясно дали маите ще се окажат прави, че в края на 2012 година ще дойде краят на света. Краят като че ли дойде, но за отбора на Барселона, който бе детрониран от европейския връх само два дни, след като бе сразен и от вечния враг Реал Мадрид в Ла Лига.

Дали това е краят на успешния период на каталунците от 2006 година досега предстои да видим, но след 12 месеца Шави вече ще е навършил 33 години, а Иниеста ще се доближи до 30-те, при това не е ясно дали отново няма да страда от травми, както му се случваше често през този сезон.

В снощния двубой на Барселона срещу Челси станахме свидетели на геройство от 10 футболисти на гостите и липсата на идеи в сочената за най-добрата формация в историята на футбола. В последния близо половин час каталунците не само, че не застрашиха сериозно вратата, пазена от Чех, но и не приличаха на отбор, който защитава трофея си.

Едва ли причината за проваления сезон на Барса може да бъде само една. По-скоро става дума за микс от фактори.

Като за начало ще започна с пренасищането от спечелените трофеи, което неминуемо води до края на всяка една успешна генерация, било то на клубно или на международно ниво. Три титли на Европа в последните шест календарни години е отлично постижение за клуб, който само веднъж се бе качвал на трона на Стария континент за повече от 100 години история, затова не бива да приемаме за голяма изненада отпадането на "блаугранас".

По-фрапиращото е, че само в рамките на няколко дни отборът се срина в испанското първенство и в Шампионската лига. Още по-странно бе поведението на тима в последните минути на двубоите срещу Реал и Челси насред стадион "Ноу Камп". В играта на Барса липсваше нужния хъс, агресия, дори скоростта и експлозивността на футболистите не бе същата, в сравнение с миналия сезон.

След гола на Роналдо за 1:2 в събота домакините рухнаха и нямаха сили и идеи как да изравнят. Същото се случи от средата на втората част на мача с Челси - един хаос в играта на Меси и компания, дори трибуните затихнаха. Сякаш верните каталунски ултраси бяха на театър, а не на очакваната уж гладиаторска битка. Запалянковците явно бяха забравили, че отборът трябва да се подкрепя най-бурно тогава, когато е паднал, а не когато води убедително. Да, театърът се оказа една драматична постановка с трагичен край за Барселона.

Така и не видяхме типичния свиреп натиск в края на мача от страна на Барса. Във втори пореден двубой на "Ноу Камп". Куенка опитваше слаби центрирания, на моменти дори не успяваше да ритне добре топката. Играта му бе предсказуема, вяла, безинтересна. Влезлият на неговото място Тейо бе фигурант, "зазидан" в "бетона" на Челси и "спънат" от огромния натиск от евентуалния провал.

Езикът на тялото на Лионел Меси след пропусната дузпа ме накара да се замисля дали това е трикратен носител на "Златната топка", или едно сърдито дете, което не може да направи нищо срещу по-добре сложените физически батковци в квартала. Аржентинецът започна още първия мач срещу Челси с кисела физиономия - изглеждаше намусен, недоволен, разочарован.

Пропусната дузпа от него вчера (висок шут в напречната греда) говори за напрежението в краката на суперзвездата - той не заложи на типичния изстрел по земя. Реши да стреля силно, неспасяемо - в гредата... В края на мача се държеше за кръста, без да може да поведе своите към финален щурм. Реакция, която не отговаря на определението "лидер".

Безсилието на Меси срещу "стената" пред Чех накара конструкторите Шави и Иниеста да опитват удари от дистанция, които не даваха резултат. Алексис Санчес бе активен, но присъствието му по-скоро напомни за липсата на консуматор като Самуел Ето'о. Атаките на Барса по крилата завършваха със слаби центрирания по земя, върнати назад пасове или високи топки, които ставаха лесна плячка за английската защита.

Един от големите виновници за проваления сезон на Барса е наставникът Пеп Гуардиола. Кампанията вече практически завърши, но той все още не е оповестил дали ще остане в тима и догодина. Мотиваторът Гуардиола направи груба грешка от психологическа гледна точка, защото за всеки колектив е важно да изпитва сигурност. Помним какво се случи в началото на 2002 година в Манчестър Юнайтед, когато сър Алекс Фъргюсън заяви, че напуска поста - отборът се срина, завърши сезона едва трети, на 10 точки зад шампиона Арсенал. След това всеки преподписан договор на футболист на "червените дяволи" включва въпроса "Фърги остава ли?".

Няма как да пренебрегнем и липсата на късмет за Барса в двубоите срещу Челси - четири нацелени греди, пропусната дузпа. Но късметът често е за този, който го търси. Английският тим показа убийствена ефективност и завършваше с кинжални удари своите контраатаки. Което е достойно за адмирации.

Барселона може и да се върне на европейския връх, но това ще стане най-рано след една година. Един доста дълъг период от време, а и ореолът на "непобедими" няма да пази каталунците като озоновия слой от ултравиолетовите лъчи. Едно нещо е сигурно - твърде много станаха отборите, които повалиха Барса в последните години, за да считаме "блаугранас" за най-добрия отбор в историята.

Друми Георгиев, Gol.bg