Сър Алекс Фъргюсън днес си почива от стреса, белязал почти четири десетилетия от живота му. Говорим за напрежението да си треньор – нещо, което е струвало сериозни здравословни проблеми на мнозина. Коравият шотландец се оттегли преди 10 години от Манчестър Юнайтед, оцеля след тежък мозъчен кръвоизлив малко след това, а сега – на 81, се наслаждава на конни надбягвания, огромната си колекция от скъпи вина и време с внуците.

Но историите на сър Алекс се знаят, нали? 13 титли с Юнайтед – уау. Победи на терена, непримирим жар край него, скандали със съдии, защото той никога не обичаше да губи. Има няколко истории от съкровищницата на Фъргюсън, които са по-малко познати, а преди дни един украинец – Анатолий Коробочка, заедно с шотландския му приятел Лий Дънкан, направиха фурор с разкази от тази съкровищница, като те са от първа ръка. Те са работили дълги години в Хартс, Абърдийн и други клубове в Шотландия като скаути, а Коробочка бе и спортен директор.

Двамата са приятели с великия треньор от години, а историите бяха публикувани с негово съгласие.

Как се лекуват контузените

Фъргюсън пристига в Абърдийн през лятото на 1978 г., като заварва отбор с много добри играчи, който в предходните сезони не е постигал добри резултати. И не е трудно да се види защо – куп контузени за дълги периоди, при това във времена, в които нямаше тимове от по 25-30 играчи.

На първите тренировки Фъргюсън чува поне 10 играчи да се оплакват от заболявания, травми, болежки… И решава да се вземат мерки за това.

„Довечера в 21 часа на плажа“, идва командата. Абърдийн е на брега на Северно море и не мислете за „плажа“ като за созополския през юли. Вечер вятърът е страховит, а водите – студени.
Целият отбор се събира, напълно неразбиращ за какво става дума. Алекс изброява имената на тези, които си е записал, че са с болежки и леки травми, отказващи да тренират. „Събличайте се и – във водата. Тя лекува“.

На следващия ден в Абърдийн контузени няма, всички тренират.

Шофьор на такси

Времената в Абърдийн са много успешни с три титли за 6 години (при Селтик и Рейнджърс) това си е невероятно. След първата в града цари еуфория, но Фъргюсън знае, че рецептата за успех е да не се отпускаш.

Една вечер в разгара на сезона Фърги води съпругата си Кати на театър в града, но предупреждава играчите да не ходят по заведения – след 48 часа има мач със Селтик.
На излизане от театъра отива при стоянката на такситата и чува как двама шофьори там си говорят, че „група футболисти са поръчали 4-5 таксита пред бар в другия край на града и колегите тръгнали нататък“. Алекс става „червено-лилав“ от гняв, качва Кати на едно такси за дома и казва на един от шофьорите – аз ще карам твоята кола, идвай с мен. Човекът знае кой е този, приема, тръгват заедно. С кепе на таксиджия, треньорът нахлува в нощния бар и намира играчите. Те са изумени, а партито приключва с крясъци и скандали. И глоби.

Никога не се бъзикай с шефа

През 1974-а Фъргюсън поема Сейнт Мирън – първото му назначение в сериозен клуб. И спомените за първите му дни там са удивили Коробочка и Дънкан. Минават 21 дни на подготвителни лагери и клубът организира общата снимка на отбора за новия сезон. Всички са на терена, фотосите са направени, но на следващия ден един от тях е публикуван в местния вестник. И Фърги кипи като чайник – на нея капитанът Йън Рийд му прави „заешки ушички“ зад гърба, а няколко други играчи се хилят.

В същия ден Рийд вече не е капитан, а на следващия договорът му е прекратен. „Тук ще играят сериозни мъже, а не лигльовци“, е аргументът пред изумения собственик Уили Тод, който обаче приема и подкрепя треньора си. В следващите 6 месеца Сейнт Мирън освобождава 16 играчи, напълно променяйки състава си – това е „методът Фърги“.

Ще ти покажа кого ще риташ, тъпак!

Фъргюсън води тима на Сейнт Мирън на Карибите за седмица, когато в един мразовит януари мачове са отложени и се отваря двуседмична пауза. Играчите си почиват и презареждат там, но все пак решават и да изиграят някакъв мач срещу местни момчета, които са нещо като отбор.

Но те пък приемат нещата насериозно и нападателят Боби Торанс е ритан непрестанно, не могат да го спрат иначе. Реферът е местен, естествено непрофесионалист, и оставя всичко това ненаказано. Стига се до скандал, Фъргюсън заплашва да спре мача, ако не се прекрати ритането на Торанс. Нищо.
Алекс побеснява. Тогава е на 35, спрял е да играе футбол само 5 години по-рано. Взима една фланелка и влиза на терена на мястото на Боби. „Седни малко, сега ще им покажа“, казва само. При първото центриране към него на върха на атаката забива лакът в лицето на този, който е най-активен в терора към Торанс. Настава сбиване, а онзи е изнесен от съотборниците му. Собственикът Тод е бесен, научавайки за това. Глобява треньора си при прибирането в Шотландия, а отношенията им и без това са обтегнати.

Аз нокаутирах сър Алекс

Тази е от по-известните истории. Франк Макдугъл е деветката на Абърдийн, който изобщо не е човек, с когото си струва да се заяждате. Здравеняк.

В един мач с Хартс се хваща за крака рано-рано и прави знак, че иска смяна. Фъргюсън е бесен, едва 20-а минута е. Сигурен е, че Франк е имал тежка вечер, изпил е няколко бири и не му се играе.

След мача става скандал в съблекалнята, а треньорът прилага прочутия си „сешоар“, като крещи в лицето на играча:

„Макдугъл, шибано копеле, контузен ли си!? Контузен ли си, мамка му!?“.

Франк не издържа. Става и му вкарва юмрук в лицето. Алекс пада, но бързо се изправя и тръгва да отвръща. Получава нов тупаник, онзи е наистина здрав. Никой наоколо не знае как да реагира.

Странно, но Макдугъл не е изгонен от тима. Напротив, между двамата се появява уважение на съвсем ново ниво. Може би, защото часове по-късно докторите на Абърдийн потвърждават, че Франк наистина е с травма в бедрото.

Години по-късно, когато Магдугъл събира на официална вечеря за спирането си с футбола бивши съотборници, речта произнася точно Фъргюсън.
„Никой не бива да съжалява, че този окаян тип спира с футбола, и без това не ставаше. Обаче беше корав, имаше тежка ръка!“, казва през смях Алекс. Двамата остават приятели.

Стегни се, Лий Шарп

В Манчестър Юнайтед при пристигането на сър Алекс нещата са сложни. Културата на пиене в отбора е пословична, а звездния статут на играчите – в този клуб винаги е така, не отговаря на постиженията им на терена. Юнайтед не е бил шампион от 1967 г., а Фърги пристига през 1986-а.

Невероятният талант на крилото Лий Шарп прави знаменити неща на терена, но из града се носи като рокзвезда. Най-хубавите момичета, най-знаменитите партита, скъпи коли…

„Стегни се, момче! Плащаме ти твърде много и това ще те провали“, рано предупреждава Алекс.

После идват директни намеси в живота му. Шарп един ден разбира, че треньорът е говорил с родителите му и те продават колата му – джип „Grand Vitara“. Аргументът на шотландеца пред баща му е, че „това е лукс, а момчето е само на 19 години“. И таткото приема.

След няколко месеца пред дома на Лий се появява микробус на фирма за местене на мебели. Той не е поръчвал такъв… Фъргюсън го е направил, а поръчката е да се натоварят барабаните и тонколоните от стаята на футболиста, превърната в музикално студио. Шарп е бесен, но няма какво да направи.

Върхът идва през 1993-а, когато Лий си позволява да изригне срещу Алекс, след като се появява на вечеря на клуба в странен шарен костюм и без вратовръзка. В същото време Ерик Кантона, новата звезда на Юнайтед, е по анцунг и маратонки. „Защо не глобиш и него“, крещи крилото, разбрал за санкцията. „Той е французин“, отвръща хладно Фърги и слага край на спора. Не след дълго Шарп е продаден на Лийдс.

Не се лигави, Роналдо

Кристиано Роналдо пристига в Манчестър Юнайтед, след като прави невероятно впечатление на Фъргюсън в контрола със Спортинг преди сезона. Той е на 18 години, а направо побърква опитни играчи като Невил, Рио Фърдинанд и останалите.

Но първите му седмици в Англия са трудни. След пореден опит да промуши топката през краката на Пол Скоулс, португалският тийнейджър отнася ритник от англичанина. Тръгва да го бута, но се чува яростният вик на мениджъра. „Това не ти е цирк, тук не правим така. Спри да се лигавиш, тези неща ще ги правиш на съперниците си, не на съотборниците ти.“ Постепенно Фъргюсън се е приближил на по-малко от метър и крещи в лицето на португалеца. Така нареченият „сешоар“. Кристиано е изплашен до смърт.
Впоследствие точно Скоулс е един от хората, помогнали му най-много за адаптацията към Юнайтед и английския футбол. Но не и преди да отнесе един (заслужен) ритник. И да се сблъска със „сешоара“ на Фъргюсън.

Аз съм прокурор. И съдия, и пълач. Нямаш думата

Една от най-великите истории е за скандала на сър Алекс с Пол Макргат, изключително талантлив защитник, който има огромни проблеми с алкохола и личния си живот, когато двамата се засичат в Юнайтед. Годината е 1988-ма, отборът пак не е спечелил нищо на терена, но Макграт обикаля клубовете и партитата, където е звезда.

Но не знае, че му е назначен „детектив“. Фърги е намерил човек – таксиджия, шотландец, който познава отлично града. И му плаща, за да следи Макграт по заведенията – в колко отива, кога и с кого си тръгва, колко е изпил вътре. Човекът понякога седи на съседни маси от футболиста.

Пол разбира за цялата работа и става лют скандал. Ирландецът е изключителен характер, израснал без баща и преодолял заболяване като дете, което е заплашвало да го остави без възможност да движи крайниците си. Отива в офиса на мениджъра и изригва:

„Кой си ти, за да ме следиш извън тренировъчната база!? Имам личен живот, разбираш ли това?“

Отговорът е също с крясъци:

„Тъпо копеле, ти си най-добрият защитник в страната, а играеш като баба ми. Знаеш ли защо? Нямаш никакъв баланс, не можеш да тичаш, защото не спираш да пиеш по кръчмите.

Аз съм твоят кошмар, имам право да те следя дори у вас. Аз съм шефът тук. Аз съм и прокурор, и съдия, и палач. Този, който идва на гилотината, за да изпълни присъдата. Ще ме слушаш или излизаш през вратата завинаги. Ти нямаш думата, аз решавам!“

Макграт опитва да промени ежедневието си, но през 1989-а е продаден на Астън Вила. В автобиографията си говори с огромно уважение за Алекс Фъргюсън, но не споменава и дума за инцидента.

Динко ГОЦЕВ/corner.dir.bg