Диего Марадона отбеляза повече от 300 гола в кариерата си, повечето от които по гениален начин. Но два от тях, вкарани в рамките на четири минути на 22 юни 1986 година в Мексико, завинаги ще останат в историята на футбола. Единият бе избран за Гол на 20-и век, а другият е дори още по-известен.

Марадона и Аржентина пристигат на Световното през 86-а с идеята да докажат, че са №1. Четири години по-рано в Испания първото Световно за Марадона приключва с ранна елиминация и червен картон срещу Бразилия. В Мексико "гаучосите" излизат без проблеми от групата си и отстраняват Уругвай на осминафиналите, за да си осигурят среща с Англия - съперник от различен калибър, на четвъртфиналите на митичния стадион "Ацтека".

Марадона се е връщал към тази среща безброй пъти: в автобиографията си "Марадона", в книгата "Докоснат от Бог", по която работи заедно с аржентинския журналист Даниел Аркучи, както и в различни интервюта. Изказът му е повече или по-малко цветист, но основата на историята остава една и съща.

Марадона говори за унижението, което неговата родина е принудена да изтърпи по време на Фолклендската война. Четири години преди Мондиала в Мексико, точно след Световното в Испания, Великобритания побеждава Аржентина за т.нар. на аржентински Малвински о-ви.

 

"Все пак да не забравяме, че говорим за Англия. Споменът за Малвините все още бе пресен в спомените ми - казва Марадона. - След това бе друга битка - на мой терен." През първото полувреме и двата отбора са предпазливи.

"Бях отегчен - спомня си съотборникът му на Дон Диего Хорхе Валдано пред "Гардиън" 20 години по-късно. - По 11 редови служители на терена, получили заповедите си, които се опитват да не допуснат грешка."

Всичко това се променя в 51-вата минута. Марадона преминава през трима англичани в средата на терена. Пътят му обаче е препречен и той праща топката към Валдано, веднага търсейки я обратно на двойно. Стив Ходж успява да открадне кълбото и веднага я връща назад. По онова време вратарите все още имат право да ловят топката при пас от съотборник. Кълбото обаче се вдига високо във въздуха.

"Намерих топката добре - връща се към мача Ходж. - Върнах я точно по начина, по който исках - с висока траектория. Когато я отиграх, дори за момент не съм си помислял, че може да има някакъв проблем, защото не знаех къде се намира Марадона." Марадона импровизира. Вратарят Питър Шилтън излиза напред, за да хване топката, но е предизвикан от скока на аржентинеца.

"Летеше като малък балон. Абсолютен подарък - спомня си Диего. - Шилтън смяташе, че ще го блъсна. Но аз го надскочих като жаба." Марадона е почти 20 сантиметра по-нисък от стража на "трите лъва".

"Единственият човек, който разбра какво се случи, бе (Тери) Фенуик - продължава Марадона. - Но освен него, никой друг." Докато английският защитник протестира на терена, коментаторът на BBC Бари Дейвис предполага, че претенциите му са засада. Дори лудото празнуване на гола от страна на Марадона е част от "номера".

"Тичах и тичах, без да спирам и без да поглеждам назад", признава той. Още преди началото на турнира селекционерът на Аржентина Карлос Билардло е забранил на полузащитниците да хабят енергия и да тичат да празнуват отбелязването на гол. Въпреки това Марадона призовава всичките си съотборници да се присъединят към него в празненствата.

"Този път наистина се нуждаех от тях - разказва Диего. - Чеко Батиста първи стигна до мен, но някак бавно. Пита ме: "С ръка ли я вкара?", а аз му отговорих: "Млъквай и продължавай да празнуваш, бе!" Беше ме страх, че ще ми отменят гола. Като дете във Фиорито вкарвах много голове с ръка. Направих същото и пред сто хиляди зрители, но никой не видя."

Тунизийският главен съдия Али Бин Насер поглежда към страничния - българина Богдан Дочев, който не сигнализира за фаул, и посочва центъра на терена. Марадона казва, че е вкарвал голове с ръка в Аржентина и за Наполи. Разказва за един от тях - в Аржентина, "много години преди Мексико". Тогава обаче е спипан от съдията.

"Предупреди ме да не го правя повече; аз му благодарих, но и му казах, че не мога да обещая нищо. Сигурен съм, че е празнувал като луд на гола ми срещу Англия." Марадона измисля фразата "Божията ръка" на пресконференцията след мача.

"В началото повтарях, че съм вкарал гола с глава. Страхувах се, че докато още съм на стадиона, все още могат да го отменят. Не знам какво съм си въобразявал. След това се разминах с някого и му казах, че това е "главата на Марадона и ръката на Бог". Ходж разменя фланелки с Диего в края на двубоя, но други национали на Англия не са толкова добре настроени към аржентинеца, който ги е измамил.

"Шилтън беше побеснял - спомня си Марадона. - Каза, че нямало да ме покани на бенефиса си. Ха! Че кой иска да ходи на бенефис на вратар?" Четири минути по-късно Марадона пробягва повече от половината терен, преминава през шестима англичани и отбелязва Гола на века. С него, а не с Божията ръка Аржентина побеждава "трите лъва".

Но първото му попадение - с атлетичността, измамата и изобретателността, предизвиква много повече дискусии и никога няма да бъде забравен. Марадона никога не е изразявал съжаление за постъпката си. Дори напротив - гордееше се с нея.

"Разбира се, че това не бе Божията ръка. Всичко го направих аз. Не съжалявам, че вкарах с ръка. Даже изобщо! Крадецът вика дръжте крадеца."

 

Материал на webcafe.bg