Отрепките от Лийдс се завръщат

"Отрепките от Лийдс се завръщат", написа Mirror през 1990-а, когато за последно йоркшърци спечелиха промоция за английския елит. Вестникът изрази чувствата на мнозина. Фразата беше възприета като знак на гордост от феновете, защото са неприлични и нехаресвани.

За привържениците на Лийдс като мен последните 16 години бяха ужасна комбинация от некомпетентни и злонамерени собственици, арогантни мениджъри и посредствени играчи. Нормата, общо взето, беше безпощадна подигравка с този велик клуб. През януари 2014-а феновете на Хъдърсфилд се осмелиха да пеят на "Елънд Роуд" следната фраза: "Лийдс се разпада отново". След това песента започна да се разпространява на всички стадиони в Чемпиъншип. Преди около 2 седмици Sky Sports дори избра тази песен по време на успеха с 5:0 над Стоук, който доближи Лийдс до промоцията, за да напомни на всички нещастието, което се опитвахме да оставим зад себе си.

Запалянковците на Арсенал или Тотнъм, които никога не сме спирали да считаме за свои връстници, може да настръхват, когато тимът им се бори за място в Топ 4 на Висшата лига, но никога няма да разберат какво е усещането да си 15-и в Чемпиъншип с мениджър като Нийл Уорник или Стив Евънс. Да играеш на полупразен стадион, гледайки отбор, оркестриран от играчи като Майкъл Браун или Стив Морисън.

В продължение на 16 години бяхме стъпквани, покровителствани, претоварвани и разгневявани от онези, които ни представляваха. Те нямаха достойнството и магията на фигури като Норман Хънтър, Джак Чарлтън, Дейвид Бати или Лукас Радебе. Продължавахме да гледаме този неуспешен клуб, защото все още беше забавно. Но в същото време Лестър, Саутхемптън и Шефилд Юнайтед ни подминаха по пътя нагоре, а нашият ред сякаш никога нямаше да дойде.

Видях как Лийдс печели лигата, когато бях на 11. Стигнахме полуфинал в Шампионската лига, когато бях на 20. Изглеждаше, че никога няма да свърши. Но понякога ми се иска този полуфинал никога да не се бе случвал, защото щяхме да избегнем десетилетие и половина статии и коментари, които ни напомнят за това. Бях на 23, когато Лийдс отпадна, сега съм на 39. През тези години не спирах да се надявам, че късметът ни може да се промени. Акценти на неспособност бяха загубата от Лутън с 1:5 през 2006-а, 1:3 от МК Донс през 2008-а, две поражения с 0:3 от Суиндън в един сезон, както и легендарното домакинско 0:5 от Блекпул през 2011-а.

Назначихме Дейв Хокадей и аз все още не знам как и защо. Продавахме всеки добър играч, който сме имали, и никога не харчехме пари за никого. Всичко беше горчиво и отвратително. През 90-те години на миналия век се присмивахме на "малкия отбор" Борнемът, който обаче сега няколко сезона поред играе във Висшата лига и ни взе най-добрия млад футболист, когото сме виждали от години - Люис Кук. Чемпиъншип е може би най-голямата лига в Европа за вълнение, но ние успяхме да избегнем нещо интересно да се случва на терена сезон след сезон.

Тогава Марсело Биелса пристигна през юни 2018-а, а заедно с него дойде най-великият футбол, който някога съм виждал на "Елънд Роуд". Собственикът Андреа Радридзани заслужава благодарност, че спаси Лийдс от хаоса на ръководството на Челино и вложи някаква амбиция. Нито едно решение не бе по-важно от назначаването на Биелса, въпреки че Радридзани често изглежда объркан от него.

В рамките на само два месеца Лудия превърна този отряд от средняци в ентусиазирани играчи и щателни машини. Това беше най-внезапната и драматична трансформация, повече от това, което бяха свършили Дон Реви или Хауърд Уилкинсън въпреки целия им блясък. Забравете прякора му и шпионския скандал. Марсело е една сериозна, срамежлива и разумна фигура, перфектният тоник след години на истинска лудост.

Удоволствие е да се гледа този отбор дори когато губим. Дори когато допуснахме мизерно поражение от Дарби през миналия сезон в плейофите. Биелса с чувството си за справедливост и красота във футбола е перфектното съчетание с тази фенбаза, която е също толкова всеотдайна и луда. Иска ми се да не бяха отминали 14 години, но ако това беше чистилището, необходимо да бъде възнаградено с двата сезона на перфектния футбол на Биелса, прощавам всяка една изминала минута.

Лиъм Купър, Патрик Бамфорд и Люк Айлинг няма да са най-големите играчи, които Висшата лига ще види. Но в ръцете на Биелса те ще имат самочувствието и подготовката, че могат да победят всеки. Това прави аржентинецът - превръща несъвършените суровини в нещо много по-голямо, пристискащо постоянно и без да се уморява.

Отрепките от Лийдс се завръщат, но този път може би ще ни харесате малко повече. Не че ни интересува какво мислите така или иначе. Когато феновете се върнат обратно по стадионите, "Елънд Роуд" този път ще е пълен с гордост, а не срам. Футболната лига е чудесен мотиватор, но за нищо на света не искаме да се връщаме към подигравките и посредствеността там. След 16 години се завръщаме да променим Висшата лига!

Материал на "Гардиън", превод на "Тема спорт"