Тъжният край на една легенда

Малко след девет часа в понеделник сутринта Хесус Навас пристига на стадиона в Монтекито, Севиля.

Той e първи на тренировъчното игрище, което носи неговото име. Тази сутрин се чувства ОК и се придвижва свободно, но не всички дни са като днешния. Пак е тук, но скоро, съвсем скоро 39-годишният футболист ще спре да идва за тренировка.

„Това е животът ми. Това е всичко, което винаги съм правил. Това съм аз”, казва световният и европейски шампион с Испания.

• Най-велик

Тренировъчният стадион, който носи неговото име, не е бил построен преди четвърт век, когато Навас за първи път е дошъл тук. Повечето неща не ги е имало. Не е имало витрина, пълна с трофеи на „Естадио Рамон Санчес Писхуан“, който се намира на пет километра оттук. Всичко се е променило. Само той си е останал същият.

„Чувствам се като в първия ден”, споделя десният краен бранител. Тогава Хесус е бил малко, кльощаво момченце на 15 г. от Лос Паласиос, което се намира на 15 минути път. Било е 2000 г. и от онзи момент всяка сутрин, с изключение на четирите години в Манчестър, той пристига за тренировка. Все още изглежда дребен и слаб със своите 1,70 м и 67 кг тегло. Той пак е дружелюбен и усмихнат, но вече се е превърнал в най-великия футболист в 119-годишната история на Севиля. Той е символът на клуба, за който изигра 393 мача за 10 сезона, след което бе 4 г. в Манчестър Сити и отново се завърна у дома, за да запише още 311 срещи за родния си отбор. Последният двубой срещу Реал Мадрид (2:4) на Сантяго Бернабеу бе 982-рият му в професионалния футбол.

„Трудно ми е да спра, но в крайна сметка става въпрос за здравето ми“.

• Болки

От четири години той страда от износена тазобедрена става. Боли го винаги когато тренира, когато играе, когато ходи, а в някои дни дори не е в състояние да ходи.

Той продължи да стиска зъби и да играе с болки, които трудно могат да бъдат описани.

„От четири години живея с това, но последните шест месеца стана нетърпимо. След мач не мога да ходя. Природата казва своето. Спирам, защото съм принуден, а не защото искам. Щастлив съм от всичко, което съм постигнал”.

Навас разкрива, че най-епичните персонални двубои за него са били сблъсъците с левия бек на Реал Роберто Карлош. Бразилецът отдавна се пенсионира. С професионалния футбол спря и наследникът му Марсело. Любимият партньор на Хесус бе Фреди Кануте, който окачи бутонките преди цели 11 години.

• Трофеи

Навас дебютира за Севиля в шампионатен мач срещу Еспаньол само два дни след като е навършил 19 г. По онова време клубът не е печелил отличие повече от 55 години. С негово участие тимът печели осем трофея. Още преди да напусне в посока Манчестър Сити през 2013 г., той има в актива си повече изиграни мачове за андалусийци, от който и да е друг футболист. Той вкарва на финала за Купата на краля, вдига две купи на УЕФА, надпревара, която става емблематична за Севиля. Но това не беше всичко. В Манчестър Сити го преквалифицираха от крило в краен защитник. Новата позиция му пасна идеално. В Англия той спечели една титла и две купи на лигата. Той се завърна, защото по думите му „Писхуан” е единственият му дом. Дори на новата позиция това си беше същият Навас.

Той триумфира още два пъти в турнира, който се казва вече Лига Европа. След негови асистенции паднаха решаващите голове във финалите през 2020-а (3:2 срещу Интер) и 2023-а (1:1, 4:1 при дузпите срещу Рома). Той спечели последния си клубен трофей цели 17 г. след първото си отличие. С националния отбор той триумфира на Световното първенство през 2010 г., както и европейските първенства през 2012 и 2024 г.

Като малко момче той е получавал панически атаки всеки път, когато е излизал от дома си. С възрастта е преборил този свой страх, обиколил е целия свят и винаги се е връщал у дома с трофеи.
Изненада

Признава, че решението да премине в Манчестър е било по-лесно, отколкото очаквал. Севиля се е намирал във финансова безизходица и парите от трансфера на Навас са спасили клуба.

Навас се връща от Сити през 2017 г. след четири сезона и 183 изиграни мача. Тогава бил на 32 г. Всички очаквали, че кариерата му е към края си, дори Пеп Гуардиола си признава, че е прибързал да го освободи. Смятали са, че му остава още година-две професионален футбол. Той ги изненадал и останал на терена още цели седем сезона и половина. Хесус се завръща и рестартира кариерата си. Бил все същият мълчалив работохолик. На 38 години полагал много повече усилия и старание в сравнение с 18-годишните си съотборници.

На последното голямо първенство той отново спечели, но и тази битка не беше лесна. Той влезе като принудителна смяна на мястото на Дани Карвахал още в 5-ата минута срещу Грузия. Бе невъзстановен от контузия, а глезенът му ужасно подут, но игра на върха на възможностите си. После 38-годишният ветеран трябваше да излезе в пряк двубой с Килиан Мбапе на полуфинала.

„Какво толкова? Играл съм срещу много добри футболисти”.

Стиска зъби и едва след финалния мач, когато болките стават нетърпими, обявява, че слага точка на участията си с националната фланелка. Но защо търпи това още цели шест месеца?

„Това е моят живот исках всичко да свърши тук, в моята Севиля. Да дам едно рамо на младите играчи, които идват след мен и да радвам отново хората”.

А сега накъде след последния мач? Да стане треньор?

„Не, това не е за мен. Прекалено много обичам да играя и не мога да съм треньор. Мисля да се пробвам в колоезденето. Искам да се пробвам на Тур дьо Франс”.

Сид Лоу, Guardian, превод на Телеграф

Снимка: БГНЕС