Преди 2,5 години футболът се разтресе, след като всеки европейски фен се събуди с изненадващата новина за нов супертурнир, който щеше тотално да преобрази любимата им игра.
Вестите шокираха всички и помните реакцията. Протести, заплахи, обиди към собствените клубове и ясно послание, че феновете не искат това. Те не пожелаха 20-ина отбора да си направят спертурнир по пример на американския спорт, с което да унищожат международните надпревари и бавно да убият местните лиги.
И докато Суперлигата и УЕФА решаваха споровете си в съда, новините се появяваха от време на време, но темата сякаш беше оставена на тъврде заден план. До онзи ден.
Европейският съд отсъди в полза на Суперлигата, забранявайки на УЕФА да ограничава своите отбори членове да участват в такава надпревара. На практика това бе денят „Х“, който разчисти пътя към създаването на този модерен супертурнир, който изцяло да промени играта, каквато я познаваме.
Разбира се, твърде е рано да правим каквито и да е заключения. Въпросната Суперлига не се появява утре или още през следващия сезон, но със сигурност всеки фен в последните 30-40 часа се пита по какъв път ще поеме футболът.
Първоначалните реакции: Хората от „А22“ – компанията, която на практика стои зад проекта Суперлига, поздравиха всеки фен по света за победата и обявиха футбола за свободен от монопола на УЕФА. Те обещаха промени, безплатен футбол, шоу и невероятен продукт, а високопарните им слова бяха яхнати от Реал и Барса.
Двата колоса на испанския футбол и може би европейските клубове с най-голяма подкрепа из цялото земно кълбо. Те бяха основна водеща сила на проекта още в самото начало, такива са и до днес, като изобщо не крият позицията си.
Към тях открито се присъединиха грандове, но на местно ниво. ПСВ, Фейенорд, Бенфика, Порто, Андерлехт и Цървена Звезда имат своето велико минало, но днес са доста далеч от „големите риби“ в играта. Най-вече финансово. Неофициално зад проекта са тимове като Ювентус и Наполи, а доста повече са тези, които твърдо се обявиха против.
Ясно е, че всяка национална федерация е против. За УЕФА няма какво да коментираме, но против проекта застанаха и отбори като Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд, ПСЖ, Интер, Атлетико Мадрид, Арсенал, Челси, Тотнъм и други. Някак от нищото и нашите ЦСКА и ЦСКА 1948 решиха с официална позиция да се противопоставят на турнир, за който така или иначе никой нямаше да ги покани.
Сякаш всичко това първоначално потуши драмата, но пък главният изпълнителен директор на Суперлигата отново разтърси нещата с признание, че въпреки официалните си позиции „против“, редица клубове са звъннали за неофициално потвърждение.
„Обещавам ви, че днешният футбол не е нито влюбен, нито верен на монопола. Съмняваме ли се, че УЕФА оказва натиск върху клубовете? Но ние ще ги убедим. Днес говорих с много от клубовете, които направиха публични изявления, в която продължаваме да виждаме дългата ръка на 70-годишен монопол. Някои от тях ми се обадиха днес и заявиха „ние казваме „не“, но ето ни“. Няма да ги принуждаваме да кажат днес „аз съм тук“. Не сме тук да изграждаме стени, искаме да се обединим, а не да се разделяме„.
Промените: За 2,5 години и след първоначалната реакция на феновете, хората от „А22“ очевидно са си взели своя урок и решиха да променят формата на Суперлигата.
Първоначално замисленият турнир с 20-24 отбора, които играят първенство помежду си се, променя и новият турнир ще включва 64 тима. Те ще бъдат разделени на три лиги, като ще има обичайното за европейския футбол изпадане в долна и качване в горна дивизия в края на всеки сезон.
Първите две нива – „Star League“ и „Gold League“ ще бъдат от по 16 отбора, докато ще има трета „Blue League“, която ще се състои от 32 тима.
Третата лига ще се попълва с нови членове на база представянето в националните шампионати. В елитната лига пък всеки тим ще играе 14 двубоя, след които ще има плейофна фаза с елиминации, в края на която ще има шампион.
Реално увеличение на броя мачове няма да има спрямо Шампионска лига. Битката за титлата в отделните шампионите ще е все така вълнуваща, но пък битка за евротурнири и следващите позиции може и да няма, ако въпросните тимове си имат сигурно място в Суперлигата.
Може да дадем за пример Англия, където през този сезон например Ливърпул играе в Лига Европа, а Тотнъм и Челси дори не са в евротурнирите. При Суперлига конкретно тези три тима няма да имат каквото и да е притеснения за участие в международния футбол.
Милан и Интер дълги години бяха далеч от Шампионска лига, но пък и те не биха имали подобни проблеми при учредяването на Суперлига.
УЕФА се опита да създаде нещо доста сходно. Ще го видим още със следващия сезон на Шампионска лига, където се премахва груповата фаза, но все пак свободата за участие на „малки“ клубове остава, стига те да заслужат мястото си там чрез квалификациите.
Колкото и да е трудно за шампионите на по-малките страни да се доберат до мачове с най-големите, опцията все пак съществува. В Суперлигата такава възможност може и да няма.
Парите: Ясно е, че именно парите са в основата на създаването на подобен турнир. Колкото и да си говорим за традиции и романтика във футбола, от години, за добро или лошо, основната движеща сила са парите.
Вероятно това е така от над 70 години, но вече говорим за умопомрачителни суми. Само вижте колко струват играчите. При това – периферни такива, които още на 19-20 получават милионните си договори, без на практика да са израдили име или да са заслужили с нещо колосалния си договор.
Разбира се, има и промяна в самата аудитория. Масово новото поколение футболни фенове не се интересува толкова от традициите и романтиката. То иска да гледа мачовете, които всяка вечер симулира на своите видео игри.
А именно – мачовете срещу най-добрите, които ще се превърнат в ежеседмично удоволствие, което дори може да измести първенствата от уикенд календара. Ако този сезон Реал игра в Шампионска лига с Унион Берлин и Брага, а Барса с Антверп и Шахтьор, то вече това няма да го има. Всеки мач ще е дерби.
Не, че Антверп и Шахтьор не са заслужили мястото си в Шампионска лига, украинците дори и биха Барса, но тези мачове не носят интерес, гледаемост и съответно пари. Нито едно дете не играе на конзолата си мач „Антверп – Барса“, вероятно не подозира за съществуването на първия тим, освен ако не е белгийче.
Самите топ клубове не печелят достатъчно от подобни мачове, а Суперлигата им обещава умопомрачителни приходи. И макар от „А22“ да ни убеждават, че Суперлигата няма да нарани местните първенства, когато топ отборите започват да печелят с милиарди повече от останалите, то някак тези първенства ще се обезсмислят.
Може би няма да се случи още в първия сезон на новия турнир, но ще бъде въпрос на време. Вероятно тогава ще видим и мултинационалните първенства. Като такова на Белгия и Нидерландия, обединен шампионат на Скандинавия, на Балканите, на Централна Европа, на Австрия и Швейцария. Това ще бъде последният шанс на по-малките да се опитат да останат в голямата игра.
Ясно е, че чисто като бизнес модел Суперлигата има всяко едно предимство пред досегашния футболен модел. Всеки президент на клуб би искал да изкарва в пъти повече и вероятно не може да бъде винен за това. Големият въпрос е дали тотално ще бъде подменен футболът такъв, какъвто го познаваме?
Венислав Кирилов/corner.dir.bg