Формула 1 е "планетарна система" в която има безброй "отражателни мъглявини", много “звезди” и само едно "Слънце". Отражателните мъглявини са тела, които нямат своя собствена светлина, звездите излъчват собствена светлина, но са много по-отдалечени от Земята, в сравнение със Слънцето и често са труднодостъпни за обикновения посетител в "обсерваторията" Ф1.

Основната разлика между Слънцето и звездите е в това, че то е в центъра на планетарната система и свети много по-силно, чак заслепяващо. Неговите лъчи са толкова силни, че когато то свети, ние не виждаме сиянието на звездите. Слънцето свети, но за разлика от звездите то ни топли.

Един от най-известните завои във Ф1 е Тамбурело - лобното място на Айртон Сена. Там е издигната голяма стена, на която могат да се прочетат посланията на обикновените хора, на тези, които са били "стоплени" от "Слънцето". Някои от тях са повече от трогателни: "Айртон, благодаря ти, че ме накара да мечтая", "Заедно със Сена умря и Формула 1", "Ако можех да те върна, щях да дам живота си, за да си тук", "Ти винаги ще живееш в нашите сърца, шампионе".

Преминавайки в отбора на Макларън през 1988г., Сена най-после има възможността да се състезава при равни условия с Ален Прост. И в края на шампионата младокът Сена сензационно става световен шампион. На следващата година двамата отново се борят за титлата и преди края на състезанието в Япония, Прост и Сена се блъскат. Прост отпада, а стюардите избутват болида на Сена на пистата. Той си връща лидерството и печели. Минути след това е дисквалифициран и световната му титла е отнета незаслужено.

В края на сезона Прост се оплаква, че Хонда, които доставят двигателите на Макларън, подкрепят Сена и работят за него. Прост отива във Ферари, а на вечеря с президента на японската фирма разбира, че японците обичат Сена, а не Прост, защото Професора им приличал на компютър, а Сена - на самурай.

През 1990г. Сена и Прост водят поредна битка за титлата и отново се блъскат в Япония. Двамата отпадат, но този път Сена има повече точки от французина и бразилецът става световен шампион за втори път. Година по-късно Сена печели третата си официална световна титла и реално - четвърта.

В началото на 1992г. Хонда се оттегля от Ф1. Въпреки това през следващите 2 години Сена записва победи, карайки втора категория болид. Прост подписва с екипа на Уилямс през 1993г., като в договора си иска клауза, Сена да не бъде част от отбора. Айртон го нарича "страхливец" и отношенията им още повече се обтягат. Прост печели титлата за сезон '93, а Сена остава вицешампион. Професора обявява края на кариерата си, научавайки, че Сена ще стане негов съотборник от следващата година.

В началото на 1994г. Сена подписва с Уилямс, който има най-добрата кола тогава. Малшансът на Сена е, че точно след като подписва договора, от ФИА забраняват тракшън-контрола, ABS и активното окачване – там, където е силата на Уилямс. Колата наистина е бърза, но е трудна за управление. Въпреки това, в първите 2 състезания Сена печели два пъти пол-позишън. Прави същото и в Сан Марино, в третото си състезание за Уилямс и последно в живота.

Цялата седмица на Имола е микс от ужас и мистерия. Ужас, защото във всеки ден се случват инциденти - след трагедията с Ратценбергер на квалификациите в събота и свирепия сблъсък на Барикело ден преди това, неделята започва отново кошмарно. На старта се удрят болидите на Лехто и Лами. Колата на Лехто е цялата в пламъци, а 8 зрители и един полицай са ранени от откъсналите се части от болидите.

Около смъртта на Сена има няколко загадъчни моменти. В петъчните свободни тренировки той изумява света, като съобщава по тийм-радиото: "Специален поздрав за моя скъп приятел Ален. Липсваш на всички ни, Ален!". Коментаторите, сред които и Професора, остават смаяни.

А няколко часа преди състезанието в неделя, Сена излиза от моторхоума (нещо, което по думи на Прост той не е правил често преди старт, за да запази концентрацията си) и отива при французина за да се видят и да говорят за сигурността във Ф1.

Още по-куриозен е друг случай, свързан с Герхард Бергер, който се удря с близо 300 км/ч точно на Тамбурело през 1989г. Сена го посещава в болницата и двамата решават един ден да отидат на този завой и да обсъдят промяната му, защото по думи на Сена- "някой може да загине там". Бергер и Сена отиват на Тамбурело месеци след това и виждат, че зад бетонната стена на завоя има река, заради която няма как да се промени отсечката на пистата. Друг спиращ дъха момент: докато размишляват, Сена стои точно на мястото, където намира смъртта си през онзи „черен” майски ден на 1994 година.

Странните обстоятелства не спират дотук. В минутата мълчание преди старта, отдадена в чест на загиналия Ратценбергер, телевизионните камери показват Сена, който е тъжен, неспокоен и много нервен- нетипично за него. Очите му са влажни. Преди загравящата обиколка Сена е свалил шлема си- нещо, което прави много рядко, по думи на Нуньо Кобра- кондиционният треньор на Сена. Сякаш Айртон е искал лицето му да бъде видяно за последно. Бразилецът умира на 34, точно на толкова години си отива и Ратценбергер.

След смъртта на Сена пред щаб-квартирата на Хонда в Токио се събират стотици фенове на великия пилот, при положение, че той почти 3 години не кара с двигател на японската марка. Свидетели разказват, че тифозите на Ферари се събирали пред прозореца на хотелската стая на бразилеца, когато е бил на състезания в Италия и са скандирали името му, при положение, че той никога не е карал за Ферари. Друг такъв случай Ф1 не познава.

По време на погребението на Сена, по улиците на Сао Паоло излизат над 3 милиона души, а един от най-големите булеварди в града носи името на големия шампион. В страната е обявен тридневен траур, а националният отбор по футбол на Бразилия посвещава световната си титла на Айртон.

Бразилците обикват Сена още през 1986г. Точно в деня, в който французите елиминират Бразилия на Световното първенство по футбол, Сена печели Гран При на Франция. Година по-късно Нелсон Пике става световен шампион, но за спортист на годината в Бразилия е избран Сена - тогава все още само млад талант.

През 1999г. на Айртон е оказана огромна чест - той е избран посмъртно за спортист на века в Бразилия. Две седмици преди Рождество Христово на 2009г. Сена е обявен за пилот №1 на всички времена. Гласуват 217 настоящи и бивши пилоти, сред които личат имената на световните шампиони Лауда, Джеки Стюарт, Фитипалди, Деймън Хил, Алонсо, Хамилтън, Шумахер, Хакинен. Симпатиите си към Айртон не крият още Барикело, Култард, Бергер, Брандъл, Монтоя, Маса и др.

Ники Лауда споделя: "Такъв като Сена се ражда веднъж на 1000 години. Виждал съм много големи шампиони, но друг като него - не съм". Бергер, бивш съотборник и личен приятел на Айртон казва: "Когато Сена загина, сякаш Слънцето залезе”.

Сена е уважаван и обичан от фенове, от журналисти, от механиците, от медицинските екипи, също така и от колегите си. Уважаван е заради нечовешките си пилотски качества и е обичан заради благородството и човечността си. През 1992г. Сена спасява Ерик Комас на Спа, оказвайки му първа помощ преди да пристигнат лекарите. През 1993г. бразилецът помага на Алекс Занарди, отново на Спа, и на Дерек Уоруик- на Хокенхайм. Професор Сид Уоткинс казва: "Шумахер беше точно зад Сена на Имола и не спря. Ако Сена караше зад него, щеше да слезе от колата и да му помогне".

Сена имаше не само вроден инстинкт да "изстисква" максимума от болида си, той имаше инстинкта да помага. След смъртта му се установява, че през кариерата си бразилецът тайно е дарявал милиони долари за бедни и болни деца. Състоянието на Сена се оценява на близо половин милиард долара, голяма част от които той приживе раздава за благотворителност. Два месеца преди смъртта си Сена създава фондация, в която "налива" близо 100 милиона долара.

Айртон Сена е рядко срещан микс от качества. Той е романтик, хуманист, идеалист и абсолютен професионалист. "12 часа на ден се занимавам с колата си, другите 12 часа мисля за нея", казва в интервю бразилецът. Сена имаше вроден талант да води колата, животинския инстинкт да "изяде" съперника и човеколюбието да зареже всяка победа ако негов колега е в беда. Сена не е най-успелият пилот, имайки "само" 3 световни титли. Но Сена остава най-великият от всички. Там статистиката няма думата.

Остър ум, инстинкт на състезател, горещо сърце на пистата и извън него- Сена бе готов да даде всичко в името на победата и в същото време можеше да я загърби. Човешкият живот и приятелството при Айртон тежаха много повече от желанието за триумф на пистата. А това желание при него бе много по-голямо отколкото при всеки друг пилот.

Сена имаше голямо сърце и в него той можеше да събере ураган от емоции. Запитан каква е мечтата му, той казва: "Бих искал да мога да летя". Легендарният пилот осъществи мечтата си. Той полетя толкова високо, че никой друг няма да достигне висините, които той покори. Никой друг няма да спечели обичта на феновете и на колегите си, както го направи Айртон Сена. Той имаше харизма, а тя е дар от Бог.

По произход Сена беше един от шампионите, но никой от тези шампиони не бе като него. Също като Слънцето и звездите. Слънцето по произход е звезда, но звездите не са като Слънцето. То ще бъде запомнено след угасването си не толкова, заради дълголетието си, а с това, че е стоплило милиони, милиарди обикновени хора, които благодарение на него са имали възможността да живеят, да се радват, да мечтаят.

Едно огромно по размер и сила Слънце, което ще е в центъра на човешката история и след угасването си. Така, както Айртон Сена ще бъде в центъра на моторните спортове десетки години след смъртта си. Просто защото той накара обикновените хора да се почувстват големи. Да мечтаят, да се радват. Сена донесе светлина в много домове, но най-голямата му заслуга е, че тази негова светлина топлеше и ще продължава да топли. Така както го прави Слънцето.

Друми Георгиев, Gol.bg