свързани статии

Размяната на Артур с Пянич беше дълга и мъчителна. Миралем не искаше да ходи никъде освен в Барселона и отхвърли няколко оферти от други големи клубове. Бразилецът пък не искаше да напуска Каталуня. Той отказа трансфера и дори беше изпратен в дубъла. И едва след това Артур, явно обиден, че всъщност е изгонен от отбора - се съгласи да отиде в Ювентус. И веднага започна да си отмъщава: обърна се към ръководството на Барселона с молба да не го използва в мачовете от Шампионската лига, за да се концентрира върху играта на новия клуб.

свързани статии

Трансферът изглежда странен. Артур дойде от Гремио преди 2 години за 31 млн. евро. Той не стана ключов играч и новият Шави, но със сигурност не е най-лошият халф в тима през последните две години и все още е многообещаващ: на 23 години е и продължава да се развива. Барселона има други кандидати за напускане. Например Видал, който няколко пъти публично изрази недоволство от позицията си в отбора.

Ювентус има свои причини да се раздели с Пянич. Той изигра слаб сезон по неговите стандарти. Но дори и така Миралем е лидер по пасове, а при тези, последвали с удар, отстъпва на Роналдо и Дибала. По-скоро проблемът е стилистиката. Пянич деградира при Сари. В замяна Юве ще получи футболист, който ще има нужда от адаптация (италианският футбол е твърде различен от испанския, а Артур се нуждаеше от адаптация в Ла Лига). И играч, който определено трябва да добави физически, за да си спечели титулярно място, за да не се превърне в първия кандидат за смяна. Причината за трансфера обаче не е футболна.

Защо беше нужно? Трансферната политиката на Барселона при Бартомеу доведе до необходимостта да се продава някой в края на всеки сезон, за да се върже бюджетът. Каталунците печелят невероятно, но дори милиарден доход не е достатъчен. Проблемът е в раздути заплати и постоянни амбициозни трансфери (най-вече неуспешни).

Ветераните Видал и Ракитич няма да донесат много средства. За Фирпо, Семедо и Юмтити не се намериха бързо купувачи. Не искат да загубят Грийзман. Очевидно Артур бе резервен вариант, който се превърна в основен. Клубът се нуждае не само от свежи пари, но и от виртуален доход, който може да се използва за коригиране на баланса и да се впише във финансовия феърплей. Миналото лято Барселона не само продаде Малком на Зенит за 40 милиона, но и размени вратари с Валенсия. По-точно не бе размяна и в това е смисълът, а извърши две независими транзакции, всяка от които клубовете оцениха на 30 млн. евро. Директният обмен не води до доход, а двете паралелни транзакции позволиха увеличение на капитала от 30 милиона.

Номерът е, че когато клуб продаде играч, цялата сума се записва веднага в бюджета. А при купуване тя не попада веднага в разходите, а се разбива за срока на договора. Дори ако Барселона плати на Борусия Д 120 млн. евро за Дембеле с един транш, той ще изглежда различно в бюджета на каталунците. По 24 милиона годишно за 5 г.

В Италия прилагат схемата по-често, отколкото в Испания. Ювентус не просто размени играчи с Милан, когато си върна Бонучи, а осъществи два трансфера. Така Калдара за 35 милиона отиде при росонерите, а за същата сума Лео пак облече бяло-черния екип.
Пандемията удари клубните приходи, но по-важното беше, че направи невъзможно да се прогнозират за следващия сезон. Ще има ли втора вълна? Кога ще се завърне публиката? Все още няма отговори и от тях зависи приемането на бюджета за следващата година. Барселона и Ювентус имат мощни трансферни планове и клубовете не искат да се откажат от тях. В този контекст сделката с Пянич и Артур започва да има смисъл - от гледна точка не на футбола, а на счетоводството. Говорим за играчи със сравнима функционалност на терена и очевидно в Барса решиха, че това е достатъчно, а клубът няма да загуби нищо на терена. За Юве ситуацията е още по-добра: те се сдобиха с по-ликвиден актив. Пянич няма да може да бъде продаден скъпо след 3 години, за разлика от по-младия Артур.

Не всичко е пари. При цялата значимост на финансовия баланс, футболният клуб не може да бъде сведен само до пари. Но изглежда, че Бартомеу прави точно това. Това е грешка. Сделката с Ювентус помогна за решаване на финансови проблеми в краткосрочен план. Но създава нови в дългосрочен. Покупката на Пянич с 4-годишен договор е още 15 млн. евро бюджетни разходи. А също и заплата: босненецът, според La Vanguardia, ще получава чисти 7,5 милиона годишно. Клубът покрива данъците, тоест Барса ще плаща още 15 милиона.

Силно управляваните клубове не сключват сделки, които вредят на дългосрочното планиране. Дори Mан Сити не купува възрастни играчи. Реал М харчи много за млади таланти. Не е в традицията Барселона да изгони футболист в дубъла, за да се съгласи да напусне. Особено талантлив играч, който се развива и обича клуба. Смяната на младок с ветеран също не е в традицията на Барса. През следващия сезон каталунците ще имат 9 важни играчи на и над 30 г. Това са Суарес, Меси, Пике, Бускетс, Алба, Ракитич, Видал, Грийзман и сега се добавя Пянич.

При Бартомеу клубът постигна успехи през годините благодарение на феноменалното поколение играчи. Но след като похарчи много пари, президентът така и не успя да подготви достойна смяна. Бартомеу превърна Барса, който наричаха семейство, в клуб от наемници и източник на скандали.

Материал на "Тема спорт"