Меси ще грабне "Златната топка", а прави най-слабия си сезон от 16 години

Остават само няколко седмици до обявяването на носителя на "Златната топка" за 2021 г. Най-престижното индивидуално отличие във футбола ще бъде връчено на 29 ноември на церемония в Париж, а тази седмица се появи слух, че победителят вече е ясен и това е Лионел Меси.

Аржентинецът даже е бил уведомен, че печели отличието за рекорден седми път, гласеше новината на португалския канал RTP. Но главният редактор на "Франс Футбол", изданието, което връчва приза, яростно отрече.

"Абсолютна глупост! Много пъти през последните 10 години сме ставали свидетели на такива слухове. Това е пълна измислица. Още не сме информирали победителя", ядосано отсече Паскал Фере.

Независимо дали е бил информиран или не, Меси си остава сред фаворитите заради спечелената Копа Америка с Аржентина и поредния голмайсторски приз в Ла Лига за миналия сезон, когато беше над всички със своите 30 гола.

Неотдавна обаче самият той се изказа скептично за шансовете си да прибере "Златната топка" за 2021 г. А ако я спечели точно сега, това в известен смисъл ще бъде парадоксално, защото Меси прави най-слабия си старт на сезон от 16 години насам.

Великият №10 не може да се адаптира към новия си отбор Пари Сен Жермен и все още чака своя първи гол в Лига 1. В Шампионската лига показва обичайната си резултатност с три гола в три мача, но сушата му в първенството е почти нечувана за кариерата му досега.

От сезон 2005/06, когато беше само на 18, Меси само веднъж е оставал без попадение в първите 8 кръга от вътрешния шампионат. Това му се случи през 2019/20 и то най-вече защото пропусна първите пет мача заради контузия.

Вярно е, че в досегашните си пет мача във френския шампионат Лео изигра само 325 минути, но за неговите нечовешки стандарти и това време на терена е достатъчно, за да говорим за голова суша.

Аржентинецът вече призна, че в Лига 1 се акцентира повече на физиката, отколкото в Испания, и затова проблемите му с адаптацията не са изненадващи. Меси вече на няколко пъти се контузи и изобщо не може да влезе в ритъм, което още повече го затруднява.

Но фактите са такива - даже да оставим настрана сухата статистика, той просто не се представя особено добре в ПСЖ до момента. Участието му в играта е скромно, а взаимодействието му с другите най-големи звезди Неймар и Килиан Мбапе не е каквото се очакваше. Когато е на терена, Лео прекарва голяма част от времето изолиран и разчита на отделни изригвания, вместо да има постоянно влияние върху случващото се. 

Но все пак това е Меси и той мъкнеше Барселона на гърба си до последните си дни на "Камп Ноу", спечели Купата на краля, а после взе и първия си трофей с Аржентина. Достатъчно ли е това за "Златна топка" през тази година? Нека го сравним с постигнатото от останалите водещи претенденти.

Откъм резултатност, Меси отбеляза 38 гола във всички турнири за Барса и Аржентина през 2020/21. Карим Бензема например вкара 34 само за Реал Мадрид през миналия сезон. За разлика от Меси обаче, французинът остава в зашеметяваща форма и през новата кампания - 10 гола и 9 асистенции в Ла Лига плюс 4 гола в 4 мача в Шампионската лига.

Но дори това е нищо пред терминатора от Байерн Мюнхен Роберт Левандовски, който има уникалните 52 попадения за 2020/21 и този сезон продължава в същия дух с 19 гола в 14 мача. Полякът непрестанно огорчава вратарите и чупи рекорди, като в един момент успя да се разпише в 19 поредни мача за клуба си. Никой в големия футбол в момента не успява да наказва съперниците с честотата на Лева.

И макар че той не е национал на водеща футболна нация, бореща се за отличия, неговата 2021-ва за Полша също беше успешна с 9 гола в 11 мача. Очевидно е, че в момента в много по-добра форма от Меси е и Мохамед Салах, който има 15 попадения в 13 мача за Ливърпул този сезон. Но разбира се, проблемът на египтянина е непостоянството в предната кампания и липсата на спечелени трофеи. Затова и той не е сред фаворитите за "Златната топка".

Откъм спечелени купи, всички водещи претенденти имат с какво да се похвалят. Левандовски взе поредна титла на Германия, както и Суперкупата на страната. Меси - вече споменатите Купа на краля и Копа Америка. Бензема не взе трофей с Реал, но пък изведе Франция до първото място в Лигата на нациите.

А най-внушителните трофеи събра Жоржиньо - Шампионската лига с Челси и европейската купа с Италия. Тези постижения би трябвало да тежат доста повече от трофеите на останалите победители, включително от Копа Америка и Купата на Испания.  Но при награда като "Златната топка" съществува и факторът влияние на съответния играч върху клубния и националния му отбор.

Байерн може би ще запази върха в Бундеслигата и без Левандовски. Но със сигурност няма да печели толкова категорично. Бензема се утвърди като най-важния футболист на Реал след напускането на Кристиано Роналдо. Салах пък избута Ливърпул до място в топ 4 на Премиър лийг миналия сезон, макар че в един момент ситуацията на "мърсисайдци" изглеждаше безнадеждна.

Дори на този фон влиянието на Меси върху Барселона просто няма аналог. Той беше звездата, способна да замаскира почти всички проблеми на "Камп Ноу", и то години наред. Да не забравяме, че и на Копа Америка през лятото обра индивидуалните награди. В ПСЖ обаче засега аржентинецът е изненадващо периферна фигура.

Влиянието на Жоржиньо не може да се сравнява с тези на гореизброените. Италианският национал може да е определящ за стила на игра на "Скуадра адзура" и Челси, но все пак е просто част от работещия механизъм на отлично функциониращи отбори. Друг фактор, който трябва да се вземе под внимание, е конкуренцията, сред която тези футболисти постигат резултатите си.

Левандовски къса мрежите в първенство, в което Байерн няма истински конкурент за първото място и в което по начало падат много голове. Голаджията обаче пренася резултатността си и в Шампионската лига, където едва ли някой може да омаловажи постиженията му.

Салах бележи в може би най-трудното и конкурентно първенство в света, докато Меси властваше дълги години в добре познатата Ла Лига, но точно миналия сезон не беше резултатен срещу големите местни конкуренти на Барса. А значение има и пропуснатата дузпа в реванша срещу ПСЖ, след който Барселона напусна Шампионската лига.

При сравнението дотук си личи, че който и да грабне "Златната топка" този път, изборът му ще бъде доста спорен.  Просто изпращаме година, в която нямаше несъмнен №1. Вече даже няма състезание само с два коня, както беше дълго време в най-силната ера на Меси и Роналдо.

Надпреварата е непредсказуема и затова пък доста по-интересна. Левандовски несъмнено заслужаваше отличието през миналата година, но тогава беше взето доста нелогичното и разочароващо решение "Златната топка" изобщо да не се връчи. Ако полякът я спечели, това ще е не само реванш за 2020-а, но и признание за това, че той успя да запази невероятната си форма чак досега.

Ако пък Жоржиньо грабне индивидуалния трофей, можем да говорим за знак, че футболът се променя - защото става въпрос за футболист, чиято усърдна работа на терена обикновено остава в сянка. Жоржиньо не притежава блясъка на най-големите спортни звезди, вкарва голове само от дузпи, не се отличава с атрактивни изпълнения и дори феновете на Челси в началото бяха скептични за приноса му към отбора.

В съвременния футбол обаче отборните действия имат все по-голямо значение, както и данните и статистиките, а Жоржиньо обикновено е лидер по показателя точни пасове. Ако изпревари конкуренцията, победата му ще бъде символ на променящите се представи за футболната игра.  Все пак фаворит №1 на букмейкърите се казва Лионел Меси.

Който дори когато не демонстрира най-високото си ниво, обикновено остава недостижим за останалите.  Скоро ще разберем дали и този път ще бъде така.

Материал на webcafe.bg