Кралят е мъртъв, да живее кралят!

След дълга и оспорвана битка, точно като на истинско бойно поле, Испания има своя нов крал. Често казват, че съдбата си знае своето, а в този случай едва ли е случайно, че неговият прякор е „Кралския клуб“.

Реал Мадрид спечели Примера дивисион кръг преди края след като победи Виляреал в мач с огромен залог. А големият преследвач и миналогодишен шампион Барселона заема почетното второ място, без шанс за изместване на първия, дори и при равен точков актив на финала.

Защо обаче кралят е мъртъв и кой е той? Едната хипотеза е разглеждане на тима на Барселона като стария „престолонаследник“. Идеята тук обаче е друга. „Кралят“ е Реал, а мъртъв е този, който стартира сезона. С разгромни загуби в предсезонната подготовка, лош старт в любимата Шампионска лига и множество стъпвания накриво в Ла Лига.

И докато на теория никой „не брои“ тази предсезонна, със сигурност феновете са преглътнали трудно не толкова загубата от немския колос Байерн Мюнхен с 1:3, колкото фрапиращия удар от градския враг Атлетико Мадрид с 3:7. Негативните примери са доста - класическа загуба от Пари Сен Жермен в Шампионска лига, равен с Виляреал и Валядолид в Примера, отпадане от турнира за Купата на Краля от Реал Сосиедад и др. Разбира се, всеки има лоши моменти, но тогава те преобладаваха в „бяло“.

Очаквано, всичко това породи напрежение на „Сантяго Бернабеу“, а много критици заговориха за Зинедин Зидан. Става или не? Чудо за известно време или футболен гений? Да добавим и стереотипа, че от добритефутболисти рядко стават добри треньори. Е, за пореден път Зизу опроверга всички, които се съмняваха в него.

Защото не е никак лесно да си голямо име и то начело на такъв клуб. По-скоро психолог, отколкото теоретик. По-скоро мотиватор, отколкото наставник. В основата на новата история на Реал е именно той – Зинедин Зидан. А думите на родната легенда Димитър Бербатов: „Трябва да се издигне статуя на Зидан пред „Бернабеу“ придобиват все повече и повече смисъл. 

Основната рецепта за поредния успех на френския наставник изглежда е в ротациите. Дългата скамейка беше оползотворена по най-добрия начин, а игрови минути получиха всички. Самият факт, че има 21 различни голмайстори говори достатъчно.

Колкото и странно да звучи, един от козовете на Зидан се оказа и принудителната пауза заради COVID-19. След подновяването на европейския футбол, възпитаниците на френския наставник са в чудовищна форма - 10 последователни успеха при голова разлика 19:4. Освен това, две важни фигури в състава, които лекуваха контузии, се завърнаха - Еден Азар и Марко Асенсио. 

Вратарят и защитата

Тибо Куртоа
Недобър старт, много въпросителни и доза несигурност. Редица анализатори подценяваха Тибо Куртоа, а голяма част от феновете на „кралете“ и до днес не могат да простят махането на Кейлор Навас. Въпреки това белгиецът демонстрира защо беше избран за номер 1 на Мондиал 2018. Показателна за уменията на стража е и страхотната му серия без допуснат гол, която спря на 535-ата минута. Заради доброто си представяне Куртоа смело се е устремил към приза "Самора" за най-добър вратар в Ла Лига.

Голямо внимание трябва да се обърне и на защитата на “лос бланкос”. Този сезон безспорно тя е най-добрата в Испания с едва 23 допуснати попадения. Разбирателството между централните бранители Серхио Рамос и Рафаел Варан е на ниво, а едни от най-добрите и идейни бекове - Дани Карвахал и Марсело добавят необходимия цвят към състава. 

Серхио Рамос
За него едва ли са необходими много думи. Стабилен в защита, лидер в съблекалнята, готов да жертва себе си пред отбора. Капитанът на “белите” Серхио Рамос продължава да бъде вторият по-важност в състава след треньора, а със своите 10 гола в Ла Лига доказа, че става и за реализатор. 

Ферлан Менди
Едно от големите открития този сезон безспорно е Ферлан Менди. Французинът лека-полека започва да измества ветерана на левия бек – Марсело, като успешно показва добра игра както в защита, така и в нападение.

Халфовете

Божественото трио Каземиро – Модрич – Кроос за поредна година продължава да държи ниво, а всеки от тримата има своя заслуга за тази титла. „Черноработникът“ Каземиро върши най-трудната и рискова работа на терена, а с годините носителят на Златната топка за 2019-а сякаш става все по-прецизен. Тони Кроос пък впечатлява с точността в подаванията си и покриване на сериозна част от терена.

Федерико Валверде
Голямото откритие освен Менди обаче е Федерико Валверде, който успява да извоюва все повече и повече титулярни минути. Бърз, креативен и безкомпромисен в дефанзивен план, Валверде винаги е добра опция. 
 
Нападение

Карим Бензема
Французинът е човекът, който определено кара втората си младост в тима. Макар че тази година той ще направи 33, физическата форма, в коята се намира е впечатляваща. Много се питаха „Кой ще вкарва след Роналдо?“, а Бензема показа, че той е човекът. Със своите 25 гола във всички турнири, 21 от които в Ла Лига, нападателят се нарежда на второ място след звездата на Барселона Лионел Меси в борбата за трофея „Пичичи“. 

Еден Азар
Много потенциал, страхотна техника, но и лош късмет. Азар дойде в Реал с големи очаквания, но 2 сериозни контузии слагаха край на иначе започналия да се показва футболен гений. Безспорно и самият белгиец подцени донякъде ситуацията, тъй като при пристигането си не беше в оптимална форма. Другия сезон обаче всички погледи ще са насочени към него. 

Винисиус и Родриго
Интересен факт е, че единствено легендите Раул и Икер Касияс имат повече мачове за „Белия балет“ от Винисиус преди да навършат 20 години. И макар всеобщото мнение да е: „Трябва му повече време“ и „Липсва му завършващ удар“, то определено Винисиус е не само бъдещето, но и настоящето на Реал Мадрид. 

Сходна е ситуацията и с Родриго. Младокът демонстрира стахотни качества, поглед над играта и бързина, а по всичко изглежда, че не изпитва страх от това да обстрелва вратата на противниците. Неслучайно в. „Марка“ определи и основната разлика между двамата бразилски таланти – докато Винисиус често действа прибързано и необмислено, то Родриго притежава бутон „пауза“. Или иначе казано – възможността да спреш, да помислиш и да вземеш правилното решение в напрегната ситуация. 

Към тях се включват вече утвърдените Марко Асенсио, Иско и Лукас Васкес, което на практика осигурява ротации и сериозен арсенал от нападателна мощ. Гарет Бейл, Брахим Диаз и Лука Йович обаче остават встрани от картинката, а уелсецът определено гледа все по-усилно към вратата на „Бернабеу”.

34-ата титла в Ла Лига

След всичко казано става ясно едно - Роналдо беше заместен не от конкретен играч, а от стабилна сплав между всички в отбора. Добре разпределени голове, желязна отбрана и класен вратар осигуриха титлата на Реал в Испания. А основен виновник е силно подценяваният Зинедин Зидан. Който с лекота спечели 11-я си трофей начело на „Белия балет“. 

Коментар на Десислава Францова, Bulgaria ONAIR