Гонзо – шеф на БФС? Дъното при Боби Михайлов ще ни се види като небе

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, но вече започва да става опасно. Сама по себе си новината, че Георги Иванов – Гонзо ще е сред кандидатите за президентския пост в БФС може да има няколко ракурса. От една страна какво толкоз – колкото повече кандидати, толкова повече идеи, програми, предложения и потенциални решения…

От друга – няма лошо. Хората обичат зрелищата и какъв по-удобен повод да се забавляват на гърба на някогашният велик за Левски, незначителен за националния отбор и провалил се в чужбина централен нападател. Само си представете колко нови мемета, колажи, анекдоти и вицове ще излязат относно образованието, дипломата и джипа. Лошото е, че всичко това ще изглежда като злокобен танц върху гроба на българския футбол.

Ясно е, че въпреки високото самочувствие (без особено покритие) и сбърканата самооценка Гонзо не би се кандидатирал сам за мястото на Боби Михайлов. Още по-ясно е, че в Добруджа, Ахелой, ФК Пълдин и Борислав Първомай не са спрели своя взор върху Иванов заради сериозната му експертиза и управленските му успехи, които на практика липсват.

Едва ли някой се съмнява, че именно това е изборът на Статуквото. И кандидатурата му е издигната след едно телефонно обаждане и бързо обещание. Остава само да гадаем какво точно е било то – няколко топки и потници, игрище по програма на ФИФА или 1-2 командировки с националния отбор… Това едва ли е от кой знае какво значение. По-важното и истински опасното е, че при така изградената и действаща няколко петилетки система в родния футбол кандидатурата на Гонзо придобива сериозни шансове.

Ясно е, че той няма нито програма, нито екип от експерти, нито ще тръгне да убеждава някой в неща, които самият той не разбира. Ще излезе с две-три интервюта, в които ще изрецитира набързо заучени и сложни фрази като дигитализация, компютъризация, централизация, модернизация, методология… Никой няма да го слуша, но след това верните на Системата пажове ще се издължат за безплатната ракия със салата и две кебапчета с гарнитура… И тогава вицовете ще станат реалност, дъното при Борислав Михайлов ще ни се види като небе.

Нали не очаквате, че Иванов, продължавайки линията на сегашните си благодетели ще смени курса. А и до момента той дали успя да ни убеди, че има капацитета да донесе положителна промяна. За тези две години, в които бе началник на националния отбор, трикольорите бяха изпреварени от Бахрейн, Йордания и Екваториална Гвинея. Гонзо се прочу с арогантното си поведение спрямо репортер на бТВ, подхвърляйки “ще ти пиша във фейсбук”… В този период той така и не видя истинските проблеми на футбола ни, а нагло заяви, че “не се интересува от мнението на Гошо, Пешо и Тошо”.

Единственото, в което ни убеди, че е готов да се жертва в името на това да защити интересите, които го назначиха на ръководна длъжност. Многофункционалния Иванов успя да се скара и да настрои срещу себе си фенове, клубове, журналисти, а броят на обявените от него иновации, стратегии и методики (добре, че никой не го накара да ги обясни) надхвърли броя на отбелязаните му голове за националния отбор.

Бакалавърът по публична администрация от Техническия университет в Габрово доказа, че е силен в обещанията и още по-силен в това да намери виновник и оправдание след поредния резил. За него няма по-лесно нещо от това да обяви цел “Класиране”, а малко след това, когато се стигне до равенство срещу Гибралтар, където организирано с футбол се занимават 650 човека Гонзо ще се изцепи, че “Това са ни възможностите“. Единственото, с което го запомнихме по време на онзи мач с британската задморска територия, в който той бе треньор бяха гримасите, на които би завидял Джим Кери.

Време е Гонзо да разбере, че именно с липсата на експертиза, качества и умения е удобен на тези, които го издигат. Целта е той да поеме негативизма и никой да не се сеща за онези като Михайлов, Костадинов и Лечков, които планират да се оттеглят на сянка и да дърпат конците далеч от хорската омраза.

Ако в Гонзо е останала поне малко доблест, той е длъжен да си направи отвод и да не поема тежестта на ролята “кандидат на Статуквото”.

Явор Пиргов, Тема Спорт