В българския футбол треньорите ги сменят като носни кърпички, но през последните дни излезе нова мода и тя е на собствениците – лъжливи овчарчета. Не, че е нещо ново и изумяващо, но все пак си е много интересен феномен.
Христо Крушарски в Пловдив и Павлин Николов във Варна независимо един от друг заявиха, че спират финансирането на собствените си клубове. Подчертавам, че двамата притежават мажоритарния дял на клубните акции, което си е нещо като нотариален акт за къща. И Крушарски заявява, че повече имотът не го интересува, няма да му плаща режийните, защото бил обиден и си разговаря с някакви въображаеми противници.
Ако на Христо Крушарски му е додеяло да бъде собственик, най-нормалното нещо е да се оттегли. Вече веднъж го направи и експериментът излезе неуспешен. Сега за втори път вдига бялото знаме, но разликата с преди е, че не е намерил кой да го замести. Чакал някой да дойде на крака при него, но не го търси, защото е обиден на няколко фенове. Това също е интересен нюанс, за да си запазят възможност да обърнат палачинката, винаги се подчертава фактът, че недоволните са малцинство, а мнозинството е подкрепящ фактор.
Но смисълът на начинанието е привържениците на Локомотив да изпаднат в трескав страх какво ще се случи. Да си зададат въпроса дали отборът ще излезе изобщо в следващия си шампионатен мач. Щом Крушарски спира парите веднага, а нов собственик няма, то и играчите трябва да се откажат, защото по дефиниция трябва да играят без пари.
Вероятно ще се намерят и такива да го направят, но тогава пък възниква въпросът докога. И отново при този засега вербален казус стигаме до пълната несъстоятелност на БФС. Там добре трябва да се замислят какво първенство администрират, след като два клуба почти по едно и също време се отказват. Ако онази мантра за задължителния депозит бе реализирана, щеше да се отвори възможност поне за административно оставане в Първа лига до края на сезона…
Четете целия анализ на Жаклин Михайлов в „Тема Спорт“