Човек наистина сериозно може да се обърка кой отбор от Първа лига къде домакинства и поради каква причина. Лудогорец иска да „гостува“ на Ботев Враца в Разград, ЦСКА е като пътуващ цирк, Хебър също пообиколи България, за да я обикне, а черешката на тази торта ще е, ако Левски изведнъж следизборно набави документация и намери пари за нов стадион.

Не знам дали Димитър Бербатов и кандидат президентския му екип за БФС си дават сметка какъв късмет извадиха. Ако бяха спечелили футболните избори, младите управленци щяха да се видят в чудо как се обръщат кръгове, как се местят домакинства, как има концерти на националния стадион, как се отлагат мачове и как изведнъж тревното покритие в България реши да си прави собствен протест, как на „Лаута“ ВАР не работи поради новата козирка, а в Благоевград поради правостоящи зрители.

Старите апаратчици и клубни и централни номенклатурчици, плюс обиграните кметове, които издържат футболни клубове, за нула време щяха да организират хаос и да предизвикат бърз извънреден конгрес на БФС и Бербатов и неговите хора нямаше да разберат откъде им е дошло. С тази безпрецедентна криза те нямаше да справят, тези проблеми не се оправят с напарфюмирани фрази и изискани обяснения. Тук работи методиката джаста-праста и старият апарат на Боби Михайлов с новото си лице Георги Иванов на този етап някак овладява положението.

Ами съдийството? Бербатовите хора дали щяха да вкарат в пътя необузданите съдийски изблици?! Нямаше да стане само с промени в комисията. Щеше да има троянски коне на всички нива не само в БФС, а в цялата футболна система с единствена цел – ама вие европейчета млади, къде сте тръгнали тук да плувате срещу течението.

И не на последно място, неизбирането на Бербатов осигури поне една идея по-чиста обстановка на новия треньорски екип на ЦСКА. Тази дузпа срещу Берое в Благоевград мина и замина не без отзвук, но при друга власт в БФС щеше да има декларации от половината клубове в Първа лига – ето, на Бербатов хората на червената пейка се възползват от президенсткия му статут, защото съдиите вече се ориентират по новия ветропоказател. Терминът „Червеното БФС“ щеше да стане част от ежедневието на Александър Томаш и асистентите му и всеки спорен тъч щеше да влиза в дългия списък на бербатопомазания отбор на ЦСКА.

И понеже при нов президент на БФС вероятно някои решения щяха да са по-строги и принципни, а ЦСКА щеше да има със сигурност такива казуси, хората от Разград щяха да реагират всеки път. За евентуални реакции от „Герена“ не е трудно да се досетим в какъв размер щяха да са и изобщо всеки, на когото му харесва статуквото във Футболната централа, щеше да си е намерил индулгенция за всеки успех на ЦСКА и всеки собствен провал.

Така или иначе самият Томаш още по време на треньорството си в Локо Пловдив няколко пъти спомена между редовете, че за някои съдийски отсъждания в ущърб на черно-белите има подозрения откъде идват. Ясно бе, че с щаб, близък до Бербатов, няма как да очакваш равнопоставено съдийство от централата по време на предизборната кампания. Така, че сега Томаш като цяло, въпреки дузпата в Благоевград, печели от това, че Гонзо е начело на БФС. Защото е лесно прогнозируемо, че в един момент съдиите ще си засвирят по познатите ноти на разградската първа цигулка, както е било винаги през последните 13 години.

Желю Станков, "Тема Спорт"