Вчера ФИФА официално оповести имената на 23-ма футболисти, които ще спорят за "Златната топка". Веднага прави впечатление наличието на спорни за този списък играчи, както и липсата на такива, които задължително трябваше да присъстват. Талантът Томас Мюлер заслужаваше да е сред номинираните, но не сега, а година по-рано. Младокът не направи слаб сезон, но със сигурност неговите показатели нямат нищо общо с тези на Марио Гомес. Ако ФИФА търсеше някой нападател на Байерн, то със сигурност това не трябваше да е Мюлер, а Марио Гомес, който вкарва гол след гол и гони рекорда на Мюлер отпреди близо 40 години. На Герд Мюлер, чийто попадения за Германия са били повече от броя изиграни мачове. Същото важи и за Диего Форлан, който блесна на световното в ЮАР, но през този сезон се запомни само с трансферната сага покрай преминаването си в Интер. Форлан от тази година не е Форлан от миналата. Уругваецът е бледа сянка на головата машина от миналата календарна година. Нито вкарва голове, нито се отличава с асистенции, нито има същото обаяние както допреди 12 месеца. Дали тази класация не се направи според заслуги? Донякъде - да, тъй като колкото и интелигентен футболист да е Ерик Абидал, той е сред тези 23-ма играчи само защото спечели битката на живота си, побеждавайки коварната болест. Жерар Пике също има невероятен поглед върху играта и за централен бранител е истинско бижу, но той беше контузен дълго време. Давид Вия вкарва малко, пропуска много - ной и той е "вътре". Изборът на футболистите е направен реално за 10 от 12-те месеца за годината, затова е учудващо защо Уесли Снайдер е сред избраниците, след като формата на холандеца от януари месец насам няма нищо общо с изявите на халфа от 2010 година. Веднага се питам защо го няма Фалкао. Голаджията на Атлетико Мадрид нямаше нужда от аклиматизация в испанската столица и веднага започна да бележи, вече има 6 гола в Ла Лига. А през миналия сезон наниза 38 гола за Порто във всички турнири, носейки "драконите" на гърба си. Ван Перси също остана "забравен". Същият този ван Перси, който миналия сезон вкара 22 гола, повечето от които навярно "на инжекции". През този сезон Ван Перси следва коефициент "1":  невероятните 10 гола в 10 мача във Висшата лига и първо място при реализаторите, като лично той вдъхнови Арсенал да се изправи на крака след ужасния старта на сезона. Ван Перси заслужава да бъде задължително в Топ 10 в битката за "Златната топка", но го няма и сред най-добрите 23-ма. Учудваща е също така липсата на Едисон Кавани, който през миналия сезон наниза 33 гола за Наполи и превзе сърцата на тифозите в Неапол, които са едни от най-верните и претенциозни ултраси. За последно на стадион "Сан Паоло" са били така запленени от някой футболист допреди повече от 15 години - от Диего Марадона. А и са малцина играчите, вкарвали хеттрик на Милан. Кавани обаче може да се похвали с подобно постижение, което не бе отчетено от световната футболна централа. Къде са Давид Силва, Самир Насри и Мануел Нойер? Милан стана шампион на Италия след 7 години "суша", но нито един играч на "росонерите" не попадна сред "богопомазаните". Гонсало Игуаин се превръща отново в истинско голово "чудовище", но вместо него е избран Карим Бензема. Изборът на специалистите на ФИФА изглежда меко казано неадекватен и това още повече обезличава блясъка на "Златната топка", която вече прилича повече на един много евтин маркетингов трик. Чисто спортните постижения и статистически данни останаха на заден план. Фаворитите за отличието? Със сигурност Лионел Меси и Кристияно Роналдо ще са двама от тримата претенденти, които ще се определят на 5-ти декември, а и двамата заслужават да бъдат там. Но кой ще е третият? Шави и Иниеста заслужаваха да се борят за наградата за миналата година и след като световната титла на Испания се оказа в безтегловност, в сравнение с резила на Аржентина, сега двамата футболни магьосници няма смисъл да се надяват да бъдат №1. Смисълът на "Златната топка" е да съчетае постигнатото от футболиста през годината с неговите индивидуални качества и да се намери балансът между трофеи, медали, голове, асистенции и влияние върху отбора. Времената, в които самородният талант от среден отбор може да прескочи бариерата на грандовете, изглеждат отминали. Все повече ще се налагат "продуктите" - тези, които продават, а не тези, които заслужават. Златото е благороден метал, който не се окислява, но редица решения на ФИФА в последните години оставят доста кисел вкус у любителите на футбола. А "Златната топка" се превърна в едно позлатено и ръждясало тенекиено кълбо, лишено от съдържание и смисъл. Друми Георгиев, Gol.bg