Когато ПСЖ нямаше милиони, но притежаваше футболна магия като никоя друга

Някога, преди две десетилетия, Пари Сен Жермен нямаше катарски собственици и далеч не беше най-силният отбор във Франция. Не можеше и да си позволи трансфери за умопомрачителни суми, нито пък можеше да мечтае да притежава нападателно трио от калибъра на Меси-Неймар-Мбапе.

Но макар и при съвсем различни обстоятелства, за два сезона клубът разполагаше с един не по-малко впечатляващ магьосник, чиито най-силни години във футбола предстояха.

Разбира се, става въпрос за виртуоза Роналдиньо, който притежаваше космически талант, но за разлика от Меси и Кристиано Роналдо, не играеше за да подобрява рекорди. Бразилският фокусник беше на терена преди всичко за да се забавлява, да забавлява и публиката. А това го можеше по-добре от всеки друг, появявал се след него в големия футбол.

С годините все по-ценна става една иконична снимка, на която Роналдиньо е повдигнал Лео Меси на гърба си, след като 17-годишният аржентинец е вкарал първия от 672-та си гола за Барселона. Съдбата е странно нещо и освен че срещна двамата невероятни футболисти, им отреди да направят огледални трансфери в кариерите си: защото 18 години преди Меси да премине от Барса в ПСЖ, Роналдиньо направи обратното.

И докато Лео явно ще прекара залеза на кариерата си на "Парк де Пренс", на същото място Роналдиньо за пръв път придоби световна слава и от поредната млада бразилска надежда се превърна в любим футболист на целия свят. Двете му години в Париж не бяха ознаменувани с титли, но проправиха пътя му към футболните върхове - и то в едни далеч по-скромни времена за клуба.

След брилянтното му представяне на Копа Америка през 1999 г., вече беше пределно ясно, че Роналдо де Асис Морейра няма как да остане в родния си клуб Гремио и бъдещето му е някъде в Европа. Пет години по-рано Роналдо Феномена беше напуснал Крузейро, за да пробие на Стария континент с екипа на ПСВ Айндховен, а в края на 90-те и началото на 2000-те играеше в Интер.

"Нерадзурите" искаха да заформят тандем между него и Роналдиньо, но за младия талант апетити имаше също от страна на Арсенал, Барселона и Борусия Дортмунд. В крайна сметка, Роналдиньо се реши на по-скромен трансфер, в който обаче имаше много логика. Годината вече беше 2001-ва и предстоеше Мондиал 2002, затова вълшебникът не желаеше да търка скамейката в някой европейски гранд и предпочиташе да е сигурен, че ще играе редовно.

Трансферът не мина без някои усложнения, като ПСЖ го обяви още през декември 2000 г. със съобщението, че плеймейкърът се е съгласил да подпише предварителен договор и ще пристигне през идното лято. Проблемът беше, че едва тогава Гремио за пръв път чуваше за подобна сделка. 

Клубният президент Жозе Герейро беше бесен и считаше, че това е измама, целяща Гремио да не получи нито пени за бъдещата суперзвезда, прекарала 14 години в отбора. "Прочетох новината в сайта на ПСЖ. В момента сме в преговори да подновим договора на Роналдиньо, а ПСЖ въобще не са се свързвали с нас", фучеше президентът.

Наложи се ФИФА да се намесва и да решава казуса. Роналдиньо получи забрана да играе, докато случаят не се изясни, а това го извади от терените за месеци. Агентът му даже беше разглеждал възможността да го прати под наем в шотландския Сейнт Мирън, за да не изгуби младокът напълно формата си.

Трансферът му в Арсенал пък беше пропаднал, защото той нямаше как да получи работна виза като играч извън Европейския съюз, който няма и достатъчно мачове за националния си отбор. В крайна сметка Гремио получи 5 млн. евро от ПСЖ, а Роналдиньо замина за Париж, но не успя да направи мигновен фурор.
Макар че съставът на тима не можеше да се сравнява с настоящия, около Роналдиньо не липсваха известни имена и обещаващи таланти, а мястото му сред титулярите въобще не беше гарантирано.

Тогава за нов капитан на ПСЖ беше обявен Маурисио Почетино, в отбора бяха също Габриел Хайнце и Никола Анелка. Но най-важен сред новите съотборници на Рони се оказа Джей-Джей Окоча. "Той ми беше като по-малък брат", разказа по-късно Окоча. "Осъзнах, че е невероятно талантлив и просто се нуждае някой да го напътства".

Преди Роналдиньо да изгрее, именно Окоча беше сред най-атрактивните на футболния терен. Ако не беше нигериецът, може би никога нямаше да видим най-доброто от бразилския му последовател. "Роналдиньо опитваше да имитира някои от триковете ми, както и дрибъла", спомни си още Окоча. Но за първите си 13 мача в ПСЖ, Роналдиньо можеше да се похвали само с две асистенции и един гол от дузпа. По същото време, още по-младият Кака набираше скорост в родината си и изведнъж стана кандидат за партньор на Ривалдо и Роналдо в националния отбор.

Роналдиньо обаче тепърва загряваше. И докато косата му растеше, за да се превърне в дългата къдрава грива, с която всички го свързваме, нарастваше и самочувствието му. След като вкара дебютния си гол за ПСЖ срещу Лион, той го последва с две попадения срещу Рапид Виена. В началото на 2002 г. геният на техничаря вече проблясваше по-често с налагането му в състава. Окоча беше далеч с националния отбор на Нигерия, докато Анелка беше пратен под наем в Ливърпул и Роналдиньо трябваше да запълни празнината.

Шестте гола в шест мача през януари бяха прекрасен отговор на предизвикателството: две хладнокръвно изпълнени дузпи, два също толкова уверени завършващи удара от игра и два преки свободни удара срещу Рен и Лориен. Публиката на "Парк де Пренс" постоянно се наслаждаваше и на някои от емблематичните финтове на звездата, скоро свикна и с един друг аспект от играта му, който няма как да забравим: попаденията след продължителен дрибъл, при който няколко защитници претърпяват съсипващо унижение.

В същото време обаче отношенията на Роналдиньо със старши треньора Луис Фернандес се влошаваха. Наставникът се оплака, че звездата се интересува повече от нощния живот в Париж, отколкото от футбола, както и че никога не се връща навреме от ваканциите си в Бразилия. Познавайки нрава на Роналдиньо, няма как да не повярваме на Фернандес. След първия си сезон в Пари Сен Жермен, плеймейкърът изкара незабравимо Световно първенство в Япония и Южна Корея, в което беше основна част от Бразилия и взе световната купа във велик съюз с Роналдо и Ривалдо.

При завръщането му във френската столица обаче нещата не потръгнаха. Той продължаваше да се отдава на купони във всеки възможен момент, а негов анонимен съотборник се оплака пред "Гардиън", че Роналдиньо е станал твърде своенравен и прави каквото си иска.

"Изглежда на него му пречи, че съм щастлив", отговори пък самият бразилец на треньора си Фернандес, който не можеше да преглътне липсата на дисциплина. Роналдиньо не се представяше на нивото от първата си кампания в ПСЖ, а когато дойде време за коледната пауза в края на декември, той удължи престоя си в Бразилия с пет дни и си докара солена глоба.

"Лято е, разбирам защо е искал да прекара още няколко дни там", оправда го собственикът Ксавие Кутюр, за да не остави съмнения кой е любимецът на шефа. Истината е, че Роналдиньо беше станал твърде важен за ПСЖ и от финансова гледна точка, докато отборът претърпяваше срив в първенството.

Гениалните проблясъци на таланта продължаваха да радват публиката - за Роналдиньо никога не е било важно просто да вкарва или асистира, а да го прави ефектно и запомнящо се. Сякаш в противен случай головете и асистенциите изобщо не се броят. Докато плеймейкърът се подиграваше със защитниците във Франция, новоизбраният президент на Барселона Жоан Лапорта имаше да изпълнява план за развитието на каталунците. Необходимо беше някое вълнуващо ново име в съблекалнята, което да символизира амбициите на ръководството.

"Казах, че ще изведем Барса на челно място в световния футбол и за да стане това, трябва да вземем един от тези трима играчи: Дейвид Бекъм, Тиери Анри или Роналдиньо", заяви Лапорта преди началото на летния трансферен прозорец през 2003 г. Щом веднъж Барселона потвърди интереса си към играча, трансферът изглеждаше неизбежен. ПСЖ, също като Гремио по-рано, се примири, че ще изгуби звездата си.

Манчестър Юнайтед също имаше амбиции към хипнотичния техничар, затова отборът, който беше завършил едва 11-ти във Франция през сезона, просто нямаше шанс да го запази. Сър Алекс Фъргюсън вероятно се е разтревожил, че Диньо беше забелязан неведнъж в лондонски нощни клубове, но той не премина в някой от местните конкуренти на Манчестър Юнайтед. Лапорта спечели наддаването и срещу 30 млн. евро привлече човека, който щеше да се превърне в символ на новата Барса през следващите години.

Така започна една друга прочута футболна история и завърши тази, в която Роналдиньо остави гневен треньор и недоволни съотборници в Париж, но и хиляди обожаващи го фенове. При всичко, което се случи на Пари Сен Жермен оттогава нататък, никой не успя да донесе на града такава футболна магия, каквато осигури Роналдиньо. Ако някой е способен да я донесе оттук нататък, това е точно Меси - за да се затвори окончателно кръгът, обединяващ двамата гении. 

Материал на webcafe.bg