Още преди години беше ясно, че България ще бъде футболно джудже! И това се случи…

Александър Станков е един от най-утвърдените и успешни български треньори. От изключително „червена“ фамилия, тъй като баща му Боби Станков е дългогодишен успешен футболист, треньор и ръководител на ЦСКА.

Самият Сашо Станков няколко пъти е треньор на ЦСКА в различни периоди, бе начело на Черно море, младежкия национален отбор на България и Локомотив Пловдив.

В чужбина направи сериозна кариера в Китай начело на Далиен Аербин, който вкара от аматьорските дивизии до елита на китайското първенство. Станков бе треньор на Хунан Билоу и Мейджоу Хака. Ето какво каза Александър Станков за Букмейкър Рейтинги:

-Господин Станков, излезе ексклузивно решение на съда, което отменя всички решения от Конгреса в БФС през октомври. Какво следва от тук нататък, какъв е вашият коментар за развитието на ситуацията?
-Надявам се най-накрая справедливостта да възтържествува. Дано има и справедливи решения, които да ни държат живи и вярващи, че тази страна не умира.

-Защо Гибралтар се оказа сериозно препятствие за мъжкия и за младежкия ни национални отбори?
-Тук ще трябва доста време за коментар, тъй като отговорът не е еднозначен – има много страни на проблемите. А това са проблеми, които се натрупват от много, много години. За тях съм говорил още преди 15-16 години и то не само аз, а и доста други футболни хора. Честно казано, аз въобще не съм изненадан от резултатите на националните отбори, от нивото на футбола ни, защото всичко това се е натрупвало през годините. Учудвам се и най-много ме боли, че ще използвам фразата – няма такъв народ…

-Какво имате предвид?
-Имам предвид, че ние знаем проблемите от години. Проблеми, за които сме виновни всички ние. Казвам ние, защото сигурно и аз имам вина, аз също съм част от футболното общество в България. Всички знаем къде се крият проблемите, каква е същината. И както се случва във всички сфери на обществото, когато трябва нещо да се промени, когато има сигнал за промяна, се свиваме в черупките си и все едно нищо не е станало.

-Нещо подобно за поведението на футболните хора, а и на цялото ни общество, каза Пламен Марков в наше интервю миналата седмица.
-Да, четох го и съм напълно съгласен. Пламен Марков е един от хората, който даде сигнал за тези проблеми много отдавна. И той имаше смелостта да го направи, но не получи подкрепа. Ние заряваме главите си в пясъка и си мислим, че ще ни се размине. Действаме по максимата – ами, хубаво, случило се е, ще мине. Всяко чудо за три дни и проблемът отминава. Не, не отшумява, а се трупа, трупа и в крайна сметка стигаме до това, което прогнозирахме, че ще се случи. Стигнахме до факта, че ние сме футболно джудже! Още преди години развитието или по-скоро липсата на развитие на футбола ни бе предпоставка ние да станем такова. Това е истината.

-Защо никой не иска промяната конкретно във футбола? Видно е, че нещата не вървят и то от години.
-Аз продължавам да се изненадвам, че всички хора виждат проблемите в здравеопазване, правосъдие и други сфери и все още търпим. Продължаваме да си живеем с неправдата, обаче когато се съберем на маса, всички се оплакваме колко тежък е животът в България, каква несправедливост има и т.н. Но… пълни ресторанти, пълни хотели. Ние като че ли живеем ден да мине, друг да дойде. Просто си заслужаваме съдбата. Явно нашият народ заслужава именно това, което му се случва. Говоря за всички области на обществото ни, част от които е и футболът. И не знам докога ще продължава това. Ние загиваме като нация. Радвам се, че все пак има останали истински хора, които разравят и виждат истината…

-Как ще коментирате снимката с президента на футболния ни съюз Борислав Михайлов заедно със сингапурец, сочен за основен двигател на черното тото?
-На мен, ако ми покажат тази снимка и аз съм на нея, директно си подавам оставката. Независимо колко е истина, колко – не. Не знам обаче как случайно стават такива снимки. Лошото е, че вече няколко дни след тази снимка няма никакви последици или реакции. Поне някаква проверка, някакво разследване – някой нещо да попита, как ръководителят на българския футбол е заедно с човек, сочен за водеща фигура в черното тото. Нищо няма… поне засега. Но винаги се надяваме…

-Нека да ви върна на националния отбор. Той е реалното отражение на футбола ни.
-Това е истината. Аз разбирам феновете, защото те искат да отидат на мач, да се разтоварят от проблемите в ежедневието, което е напълно нормално. Футболът е спорт за хората, той е удоволствие в нормалните страни. Само че как хората, отивайки на мач и знаейки в какво състояние е държавата ни, очакват, че в същото време ще гледат испански футбол. Как да се случи това!? Ние сме на светлинни години от останалите. И не са виновни момчетата, те имат най-малката вина за случващото се. Те в действителност толкова могат. Просто проблемите се натрупваха през годините, а ние си затваряхме очите.

-Вие и много ваши колеги казват, че футболистите имат най-малка вина. Да преминем към треньорите, част от които сте и вие. Къде е вината на треньорите?
-И те не са виновни. Разберете, който и да дойде – и Клоп да е тук с помощник Гуардиола, ще си тръгнат на втория ден. Никой не може да помогне, ако ние сами не си помогнем. В нашия футбол обаче това става с преобръщане на всичко, трябва да се срине всичко до основи и да се стартира от нулата. Трябва да посадим едни мънички стръкчета в разораната целина, да ги поливаме, подстригваме, докато станат големи дървета. Обаче се изисква работа и грижи за тях. И търпение.

-В последните 15-20 години обаче пропуснахме да направим това. Ако го бяхме направили, сега вече може би щеше да има резултати.
-Ние през 1994 година имахме нещата. След като бихме Франция на Парк де Пренс, французите копираха от нас нашата система със спортни училища, спортни интернати, паралелки, целодневно обучение и тренировки. Разбира се, че подобриха и усъвремениха тази система и видяхте какво се случи. Ние имахме тази енергия и потенциал да направим нещо, да продължим тези успехи. Ще ви кажа нещо от моята кариера. През 94-та водех подготвителна група в ЦСКА на Червено знаме. Заради Световното такава футболна „зараза“ се разпространи, че имах 280 деца подготвителна група! Не знаех какво да правя и как да ги тренирам. Ние точно тогава изпуснахме тази инерция. Тук обаче задължително и държавата трябваше да върви ръка за ръка с футбола. Не може да няма начин да се оправят базите. При едни честни, можещи и образовани хора всичко е възможно. Има хора обаче, които нямат интерес да се отлепим от дъното. Така хубаво са се настанили и им е удобно.

-След завръщането на националния отбор от Грузия Георги Иванов каза, че се е изляла много помия върху играчите, а Кирил Десподов добави, че „българите сме големи хейтъри“. Как ще коментирате думите им?
-Вярно е, че се критикува в България, но всъщност критиките са обосновани, но не са насочени към правилното място. Преди няколко дни прочетох хубав коментар – не може да си шеф на фирма и продукцията ти да не върви, никой да не я гледа по телевизията и да казваш – ами, аз не съм виновен, те артистите са ми виновни…

-Как и откъде може да започне излизане от тази ситуация?
-За съжаление проблемите са много и единствено можем да се оправим, ако заложим на съвместна работа с държавата. Да върнем неща, които ги имахме преди – да направим така, че училищата да имат спортна насоченост, да има повече паралелки със спорт, да върнем училищните първенства, да построим повече бази за подрастващите, да можем да захранваме колкото може повече отборите в нашето първенство с наши млади футболисти, да обучаваме треньорите. И още и още. И най-важното е – собствениците да разберат, че ще имат успехи, когато залагат на повече блъгарски момчета. Извинявайте, но откъде накъде в Монтана ще взимат чужденци. Моите уважения към Монтана, но има ли този отбор нужда от чужденци?! Това не мога да го проумея.

-Знаете, че темата с чужденците е дългогодишна и в крайна сметка няма абсолютно никакво решение и развитие.
-За съжаление трябва да се налагат правила. Да, в нормалните страни не се налагат принудителни правила, но ние се нуждаем от такива. Ако сме богата страна, ако имаме ресурсите да купуваме скъпи и добри чужденци – съм съгласен. Англичаните можеш ли да ги упрекнеш, че взимат чужденци, когато имат неограничени ресурси. Но в България?! За съжаление явно при нас трябва да стане с налагане на правила. Вместо самите собственици да проумеят, че ще спечелят повече, ако имат повече българи в отборите си. Но е хубаво и Футболният съюз да помисли за това – как да стимулира отбор или отбори, които са ползвали повече или само български футболисти през сезона. Това също би свършило работа и мотивирало част от клубовете.

-Това обаче може ли да доведе до обратен ефект – българите да знаят, че отборите се нуждаят от тях задължително и по този начин да са спокойни, че ще имат запазено място по задължение?
-Много жалко за мисленето на тези момчета, ако разсъждават по този начин. Вместо те да търсят начин да се развиват и да докажат, че имат място в отборите.

-И другият въпрос, който винаги следва по темата с чужденците – имаме ли достатъчно добри българи, когато всички призовават за тяхното налагане?
-Да, това също го има като страна на монетата. Отсъпваме по някои неща при подрастващите, но точно заради това трябва да започнат промените, да се работи по други методи, по друг начин. Когато създадеш стройна структура и когато имаш търпение да им даваш шанс да играят в първия отбор, ще станат… Феновете също ще имат търпение. Нека един собственик излезе пред тях и в очите им каже истината – вижте, тази година или следващите 3-5 години няма да преследваме високи цели, а ще обиграваме отбор от наши момчета. Смятам, че феновете ще го разберат и ще дадат шанс на тези футболисти. Разберете, иначе няма как да стане, защото вече нямаме футболисти за националния отбор – бройката им намалява с всяка изминала година.

-Преди години вие бяхте селекционер на младежкия национален отбор. Още тогава ли виждахте пробойните в развитието на футбола ни?
-Тогава много им говорех, опитвах се да им обяснявам много неща. Казвах им, че ще преживеят огромен стрес, когато отидат да играят в чужбина. Че там, ако не тренираш, не си на ниво – просто си аут. Един от огромните проблеми у нас в България е, че се тренира много малко. Имам предвид чисто като време. Ние тренираме по един-два часа на ден. Това е изключително малко. Плюс останалите неща, в които отстъпваме.

-Няма как да подминем и темата с ЦСКА. Какво е мнението ви за новия треньор Саша Илич?
-Не го познавам лично, единствената ми информация е от визитката му като футболист. Изглежда перспективен, но дано не го „изяде“ системата. Надявам се това, което афишира ръководството, че ще се води по-дълготрайна политика, да е така. Дано дадат повече време на треньора, за да видим все пак каква е философията му, вижданията, да може да работи известно време.

-Говорейки за ръководството, в последните няколко дни обещаха промени и сякаш започнаха да се опитват да ги прилагат. Една от огромните критики беше, че клубът е затворен спрямо феновете си, а сега от ЦСКА обявиха, че ще има нов специален детски сектор, нов интернет сайт и т.н. Част от ръководството стартира обиколки из страната, за да се среща с привържениците.
-Много добра инициатива… дано не е закъсняла. Аз отдавна говоря, че структурата трябва да се промени. На всички нива. Да има точни длъжностни характеристики на всеки един. Всеки да знае докъде се простират неговите правомощия. Защото изглежда, че има доста размити длъжности и след това и отговорността се размива. Трябва да е ясно и точно – кой води футболистите, кой ги гледа, предлага, привлича и още куп важни неща. Всичко това се уточнява.

-Отливът на феновете от трибуните през пролетта сякаш беше показателен?
-Разединен ЦСКА не е добре. И като говорим за добри инициативи, се получи малко като в приказката – защо трябваше да ни намокри, за да сложим качулката. Трябва много работа и промени на всички нива, за да се получат нещата. Много се надявам най-накрая да се спре с непоследователната политика при треньорите. Не само сега, а в последните години. Няма как да стане за три месеца или половин година.

-Жребият отреди ЦСКА да срещне Македония (Гьорче Петров) в турнира Лига на Конференциите. Ще се справят ли червените?
-Би трябвало да се справят, но в никакъв случай не бива да се подценява този отбор. Виден е прогресът във футболно отношение в Македония.

-Какви са шансовете на останалите ни евроучастници?
-Категорично тежък жребий за Левски. ПАОК е доста силен отбор и ако Левски направи нещо, ще е голям успех. Лудогорец не би трябвало да има проблеми със Сутиеска. Докато на Ботев Пловдив също ще му бъде трудно. АПОЕЛ Никозия е постоянен участник в турнирите, игра няколко пъти в групите на Шампионската лига, разполага и с много чужденци. Освен ЦСКА и Лудогорец, на другите два отбора никак не е лек жребият им.