Най-властната лига е по-силна от всякога

Световният ден на футбола тази година е на 5 август. А датата не съм я избрал случайно – стартира Висшата лига, която заместваме и със синонима Премиършип. Английският футбол винаги е бил доминантен почти за целия свят, но в последните 30 години той зае особено място в България. Нашенецът се превърна в двуезичен футболен фен и вече има солидно изградена култура по отношение на този световен феномен.

Сезон 2022/23 година се очертава да бъде особено ярък и вълнуващ. И това се дължи на добре познатите критерии, които константно определят значимостта и популярността на футболния шампионат. Конкурентност, качество на изпълнителите, интрига по цялото протежение на класирането и не на последно място мениджмънт и маркетинг.

По всичките тези компоненти Висшата лига се извисява, и то много над останалите в целия свят. И конкретно към това, което ни очаква, и на което ще се наслаждаваме цели 10 месеца.

Ливърпул и Манчестър Сити са подготвени да напишат поредната знаменита глава от своето шампионско съперничество. Няма гадател на света, който може да предскаже кой от двата клуба ще спечели състезанието. Но може с лекота да се предвиди, че ще се захапят яко още от първите кръгове. И това съперничество ще бъде основна тема до самата му развръзка. А личната битка между Клоп и Гуардиола със сигурност ще премине на ново, непознато във футбола ниво.

Но не всичко е предрешено в рамките на двата най-изявени отбора. В Англия винаги съществува опция още някой да се закачи за съперничеството. Основните нарушители на спокойствието се търсят в четирите големи клуба – Челси, Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Арсенал. Реално погледнато, точно в предстоящата кампания те не изглеждат със сериозни аргументи да свалят Сити и Ливърпул от върха. Но това е Англия и винаги е възможна изненада.

Челси излезе от финансовия ступор и заявката е начало на нова велика синя ера. Амбициите на Юнайтед са подплатени винаги с най-високата пазарна ликвидност. И е напълно ясно, че все някога дяволите ще си решат душевните колизии и ще уцелят правилната посока. Това може да стане във всеки един момент и защо не в тази кампания. Името на Антонио Конте казва всичко за Тотнъм. С този треньор шпорите няма как да мислят само за почетно представяне. Конте винаги се цели само в първото място. И Арсенал, където с трепет чакат Микел Артета да се превърне в новия Венгер. И заявката точно за този сезон е доста по-открита.

В други първенства след такава милиардна конфигурация ще следва пропаст. Но това е Висшата лига, в която вакуумни пространства са невъзможни. И исторически тимове като Астън Вила, Лийдс, Евертън, Уест Хем, Нюкасъл, Уулвърхемптън, че дори и Лестър винаги са готови да разбъркат статуквото. Всичките изброени са част от каймака на английския футбол. Шансовете им са нищожни, но привържениците на тези клубове силно ще се засегнат, ако някой ги нарече второстепенни в първенството.

По обективни, главно финансови, причини те не могат да си позволят разкоша на най-богатите, но винаги са готови за подвизи. Когато стадионите са пълни до краен предел, футболистите няма как да не надскочат реалните си възможности. И като написах това за пълните стадиони, ще подчертая особената значимост на факта, че стартиращата кампания ще е извън обсега на всякакви ограничения. На други места факторът публика може и да не е от особено значение, но за Англия всяка празна седалка е удар по реномето.

Но Висшата лига притежава и още едно изключително важно предимство пред останалите. Освен люта битка за първото място, всяка година със същия интензитет е и борбата на изпадащите. До последен кръг за всяка точка и за всеки гол. Това е мотото на Кристъл Палас, Фулъм, Борнемът, Брентфорд, Саутхемптън, Брайтън и, за съжаление, трябва да прибавя и Нотингам. А вероятно членът на брашляновата лига Лийдс също ще бъде в групата на застрашените.

В последните години съдбата на новаците става все по-нерадостна, защото ножицата между елита и Чемпиъншип вече е прекалено широко отворено. И обичайните заподозрени за бързо сбогуване с елита трябва да се търсят в групата на Фулъм, Борнемът и Нотингам. Но сравнително новият във висшето общество Брентфорд също не е вън от опасност. Битката на дъното ще е жестока и 17-ото място ще е с цената на шампионска титла.

Разстановката на силите е изяснена, но разликата между Англия и всички останали е явлението изненада. Във Висшата лига няма мач, за който да важи клишето безинтересно заради разлика в класите. Да, разлика има, но това не прави резултата предварително ясен. В Англия съществува традицията никой да не се примирява предварително, защото всеки мач е своеобразен финал. И са на принципа ден година храни. И всяка победа над фаворитите е повод за колосален празник. Но в интерес на истината ситуацията от 2022 година е много по-различна от тази през 1980-а. И то се вижда от точковата разлика. Вече са необходими над 30 победи, за да станеш шампион. А изпадането си остава все така на кота 40 пункта.

Няма да открия топлата вода със съждение, че английският футбол се глобализира и повишеното качество дойде от възможността клубовете от Острова да вършеят безнаказано на трансферните пазари. Няма футболист, който да не иска да бъде част от тази невероятна лига. А когато на едно място са събрани най-големите виртуози, зрелището се получава от само себе си. Без никакви условности може да се предвиди, че след десет месеца ще се правят обобщения за новите върхове в развитието на Висшата лига. А за зрителите от значение е само фактът, че предстоят 380 отделно взети удоволствия. И ни остава само да се насладим на всяка една минута от тях.

Жаклин Михайлов, "Тема:Спорт"