Футболистите, носили екипа и на двата манчестърски клуба, не са никак малко. Но директните трансфери между Юнайтед и Сити се броят на пръсти. Тези на Денис Лоу и Карлос Тевес са сред най-значимите в историята, а Джейдън Санчо стана най-пресният пример за играч, заставал и от двете страни на градската футболна барикада.

Ще се върнем към последните дни на трансферното лято на 2012-а, когато младият и изключително перспективен защитник Фредерик Весели къса с „гражданите“ и на следващия ден сяда до сър Алекс Фъргюсън, за да подпише с Юнайтед.

Бранителят е прекарал 3.5 страхотни години в академията на Сити, но решава, че шансовете му за пробив в първия отбор са ограничени и търси щастието при съседите.

„По това време Манчестър Сити вече беше започнал да преследва големи трофеи – спомня си бившият агент на играча Адам Бускуши. – Трудно беше да повярват на младоците, защото очевидно смятаха, че опитът беше най-добрият начин за тях да стигнат там, където искат. А това отношение никак не помагаше на Фреди, който чувстваше, че не напредва в играта. Той говори с няколко клуба от Англия и чужбина, но основното му желание беше са се превърне в топ играч във Висшата лига и когато сър Алекс проведе разговор с него, беше много впечатлен. Фърги е от хората, на които трудно се отказва и неговите постижения бяха достатъчни на Весели да почувства, че прави точния избор да се присъедини към Юнайтед.“

Двата клуба се конкурират за младия швейцарец още през 2009-а, но от Сити му предлагат много по-изгодни условия и сключват договор с родителите му преди Световното първенство до 17 години, на което „кръстоносците“ триумфират, а той пръв вдига купата с капитанската лента на ръката си.

Затова на „Етихад“ празнуват, знаейки, че са си осигурили един от най-ярките таланти на континента.

„Фреди беше моят капитан, защото притежаваше страхотен характер и професионален манталитет, а на терена блестеше с техническите си и лидерски качества – казва бившият селекционер на юношите на Швейцария Дани Ризер. – Да спечелим световната титла беше изумително постижение, защото може и да не притежавахме най-добрите играчи като единици, но имахме най-добрия отбор, а Фредерик олицетворяваше духа на този тим. Той беше приет като безспорен лидер, защото винаги поставяше на първо място отбора, а не себе си. Нямаше абсолютно никаква фиксация върху това да е голямата звезда. Весели беше отличен капитан, който много ни помогна да станем шампиони.“

Швейцария печели всичките си седем мача по пътя към славата, побеждавайки Италия, Бразилия, Германия, Мексико, Япония, Колумбия и Нигерия на финала пред 60 000 души.

Веднага след шампионата на планетата, младокът заминава за Англия, за да се присъедини към Сити. Баща му остава с него няколко седмици, след което по инициатива на клуба заживява в къщата на семейство фенове на „гражданите“. Въпреки някои обясними трудности, които изпитва едно момче на 16 в тотално нова среда, в чисто футболно отношение Фреди се адаптира много бързо.  Младокът пробива до дубъла на Сити и често тренира със звездите от представителния тим.

Злощастна контузия обаче разваля идилията му. „Роберто Манчини ми каза, че ще направя дебюта си в първия отбор в последния кръг за сезона и се обади да каже на семейството ми. Но няколко дни преди това скъсах сухожилие. Просто бях съсипан.“

Съдбата лишава Весели от шанса да запише мач за представителния тим на Сити и повече не му предоставя друг…Манчини го взима в групата за предсезонното турне в Щатите, а през въпросното лято на 2011-а в тима са привлечени звезди като Серхио Агуеро, Самир Насри, Гаел Клиши и Стефан Савич.

Когато влиза в последната година от договора си, клубът го вика на преговори за продължаване на контракта. Фреди иска да остане, но поставя условие да бъде пуснат под наем, ако пристигне добра оферта.

„Така и не успяхме да се споразумеем за условията. Манчини се опитваше, но накрая – нищо. Продължих да играя за резервите и си спомням един мач с дубъла на Юнайтед, воден от Оле Гунар Солскяер. Те имаха доста играчи от първия отбор, а ние бяхме само резерви и завършихме 1:1. Фърги беше там и гледаше, а аз направих наистина добър мач.“

Представянето му пред легендарния мениджър със сигурност е повишило интереса на Юнайтед, но за последвалите събития се намесва и случайността. Весели отива до манчестърски бар, за да се види с приятелката си, когато се натъква на асистента на Фърги Рене Мюленстийн, който го пита каква е ситуацията му в Сити.

А какво се случва на „Етихад“ вече започва да се изяснява на целия свят. „Гражданите“ искат бързи успехи и не жалят пари за световни звезди. Младоците пък са оставени в периферията. Тогавашният шеф на школата на клуба Брайън Марууд дава да се разбере, че всеки младок, който не е преподписал и не е доволен със ситуацията си, е свободен да напусне. И опитният Мюленстийн наостря уши.

„Манчини беше разочарован и постоянно ме молеше да се съглася на нов договор – разказва Фреди. – Не знаех какво да му кажа. Контрактът ми изтече и от Сити подписаха документ, че мога да напусна безплатно. На следващия ден отидох до тренировъчната база да си събера багажа и не казах на никого какво планирам да направя. Само на Манчини. Попита ме къде отивам, а аз отвърнах: „Юнайтед!“. Той щеше да падне, но му предстоеше тренировка и се концентрира върху нея. Пожела ми късмет.“

И в последния ден на трансферния прозорец от „Олд Трафорд“ обявяват привличането на играча на градския съперник като свободен агент.

„Много съм щастлив и за мен е чест да подпиша с Манчестър Юнайтед – казва швейцарецът на представянето си. – Нямам търпение да започна, да работя усилено и да направя всичко възможно, за да помогна на отбора. Очаквам с нетърпение да покажа на всички какво мога на терена. Много съм благодарен на сър Алекс Фъргюсън, че ме взе в такъв велик клуб. Манчестър Юнайтед има дълга история с това да създава и налага млади играчи и се надявам да съм поредният успял такъв.“

Последното наистина е движещата сила у бранителят да се присъедини към „червените дяволи“, тъй като вижда, че в Сити искат трофеи с наложени звезди, а не да обиграват прохождащи във футбола таланти.

Последвалата титла на „гражданите“ няколко месеца по-късно оправдава схващането му за „шумните съседи“. Но няма как да знае, че личните му надежди ще останат напразни и на „Олд Трафорд“.

„Всъщност стана съвсем случайно – коментира трансфера на швейцареца Фъргюсън пред MUTV. – Наш скаут дойде и ни каза, че от Сити са освободили това младо момче от Швейцария, и че го следим от няколко години. Нищо не губим. Решихме да му дадем шанс до края на сезона и да видим как ще се справи. Надяваме се, че ще се справи добре.“

В Юнайтед изготвят специална програма на новодошлия, тъй като преценяват, че има порпуски във физическата подготовка.

„Сити имаше много големи имена и впоследствие станаха шампиони, но Юнайтед вече беше с ореола на безспорен шампиони. Енергията беше различна, аурата…. Веднага се влюбих в клуба“, разказва Фреди.

Той наваксва изоставането си и тренира с първия тим на Юнайтед, но не получава толкова шансове в дубъла. Солскяер вече е напуснал, за да води Молде, и е сменен от Уорън Джойс. За резервния отбор играят Пол Погба, Джеси Лингард, Майкъл Кийн, Шон Макгинти, Рийс Браун, Скот Уутън, Том Торп – все големи надежди – и конкуренцията е свирепа.

Въпреки лимитираното игрово време, Весели е включен в състава за предсезонното турне в Южна Африка и Китай. Но точно както в Сити това се оказва безполезно и по никакъв начин не променя статута му на „Олд Трафорд“.

През следващата кампания централният защитник първоначално е използван като десен бек в резервния тим, а след това е преквалифициран в дефанзивен халф.

И именно в тази му роля нещата му потръгват, преди друга тежка контузия да прекъсне сезона му през април.

„Случи се срещу резервите на Тотнъм. Фърги вече ми беше казал, че мога да напусна, тъй като не съм успял да стигна до първия отбор. Но също така бе споделил, че ако искам, мога да остана и още една година и че е щастлив да ми помогне да си намеря друг клуб.“

Интерес към швейцареца не липсва Лестър, Бърнли, Барнзли и Ипсуич от Чемпиъншип отправят конкретни оферти, а сред заинтересованите от играча е и италианският елитен Удинезе.

Главният скаут на Ипсуич се доверява на близкия си приятел Уейн Рууни, който му дава блестящи отзиви за младока, и „тротърс“ изпреварват конкуренцията.

Но и „Портман Роуд“ не носи щастие на Весели, който е преотстъпван на Бери и Порт Вейл, преди да подпише за постоянно с „храбреците“ през януари 2015 г.

След края на сезона митарствата му продължават. Моралът му е под нулата и се завръща в Швейцария, за да следва в университет. Хора от Лугано обаче разбират, че вече 22-годишният бивш огромен талант отново е на родна земя и му предлагат проби. И най-после нещата потръгват, за да се стигне до кулминацията.

Фреди е роден в Швейцария, но родителите му са албанци и получава повиквателна за националния отбор на страната. Не се поколебава нито миг на офертата и е включен в групата на Албания за Евро 2016.

„Неописуемо! Играх срещу Франция в Марсилия. Изсипаха се 50 хил. албанци на първото ни участие на европейско първенство. Бях толкова горд! Знаех думите на националния химн и пеех с цяло гърло. Родителите ми бяха там, а настръхвах преди всеки мач. Когато отивахме в Албания, ни посрещаха като крале. Дадоха ни дипломатически паспорти и повече не трябваше да висим на опашки по летищата. А само година преди това не можех да си намеря отбор…“, спомня си Фреди.

Но по традиция при него хубавите моменти не продължават дълго.

Футболистът иска да напусне Лугано, тъй като към него има доста оферти, но от клуба отказват да го продадат и настояват, че имат право да задействат клауза за удължаване на договора. Весели наема адвокати и след битка в съда успява да разтрогне и да подпише с Емполи от Серия „А“. От Лугано обаче не се отказват и завеждат ново дело срещу бившия си играч. Два месеца футболистът е със спрени права, докато тече процесът, а накрая отново адвокатите му печелят правния спор.

След приказната Тоскана Фреди прекарва известно време под наем в Льо Ман, преди да се върне на Ботуша, за да се присъедини към Салернитана, помагайки на тима за промоция в елита. Това обаче се превърна в още едно невероятно преживяване с горчив край, след като Весели записа само девет срещи през миналия сезон заради контузия и заболяване.

Той обаче не се отказва и продължава да се бори с предизвикателствата. През изминалото лято подписа с Беневенто от Серия „Б“, предприемайки поредното си футболно приключение. И дано този път го ощастливи хепиендът, който заслужава.

Материал на Webcafe