Александър Станков е емблематична фигура в родния футбол. Днес той навършва 60 години. Роден е в Хасково в семейството на легендарния футболист, треньор и ръководител на ЦСКА Борис Станков. Сашо така и не успява да направи сериозна кариера като футболист, като играе за Тетевен, Миньор Бухово и Банкя. През 1998-ма започва пътят му като треньор в Хасково, където е назначен за асистент. Година по-късно поема кипърския Алки Ларнака. Три пъти е наставник на любимия си ЦСКА, а за кратко води и Черно море. През 2005-та е треньор на дублиращия отбор на Криля Советов, а през следващия сезон е назначен за селекционер на младежкия национален отбор на България, като класира младите трикольори на осминафинален бараж за ЕП през 2007-ма, но губи от Белгия. От началото на юни 2010-та води китайския третодивизионен Аербин Далиен, с който се класира за Суперлигата на Китай през 2012-та, а от 15 юни 2013 г. е треньор на Локо Пд, където работи до 2014 и достига полуфинал в турнира за Купата на България. Сашо Станков се съгласи да говори пред “Тема Спорт” по повод своя юбилей. Ето какво каза той.

Г-н Станков, годините са само цифра, но усещате ли тяхната тежест и няма ли я в известна степен онази носталгия, когато виждате, че в момента начело на ЦСКА са трима мъже, които вие сте отгледали от деца? – Първо нека да започнем с това, че годините наистина са само цифра, а аз се чувствам прекрасно и пълен с енергия. Носталгия няма. По-скоро мога да кажа, че се гордея с това, че Томаш, Кючуков и Мирчев в момента са начело на ЦСКА. Аз изразих желанието си това да се случи още преди няколко месеца. Дадох го като съвет и прогноза, а сега съм щастлив, че се случи, макар и с малко закъснение.

Връщайки ви повече от 30 години назад вие селектирахте, изградихте един отбор от млади момчета, които освен, че тогава бяха непобедими, след това повечето от тях играха професионален футбол, а явно и успяхте да им предадете любовта към треньорската професия, защото освен споменатите Томаш, Кючуков и Мирчев, то Асен Букарев в един момент се занимаваше с треньорство, Краси Бурла тренира деца, а Светльо Тодоров е треньор в академията на Кристъл Палас…

– За мен е изключително удоволствие, че работих с тези момчета и освен, че бяха страхотни футболисти, то те са и прекрасни хора. Аз на тях дадох повече, отколкото на сина ми, за чието възпитание се грижеше основно моята съпруга.

 

За добро или лошо вие имахте на плещите си отговорността да защитавате репутацията и името на легендарния Борис Станков – вашия баща… Това пречеше ли? – О, да, да… Със сигурност. Аз не бях известен футболист, но и след това, когато прохождах в треньорската професия нямах неговите протекции. Той дори не искаше да ме назначи в школата на ЦСКА, за което вкъщи имаше сериозни скандали с покойната ми майка. В крайна сметка въпреки неговата воля и без неговото знание ме назначи Стойне Минев.

 

Сега можете ли да го погледнете открито и да му кажете: “Татко, аз защитих честта на семейството и фамилията”. Смятате ли се за успял човек и треньор? – Мнозина, може би няма да се съгласят, но аз смятам, че не постигнах малко. Три пъти републикански шампион съм. Два пъти съм носител на Купа България с набор’79. Вицешампион и носител на Суперкупата на България. И всичко това с ЦСКА. Отделно в Китай застанах начело на третодивизионен отбор, който класирах в Суперлигата. С младежкия национален отбор на България бяхме на крачка от Олимпиада. Изградил съм не един и двама футболисти, които са играли на високо ниво… Да, със сигурност можех и повече, но смятам, че и това не е никак малко.

Споменахте, че сте вицешампион, но тогава един отменен автогол заради засада ви спря към титлата. След това виждали ли сте Иван Леков и бихте ли му стиснали ръката, с която вдигна флагчето? – Не знам защо, но често сънувам онзи мач, когато ни отмениха редовен гол, а след това в края Гонзо отбеляза “кървавото” попадение. Не съм имал възможността да срещна Иван Леков и не знам какво бих му казал. Тогава бяхме много близо до това да станем шампиони, след като наваксахме изостване от 9 точки от Левски, но…

 

Футболът ви даде повече приятели или повече врагове? – Навсякъде, където съм работил, а и по принцип в живота съм бил откровен и честен. Това със сигурност ми е носило и негативи, но и ми е дало уважение и много приятели и хора, коаито ме уважават. Истинските, верните мога да преброя на пръстите на ръката, но те ме правят силен и щастлив.

 

Имало ли е много предателства в живота ви? – О, да, но не искам да се връщам към тях. Зачеркнал съм ги. Аз съм спокоен, че винаги съм бил честен с хората.

Говорейки за предателство, в последните дни много се използва тази дума, която в употреба вкара собственикът на Спартак Варна Павлин Николов по адрес на вашия възпитаник Александър Томаш. Съгласен ли сте с хвърлените обвинения? – Със сигурност Павлин Николов е разочарован, защото вложи много емоция в този проект и намери подходящия човек. В същото време и от гледната точка на Томаш, то той нямаше право да се откаже от детската си мечта. Със сигурност и двете страни имат своето право, но зависи от ъгъла, под който се гледа на ситуацията. Аз обаче смятам, че не бива да се използват тежки обиди и да се правят негативни квалификации.

 

Какво ще си пожелаете, когато духате 60-те свещи и вдигнете наздравица? – Бих си пожелал здраве. Иска ми се да нося в себе позитивизъм, увереност и да имам енергия. Ако мога да помогна за развитието на футбола, футболист или треньор. Ще си пожелая да гледам внука ми, който носи моите три имена, да расте здрав, щастлив и успешен.

 

Интервю на Явор Пиргов

Снимка: БГНЕС