Има един чуждестранен легион, който беляза историята на френския футбол. Бразилските играчи повече от всички други украсяват местната Лига 1, а продължават да го правят и до днес. Затова сп. "Франс футбол" припомни най-незабравимите бразилци, които оставят незаличима следа в първенството и спечелиха сърцата на привържениците.
1. РАИ (ПСЖ)
Камерата не скрива емоцията в очите на офанзивния халф. На 25 април 1998 г. той се доближава до публиката, от очите му вече текат сълзи. Бърше лицето си с легендарната синьо-червена фланелка с №10. Беше момент за сбогуване и време да благодари на феновете за тяхната любов. Той никога повече нямаше да се прибере на стадиона, който се превърна в негов дом - "Парк де Пренс". От трибуните скандираха неговото име. Техен любимец завинаги! Никой друг в историята на столичани не е получавал такова изпращане. Седмица по-късно Раи, който е по-малък брат на легендата Сократес, вкара последния си гол за ПСЖ (при успеха с 2:1 над Ланс във финала за Купата на Франция).
Началото е трудно, след като пристига в Париж със статут на знаменитост. Той помага на Сао Пауло да спечели Копа Либертадорес (1992, 1993) и Междуконтиненталната купа срещу Барса на Кройф (1992). В двубоя с каталунците бележи двата гола и е герой в мача. В Европа не успява да се адаптира веднага, първата му кампания в ПСЖ е трудна и почти няма заслуга за спечелването на титлата в Лига 1, но следващите 4 сезона са феноменални. В неговите крака топката оживява, той е човекът на решителното докосване, което решава мачовете. Обичат го, защото винаги целта му е да носи наслада за окото. Офанзивният халф е титуляр във финала за КНК през 1996-а в Брюксел срещу Рапид Виена, но още в началото напуска заради контузия. Година по-късно с негово участие ПСЖ пак стига финал, но тогава дори Раи е безсилен срещу Барса на Фиго и Роналдо (0:1).
Но любовта между Раи и публиката на ПСЖ излиза извън рамките на терена. Необяснимо защо, но за него Франция се превърна в нещо повече от втора родина. Днес той споделя: „В ПСЖ без бразилец не може“, визирайки ролята на спортния директор Леонардо, Тиаго Силва, Маркиньос и Неймар.
2. ЖУНИНЬО (ЛИОН)
Халфът записва 248 мача със 75 гола за Лион. Печели невижданите 7 поредни титли в периода 2002-2008! Няма спор - бразилецът е най-великият играч в историята на Олимпик.
Когато Жуниньо Пернамбукано пристига на стария "Жерлан", хлапетата никога не са ставали шампиони. Всичките титли на клуба са с негово участие. За 8 кампании той има пряко участие в 40% от головете на Лион. Неподражаем лидер, шампион и модел за подражание. Негова запазена марка са магическият десен крак и уникалните преки свободни удари, с които не спираше да отчайва вратарите.
3. НЕЙМАР (ПСЖ)
Все още не знаем как ще завърши историята на Неймар във Франция, но си спомняме колко гръмко започна тя. На 3 август 2017 г. бе осъществен най-големият трансфер за всички времена. ПСЖ плати 222 млн. евро на Барса за Неймар, който се зарече: "Ще помогна на клуба да спечели титлите, за които феновете мечтаят".
Засега обаче Неймар си остава спорна фигура. Направи забележителни мачове с гениални изпълнения, но често отсъства, пропусна твърде много мачове. „Всеки път когато играя за ПСЖ, давам всичко от себе си“, призна Неймар наскоро, но феновете на "Парк де Пренс" имат причини да не му вярват напълно. Срещу Дижон през януари 2018-а избухна с 4 гола и 2 асистенции. Дори тогава обаче си заслужи освирквания от ултрасите, защото отказа да отсъди дузпа на Кавани при 7:0.
4. СОНИ АНДЕРСОН (ЛИОН)
Още една култова фигура с над 200 мача в Лига 1. Във Франция нападателят прави име с Марсилия (1993/94), после играе за Монако (1994/97) и Лион (1999/03). Превръща се в машина за голове, помага на монегаските да спечелят титлата в Лига 1 през 1997-а. Година по-рано е станал реализатор №1 на първенството (21 гола). Франция става прекалено тясна за неговия талант. Затова той отива в Барселона, но после е върнат обратно в Лига 1, за да подкрепи мащабния проект на Жан-Мишел Олас в Лион. Трансферът му на "Жерлан" е рекорден, но Сони Андерсон се отблагодарява щедро. Печели още два приза за реализатор №1 и участва в първите 2 титли в Лига 1 за хлапетата (2002, 2003).
5. КАРЛОС МОЗЕР (МАРСИЛИЯ)
Първият защитник в класацията. Феновете на Марсилия обичат биткаджиите. Точно такъв е Мозер, описват го като мелачка за кости. С други думи казано - с такива като него можеш да отидеш и на война. Карлос Мозер е бивш съотборник на Зико във Фламенго. Надарен е с брутален авторитет и всяваше страх в съперниците.
По-старите фенове на Марсилия пък си спомнят за сезон 1974/75, когато в отбора като крале по едно и също време бродираха двама световни шампиони с екипа на Бразилия – Пауло Сезар (17 гола) и Жаирзиньо (9 гола).
6. РОНАЛДИНЬО (ПСЖ)
В периода 2001-2003 Роналдиньо изиграва 55 мача и вкарва 17 гола за ПСЖ. Световният шампион е невиждано явление, което озарява френския футбол, но двата сезона с негово участие са разочароващи за ПСЖ. През 2002/03 столичани завършват чак на 11-о място. Непостоянният Рони пък често е наказван от треньора Луис Фернандес, но няма спор - той наводни френския футбол с магия. Незабравим остава неговият спектакъл от 9 март 2003-а, когато ПСЖ гази Марсилия с 3:0 в дербито насред "Велодром". В същия сезон той отново наказва с дубъл вечния съперник, този път при 3:0 на "Парк де Пренс".
7. ТИАГО СИЛВА (ПСЖ)
Ако сезонът не бъде анулиран заради коронавируса, Тиаго Силва ще спечели седмата си шампионска титла на Франция с екипа на ПСЖ. Заедно с Ибрахимович той още в началото се превърна в символ на новия проект на парижани. Лидерът на защитата със сигурност имаше своите лоши моменти, но хубавите бяха много повече.
8. КРИС (ЛИОН)
Още един бележит представител на бразилската колония в най-успешния период на Лион. За разлика от Жуниньо и Сони Андерсон, които действаха в предни позиции, Крис бе непробиваема стена в отбраната на хлапетата (заедно със своя сънародник Касапа). В периода 2004-2012 записа 225 мача. Изключително ценна находка, която бе открита с усета на Марсело Киремитджан (скаут на ОЛ за Бразилия) и Бернар Лакомб (съветник на президента).
9. МАРКИНЬОС (ПСЖ)
Пристига в ПСЖ на 19 години с репутацията на бъдеща звезда. Научи много от Тиаго Силва, който го прибра под крилото си. Бившият играч на Коринтианс, който вече е титуляр в националния отбор, имаше нужда от 2-3 сезона, за да започне да блести все по-ярко. Превърна се в пример за модерен защитник, а напоследък Томас Тухел го пуска дори в средата на терена. Ако Тиаго Силва е в миналото, Маркиньос всъщност е бъдещият бос на ПСЖ. Доказа го неговото страхотно представяне срещу Борусия Д на 11 март (2:0).
10. РИКАРДО ГОМЕС (ПСЖ)
Още един централен защитник играе за ПСЖ в периода 1991-1995. Привлечен е заради своя солиден опит (във Флуминензе и Бенфика). Докато Валдо, Жинола и Уеа дриблират напред, Рикардо се грижи за сигурността на защитата най-напред с Комбуаре, после и с Рош. Много спокоен, добре позициониран, умеещ да чете играта и да блокира пространствата. Силен и при играта с глава. Шампион на Франция за 1994-а, а вече като треньор на ПСЖ печели Купата на Франция и Купата на лигата през 1998-а.
Материал на "Тема спорт"