Много е жалко да гледаш как един спортист, треньор или най-обикновен човек срива целия си авторитет заради безумни постъпки. Така например преди близо 15 години Майк Тайсън се изплю на целия си талант, на рекордите и успехите си, след като "замези" с ухото на Ивендър Холифийлд, който безспорно беше по-добър от него. Главата на Майки в двата му мача срещу Холифийлд изглеждаше така, все едно е минал през вулканизатор, а после валяк е минал през самия него, затова той реши да "пусне кръв" на съперника си с непозволени похвати. Тайсън никога няма да бъде на едно ниво с Мохамед Али, защото в крайна сметка величието не се мери само с титли и медали. Величието включва джентълменско поведение и уважение към съперника. Обаяние и много, много харизма. Освен чисто спортно-техническите качества и умения. Снощи Жозе Моуриньо за пореден път стъпка целия авторитет, който е градил със спечелените трофеи, когато си позволи да дръпне ухото на помощника на Пеп Гуардиола в Барса. Тито Виланова? Не, не го помня като футболист с някакви феноменални отигравания и спечелени купи, но и Айтор Каранка беше "парашутист" в магическата формация на Реал Мадрид отпреди десетина години. И докато Гуардиола изпитва уважение към Каранка, то Моуриньо дори не знае името на Виланова и го нарече "Пито". Пито-платено: Барса отново удари Реал, въпреки, че каталунците бяха надиграни в двата мача срещу "кралете". Когато Челси на Моуриньо се изправи срещу Барса в сблъсък в Шампионската лига през 2005 година, португалецът изрече незабравимата реплика "Барса е постигнал за 100 години това, което аз спечелих за няколко сезона". Само 6 години по-късно Барса спечели цели три титли на Стария континент. И фразата на Жозе загуби всякаква тежест. През 2009 година Моуриньо избута и напсува журналист на "Кориере дело Спорт", месеци по-късно куфееше като дрогиран тинейджър на рок-концерт, след като Интер елиминира Барселона в полуфинален сблъсък от Шампионската лига. Елементарното уважение към клуба, който е дал старта на кариерата ти? Липсва, при Моуриньо липсва. Защото в рубриката си "Моята невероятна година в Байерн" (от пролетта на 2010 година, в "Билд"), Луис ван Гал признава, че е щял да изгони Жозе от Барса, когато е поел кормилото в каталунския клуб. Но холандецът е останал впечатлен от португалеца, който му е повишил тон и му е потърсил сметка защо трябва да си ходи. Моуриньо може и да се държи арогантно и неуважително с настоящия европейски клубен шампион при всяка среща с "блаугранас", но клиповете, в които Жозе се обяснява в любов на Барселона остават, историята няма как да бъде променена или изтрита. Снощи Моуриньо отново "блесна" с арогантна своя проява, когато с невероятен театрален жест показа, че "нещо мирише", когато покрай него минаха Лионел Меси и Дани Алвеш. Поведението на Моуриньо някак си не се връзва с реномето на колоса Реал Мадрид. Ако щете фланелката на Реал е бяла, цветът на чистотата, на изяществото, красотата. През годините "белите" винаги са били пример за творчество, за изкуство. Освен за печелене на титли. И ако можем да приемем факта, че Жозе наложи нетипичен по-дефанзивен стил на игра на славния испански клуб, който на моменти дори играе грубо, то няма как да приемем наставника на най-успешния европейски клуб да реагира като афектиран ултрас и да се подиграва на съперника. Поведението на Жозе е пренесено и на терена, на неговите футболисти. Не случайно Роберто Карлош спечели на 3 пъти Шампионската лига, а Марсело - нула (0). Не случайно големите Йеро и Санчис са легенди, а Рамос и Пепе (питайте играча на Хетафе Франсиско Каскеро, който беше зверски ритан от португалеца) имат репутация, близка до тази на рендето Андони Гойкоечеа, който чупеше крака за разнообразие. И за да не бъда обвинен в тенденциозност спрямо Моуриньо, ще си призная, че за мен той е най-добрият треньор на нашето съвремие. Тактик, мотиватор, педагог - истинско бижу в треньорската професия. За разлика от Гуардиола, Фъргюсън и Хитцфелд, Моуриньо показа и доказа, че е адаптивен, може да се приспособи към всякаква среда, култура и начин на живот. И това не го плаши, а го амбицира още повече. Ако си постави за цел да стане шампион и на Китай, Жозе ще научи езика и ще триумфира и там, убеден съм. Модерен треньор, който е "попил" най-доброто от най-добрите треньори. Наставник, който винаги защитава своите футболисти и ги кара да бъдат в готовност дори да убиват за него. Треньор, заради когото футболистите плачат, когато отиде в друг отбор. Жозе има способността да преобразява играчите, да ги превръща в бойци, в истински войници, които да играят до последна капка кръв и пот. Няма друг такъв треньор, не съм виждал друг такъв специалист и искрено се радвам, че съм съвременник на този португалец. Но, голямото "но" в случая е, че Моуриньо е антипод на самия себе си, когато става дума за съперника и най-вече за Барса. Там Жозе става друг човек. Снощи Моуриньо направи коментар за "истинските мъже", които играят без да падат след съприкосновение, без да симулират. Аз бих попитал дали истинските мъже нападат в гръб, дали дърпат ухото на треньора отсреща? Едва ли някой от нас ще доживее да види как Барса изпреварва Реал по брой титли на Европа, едва ли скоро ще се появи друг такъв специалист като Жозе, който да е "хибрид" от умения и качества в треньорската професия. Най-големият отбор в Европа заслужава да бъде воден не само от най-модерния треньор, но и от истински мъж. Такъв, какъвто Моуриньо не е на резервната скамейка. Друми Георгиев, Gol.bg