Капитанът на Левски Николай Михайлов бе гост в подкаста „Код Спорт“ на Красимир Минев и Владимир Памуков. Вратарят на сините говори за тима, баща си, Христо Стоичков и Димитър Бербатов.

Опитният страж говори и за бъдещето си след футбола и ролята на спортен директор на столичани, въпреки че мажоритарният собственик Наско Сираков заяви, че не смята, че такъв пост му е нужен към този момент.

Ники, дебютира в националния отбор под ръководството на Христо Стоичков. Тежи ли ти, че той и баща ти Борислав Михайлов вече не са приятели?

Каквото и да кажа за Христо Стоичков, ще е малко. Огромен човек! Най-големият футболист, не само на нашата територия. Имахме много добри, близки вазимоотношения. Подаде ми ръка в националния отбор. Винаги съм го усещал като близък приятел както на мен, така и на семейството ми. Вече какво се случи между тях двамата, не мога да коментирам. По-скоро е някаква интрига на по-високо ниво. Мога да ви гарантирам, че ако седнат за един разговор, в рамките на 60 секунди ще се разберат, защото много добре ги познавам. Жалко е, че са в такива взаимоотношения, защото животът бързо преминава. От мен към Стоичков само едно голямо уважение. Достатъчно големи хора са, че ако искат в даден момент да седнат и да се уточнят.

Какво би казал на Стоичков, ако сега го видиш?

Колко си голям (смее се). От доста дълго време не съм го виждал. Огромно сърце, човек и един истински българин. Чест е, че подкрепя спорта в България. Нали говорим за обединение и той е точният човек. Да помага с името, опита и съветите си. Ако го видя, просто бих го прегърнал.

Как е Боби Михайлов след оставката?

Не му стана много приятно. Беше огорчен и обиден от това, че както всичко в България и това не се случи по нормален начин. В крайна сметка се направи извънреден Конгрес и той го спечели. Две години по-късно с други по-мръсни игри и сензации направиха така, че да ескалират нещата на мача с Унгария. Беше безсмислено от негова гледна точка да продължава да стои, защото не му е самоцел. Винаги е бил там, за да помогне. Много хора казаха, че отново ще си оттегли оставката и няма да пусне кокала. В крайна сметка си я подаде, приеха му я и сега си стои вкъщи. Гледа си внучката. Жив и здрав е. Няма как да не е огорчен след 18 години начело и след всичките неща, които е направил. Хората ги омаловажават. Опитаха се да очернят неговото име, но сме свикнали с всичко в нашата хубава държава. Всички искаха промяната, ето я промяната. Дай Боже футболът да отиде в други висини.

Играл си с Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров. Ако ги видиш на улицата, ще ги поздравиш ли след кампанията срещу баща ти?

Нещо в движението им се обърка. Бебратов го засякох в края на националния отбор. Няма как да кажа, че сме били близки. Той също е огромен футболист, не можеш да кажеш на черното – бяло. Имах честта да играя с него. С Мартин и Стилян играхме по-дълго. В един даден момент се мина границата на нормалното с нападките, грозния език. Това не трябваше да се случва. Не знам дали някой ги е подвел. Не ги познавах в такава светлина. Целта бе да бъде свален Боби Михайлов. Имаше разговор с Бербатов. Вижте парадокса. След края на предишния мандат на баща ми, той ги покани да дойдат да поработят в БФС, да ги запознаят с УЕФА и ФИФА, не че не ги познават, но да усетят процеса. Отговорът бе “не” и година и половина по-късно той се кандидара за президент. За мен грозното бе езика и начина, по който се говореше за баща ми. Обидиха моето семейство. Гледам, че откакто подаде оставка, вече всичко е много спокойно.

Какво означава за теб Станимир Стоилов?

Той е много специален човек за мен. Даде ми пътя във футбола. След завръщането ми в Левски бе много бурно време, сменяха се треньори, докато не дойде този човек. Виждате какво направи, както и Наско Сираков, разбира се. Спечелихме трофей след дълго време. Връзката ни с г-н Стоилов е много силна. Не сме малки деца. Когато направиш слаб мач, те оставя на скамейката и го разбирах. Логично е. През този сезон изиграх много силни мачове. Той бе един от първите, които ме поздравиха след раждането на дъщеря ми. Подкрепи ме още от първия ден, когато му съобщих и ми каза да разчитам на него. Само уважение и любов към него, както и към Левски. Като отида на „Герена“, си отивам вкъщи. Никой не може да ми го отнеме. В друг клуб в Българя няма да играя, въпреки че физически се чувствам добре. Ако авантюрата ми чисто футболно приключи в Левски и не подпиша нов договор, ще приключи въобще.

Какво би искал да промени в Левски, ако станеш директор?

Не сме ги коментирали с ръковдството. Но моята идея е да се работи съвместно с треньора. В моята съблекалня, когато кажа А е А, няма Б. Имам достатъчно голямо влияние, за да контролирам нещата. Организационно мога много да помогна. Комуникация с агенти, продажба на нашите млади играчи, докарването на качествени футболисти с по-малки финансови параметри, за да може Левски да е силен. Моята мечта е да станем шампиони. Това разединение, което го има сред феновете, ни боли. Ако стана директор, първата ми работа е да търся среща с различните фракции. Мога да говоря с всеки. Става дума за Левски, а най-важното е клубът да бъде добре.

Ако ти беше директор би ли допуснал това, което се случи през миналия сезон в плейофите, когато Левски загуби от Лудогорец с 2:3, след като водеше на почивката с 2:1, но се направиха промени по състава?

Това е много деликатен момент. Неслучайно аз не бях в групата на този мач. Имаше вариант, при който Левски да направи положителен резултат в Разград и ЦСКА да стане шампион. Лично на мен са ми писали над 1000 фена в социалните мрежи, молейки се да не се случва. Дали това бе начинът е отделен въпрос. Минало е. Ако аз съм в такава позиция, не мога да кажа какво ще направя. Естествено в някои със сигурност остана горчилка. Това го има навсякъде по света. Има си заклети врагове. Ако говорим за фейърплей, е отделен въпрос.