В един противоречив откъм игра и резултати сезон Ботев Пловдив триумфира напълно заслужено с Купата на България в сряда вечер. Канарчетата грабнаха своя голям шанс и го материализираха в четвъртия си такъв трофей.
Преди 9 месеца нещата на новия „Колеж“ съвсем не предвещаваха, че сезонът ще завърши с незабравима екзалтация. Тогава с новия си български треньор Станислав Генчев Ботев след шест кръга заемаше предпоследната позиция с 2 точки. И след загубата от Крумовград у дома бушоните изгоряха и Генчев бе натирен. Предполагаше се, че жълто-черните ще закърпят положението след треньорската смяна, но че новият Душан Керкез ще ги докара до екстаз, изобщо не можеше да се предвиди.
И ако сравним състава на Ботев Пловдив от първия мач на тима като гост в Разград, завършил 2:2, с този на националния стадион, ще видим, че кой знае какви кадрови промени не са настъпили. На практика сред титулярите във финала за купата 90 процента са играчи, които започнаха и завършиха сезона с Ботев. И това е атестат за работата на родения в Белград етнически босненец.
Без никакви обструкции Керкез си свърши работата, за която бе дошъл в Пловдив, и с право получава овациите. С двете победи над ЦСКА в полуфиналите и успеха срещу хегемонията на финала Душан може да се закичи с медал за храброст, който ще му приляга. Но пък и не трябва прекалено да се надценява постигнатото от него. Реалността е такава, че по всички конвертируеми показатели Ботев принадлежи към аристокрацията в българския футбол. И проблемите през миналата кампания, и в началото на този сезон будеха огромно озадачение. Благодарение на руския си собственик бъдещите участници в Лига Европа са със сериозен бюджет, притежават най-добрия стадион, а за публиката могат да се напишат само суперлативи. Финала за Купата на България го направиха жълто-черните шалове, знамена и фланелки по трибуните. И точно заради тях си заслужаваше долу на терена да се изгаря от страст. Дори съдбата в тази дъждовна вечер бе на страната на правдата, защото Ботев трябваше да спечели, ако бе нужно – и с помощ свише!
На практика независимо от турболенциите и наглед многото грешни ходове сегашният период в развитието на знаковия футболен клуб вече е легитимиран като успешен. Трето място преди две години с физкултурника Валентич и кратко участие в Европа и сега купа с право на квота в Лига Европа. Прогнозите отново не са добри, но какво от това. Провалите съпътстват не толкова Ботев Пловдив, колкото българския футбол заради нивото, на което падна в последните много години.
А като дойде дума за успешен период, в сряда някак биеше на очи присъствието само на двама българи сред титулярите. Същата бройка беше и при съперниците им, но при тях това е правило. Всъщност двамата българи в тима на победителите дори не измиват очите, защото и те не са свързани органически с жълто-черната магия.
Да играеш само с чужденци не е повод за критика в наши дни. Проблемът е от какво качество са те! Системата на селекция в Ботев определено довежда интересни футболисти, които притежават сериозни възможности да блестят в нашето първенство. Някак над всички в този тим на Ботев се изявяват африканските им перли. Трима от тях бяха с огромен принос за спечелването на купата – Ето‘о, Емануел и Конте. Последният дори можеше да влезе и в ролята на големия грешник. От пейката влезе Укаки, а ако се беше стигнало до продължение, щяхме да наблюдаваме и най-интересния в квинтета – Акере. И с просто око се вижда, че тези футболисти са конвертируеми и лесно могат да бъдат реализирани на пазара. А това е показател за сериозен селекционен процес нещо, което при болшинството от другите ни отбори отсъства като даденост.
Ботев спечели купата и ще играе в Лига Европа, но успехът не кореспондира с мястото в класирането и малкия брой точки. Макар че фалстартът на Генчев е оставен много назад във времето, в първенството продължават грешните стъпки. И това засега води към съждението, че още не е изживян синдромът „Валентич“. Интересно е дали махалото ще продължи да се движи с големи отклонение в двете посоки? Ако обаче успеят да го застопорят на едното място, Ботев Пловдив е с много сериозни шансове да надгради догодина с нещо от сорта на второто място. Получи се при техните градски съперници на „Лаута“, защо да не се повтори и на „Колежа“. Предпоставките са налице.
Материал на Жаклин Михайлов