ЦСКА е задължен да се бори за титлата и купата

Бразилският защитник на ЦСКА Жеферсон даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Хобито на бранителя на терена е атаката.

Футболист, който, както ще разберете, е играл с Неймар и е бил на няколко дни от участие на Копа Америка. И е бил част от едно страхотно южноамериканско дерби, каквото е Интернасионал - Гремио в Порто Алегре.

- Жеферсон, вече почти две години си в ЦСКА. Адаптира ли се към живота в България?
- Вече съм бил на толкова много места и винаги съм се адаптирал. Тук също всичко мина много добре и се приспособих към живота и работата.

- Какво ти харесва и какво не ти харесва в нашата страна?
- Харесват ми нещата вкъщи и спокойствието. Външният свят не ме привлича толкова, колкото домашният уют. Трудно бих могъл да разкажа за нещо, което не ми харесва, защото всичко е наистина перфектно. Доволен и щастлив съм вкъщи.

- По какво България прилича на Бразилия и по какво се различава?
- Име неща, които ми напомнят за времето, в което играх за Порто Алегре. Градът не е огромен, но в същото време има много история и хората са приветливи.

- Научи ли малко български език? Можеш ли да ни кажеш поне едно изречение на български?
- Уча се. Неща, които ми помагат, докато играя със съотборниците ми. Но езиците не са силната ми страна.

- Да поговорим за настоящия футболен сезон. Откакто си в ЦСКА отборът за първи път за толкова дълго време е четвърти в класирането. Защо стана така?
- Отделихме много внимание на евротурнирите и българското първенство малко остана на заден план. Настройката на отбора и на състезателите беше, че Европа ще бъде основната ни цел. Сега трябва да наваксваме в българското първенство, но за да го постигнем, трябва да поработим здраво. Правим го, но ни трябва още време, за да бъдем на ниво и тук.

- В кои компоненти на играта отборът показва слабости?
- Трябва повече мощ в атака и повече сработване на защитата. Липсват ни повече голове. Иначе групата е отлична и много сплотена.

- Притеснява ли те, че толкова често не си титуляр?
- Не съм притеснен, но ми липсва играта. В началото не беше така и затова сега ми е по-трудно, но давам всичко от себе си в тренировките, за да съм готов да помогна на отбора във всеки момент, когато треньорите преценят, че имат нужда от мен.

- Как се печели титулярно място в един отбор?
- С много работа. Като човек говори по-малко и работи много повече. Това е единственият начин и това е най-важното за отбора.

- До края на календарната година остават няколко тежки мача. Вярваш ли, че ЦСКА може да ги спечели всичките?
- Разбира се. Показваме добри игри в последните срещи. Трябва да го направим, за да подобрим класирането си и да отидем по-напред.

- Кой е приоритетът пред отбора? Титлата или купата на България?
- За ЦСКА е задължително да се бори и за двата трофея. Както в първенството, така и за купата трябва да работим много, за да запазим шансовете си. Всички титли са важни.

- Откакто си в ЦСКА, отборът има проблеми с победи в дербитата. Каква е причината?
- Дербитата са много различни от всички други срещи. Всички гледат тези мачове под лупа. Цялата страна. Просто трябва са работим много върху концентрацията ни и да полагаме още повече усилия в тренировките. Трябва да работим върху заучените и статичните положения и върху контраатаката. В дербитата са важни дори и най-дребните детайли.

- При загубата от Лудогорец с 2:3 през 2018 година получи червен картон и след това отборът допусна обрат. Защо се случи този момент и вярно ли е, че са те глобили за този картон? Имаше такава информация.
- Така е, но според мен този картон беше малко пресилен. Целта ми не беше да атакувам противниковия играч. В мачовете се случват такива неща.

- На два пъти ЦСКА отстранява Лудогорец за купата, но след това не успява да я спечели. Какво не достига и какво се случваше в тези мачове?
- Може би след успехите срещу тях настъпва успокоение, а това не трябва да е така, защото в турнирните сблъсъци всяка среща е важна и оспорвана. Трябва да си вземем поука от това и да бъдем по-добре организирани и концентрирани, за да бъдем винаги в топ форма и готови за следващите съперници.

- Срещу кой нападател от българския футбол ти е най-трудно да играеш?
- Юруков е много бърз и е наистина играч, който трудно може да бъде опазен.

- Само през 2019 година ЦСКА имаше петима треньори. Това пречи ли на отбора по някакъв начин и въобще как се отразява?
- Нормално е, ако нещата не вървят, да се смени треньорът. Това е най-лесното решение. Това помага също и за подобрение на играта на отбора, защото играчите, които не са на 100 %, се стараят още повече, за да покажат добра работа и резултати пред новия треньор.

- Кой треньор ти пасваше най-много лично на теб?
- Научих много от всички треньори досега, но като че ли най-много получих от първия ми треньор, когато дойдох тук и след него може ми от Ел Маестро. Това бяха двамата, от които научих много, но сме работили отлично и с всички останали.

- Къде виждаш ЦСКА в крайното класиране през този сезон?
- Носител на титлата, разбира се. За ЦСКА не може да има друга цел. Всички очакват от нас големи успехи и сме длъжни да се борим за шампион.

- Може ли фактът, че често си резерва да те накара да потърсиш ново предизвикателство извън ЦСКА?
- Аз работя и давам всичко от себе си, за да отговоря на очакванията на ръководството и публиката ни. Ако наставниците обявят, че няма да разчитат на мен, едва тогава ще е нормално да се опитам да намеря друг отбор.

- С кой съотборник се разбираш най-добре?
- Разбирам се добре с всички. Малинов, Евандро и много други. С всички момчета от полузащитата.

- На какъв език си говорите в съблекалнята на ЦСКА?
- На всички езици! Португалски, български, английски… Даже и на някои африкански. (смее се)

- А знаеше ли нещо за България и ЦСКА преди да дойде офертата?
- Малко, но когато дойде офертата, започнах да разпитвам и научих доста. И за историята на ЦСКА, и за историята на София. Когато разбрах колко голям отбор е, реших да дойда тук.

- Бил си част от националния отбор на Бразилия през 2015 година. Какво е да тренираш със звезда като Неймар?
- С Неймар е прекрасно, но там бяха и Тиаго Силва, и Фелипе Луиш, и много други звезди. Прекрасен момент от живота ми. Научих толкова много от Неймар. Дано някога да мога отново да играя в „селесао“.

- Беше в групата, вместо Марсело от Реал, който тогава беше контузен. Кой го замести в крайна сметка, след като ти не игра на негово място?
- Замести го Фелипе Луиш, който сега играе в бразилския Фламенго.

- Кой според теб е най-великият бразилски футболист?
- На всички времена? Според мен е важно човек да е гледал тези легенди, за да може да ги сравни.

- Как гледаше мачовете от последната Копа Америка, която Бразилия спечели?
- Гледах повечето срещи. Бразилия си е Бразилия. От отбора винаги се очаква да стане световен шампион и да спечели всички първенства, в които участва.

- Лионел Меси каза, че съдиите са корумпирани и са помагали на Бразилия. Какво би му казал, ако го видиш?
- Просто бих му казал, че това не е вярно. Всеки, разбира се, има право на мнение. Съжалявам, че това е начинът му на мислене.

- А кой е любимият ти футболист от сегашния отбор на Бразилия?
- Неймар.

- А може ли Неймар да надмине Меси и Роналдо?
- Да. Има много време пред себе си. Надявам се да е здрав и да продължи да дава на Бразилия магията, с която ни радва.

- Като човек, който е тренирал с Неймар и е бил с него в един отбор, можеш ли да ни разкажеш какъв човек е той извън това, което ние знаем като странични наблюдатели?
- Той живее за играта. Повечето хора го оценяват по поведението му на терена, но извън него той е наистина добър приятел и прекрасен човек. Мисля, че може да даде още много на Бразилия не само с играта си, но и с добрия си и разбран характер.

- Ти си само на 25 години. Мислиш ли, че ЦСКА може да бъде трамплин евентуално за завръщане в националния отбор на Бразилия, въпреки цялата конкуренция там?
- Научих, че във футбола има само едно важно нещо и то е човек да работи отдадено. Няма разлика дали съм тук или на друго място. Важното е да се трудя и да показвам резултати.

- Евандро вкара много голове за ЦСКА този сезон и бе повикан в олимпийския отбор на Бразилия. Има ли шанс за него след това впечатляващо представяне да стигне и той до там?
- Евандро наистина постигна много тази година с усърдната си работа. Всички го виждат и ние го подкрепяме и се надяваме да продължава да има успехи. Дано серията му да продължава за доброто на ЦСКА. Ако продължава така да атакува, да подава и да вкарва голове може наистина да успее да стигне и до националния отбор на Бразилия.

- Бил си част от юношеския отбор на Бразилия до 17 години. На какви турнири игра и спечелихте ли някоя купа?
- Не. Играл съм на младежкия турнир на Южна Америка, но не успях да участвам на световното първенство.

- Кой е най-големият ти успех в кариерата досега?
- Най-големия ми успех ли? Да бъда достоен представител на бразилския футбол. Да съм здрав и да продължавам да играя.

- Започнал си във Витория Баиа само на осем години. Има ли бразилско момче, което да не е закърмено с футбола?
- Това не е възможно, независимо от всички нови технологии, социални мрежи и други развлечения. Сега е по-различно, разбира се. Аз израснах в едно време, в което първото нещо, което баща ни ни даде беше футболната топка. Нищо друго не ни интересуваше. Щастлив съм, че детството ми премина точно в тези години.

- Тренирал ли си други спортове?
- Не. Само и единствено футбол.

- А винаги ли си бил защитник?
- Винаги. Започнах като полузащитник, но много бързо ме сложиха в защитата.

- А защо бразилците сте толкова силни във всички спортове? Особено в колективните.
- За да разбере това, човек трябва да е бразилец. Просто растем и живеем за спорта. Правим го със страст. Няма значение дали е баскет или волейбол. Децата растат със спорта и с мисълта в главата си, че трябва да станат най-добрите в спорта си. Мисля, че това помага много и е в основата на успехите по-късно.

- През 2011 година подписа с Интернасионал. Това е много голям клуб за цяла Южна Америка. Кое беше най-голямото ти постижение там?
- Много успехи в първенството, купата на Бразилия, много силни мачове в клубното първенство на Южна Америка за Копа Либертадорес. Много победи, които нося в сърцето си.

- Какво е да се играе на стадион „Маракана“?
- Това е свещеният храм на бразилския футбол. Достатъчно е да видиш хората как коленичат, когато влизат вътре. Още като дете гледах мачове по телевизията на този стадион и си мечтаех един ден да изляза на терена там.

- Участвал ли си в дербито на Порто Алегре между Интернасионал и Гремио?
- Много пъти и като юноша, и като професионален играч. Беше наистина уникално усещане, което винаги ще помня.

- Може ли да се сравни с мачовете между ЦСКА и Левски?
- Има много неща, които ми напомнят за това. Например Интернасионал е в червено, а Гремио в синьо. Хората в Бразилия изживяват мачовете с голяма страст. Такава страст има и тук, но е различно. Представете си как при един такъв мач не само запалянковците, но и целият град замира напълно. Сравнението е трудно, но има наистина неща, които си приличат с дербитата между Левски и ЦСКА.

- Ти все си от червената страна. Феновете в Бразилия са много по-пламенни от българските. Поне така изглежда по телевизия. Стадионите винаги са пълни, нали?
- Клубният цвят на бразилския Интер също е червен. Страстта на бразилците към футбола не може да бъде описана. Когато отборът им губи, животът им сякаш е свършил. Хората са толкова тъжни, че отказват да отидат на работа. И обратно, когато отборът им победи, радостта е невиждана и води до огромни празненства.

- Липсват ли ти бразилският футбол и бразилските стадиони?
- Да, мъничко. Липсва ми и семейството ми също. Доброто отношение тук обаче ми помага да го преодолея.

- Кой е най-известният футболист, с който си играл в Интернасионал?
- Много са, но да изредим няколко: Де Алесандро, Нума, Лисандро Лопес, Арандис, Дида, Алисон… Наистина са много.

- В ЦСКА ли беше първият ти гол в професионалния футбол, вкаран срещу Титоград в Лига Европа?
- Да, това беше първият ми гол за ЦСКА.

- Значи рядко вкарваш, можем да го кажем така?
- Да. Повече обичам да давам голови пасове и да си върша моята работа в защита.

 - Знаеш ли, че бразилците са най-обичаните чужденци от публиката в историята на ЦСКА?
- Да. И ние обичаме публиката на ЦСКА. Тук са играли някои от наистина добрите ни футболисти. Знам за Фернандо Каранга и за много други любимци на нашата Торсида. Надявам се и моята история тук да продължи тази традиция.

- Познаваш ли някой твой сънародник, който някога е играл в ЦСКА?
- Само съм чувал, но знам, че една от големите звезди на Витория също е бил любимец на публиката преди години.

- Познат ли ти е Тиаго Силва? Той говореше почти перфектно български и дори изигра един мач за националния отбор на България, но ФИФА го спря, защото преди това беше играл за националния отбор на Бразилия. И той беше защитник като теб..
- Не го познавам лично.

 - А ти би ли играл за друга държава? Например за България.
- По-скоро не. Бразилец съм и обичам страната си. Обичам и България с цялото си сърце, но родината си е родина. Това би била една трудна и сложна ситуация, но не и невъзможна. Никой не знае какво го очаква в бъдеще. Ако остана тук достатъчно дълго…

- Защо вие бразилците толкова лесно се приспособявате към българския живот?
- Бразилците имат такова вродено качество. Адаптираме се добре навсякъде. Разбира се има малко тъга, но тук се живее много добре и условията са прекрасни. Страната и хората са хубави и това е най-важното.

- Темата с расизма е много популярна не само в България напоследък. Според теб има ли расизъм в България?
- Това се видя, за съжаление, на мача с Англия. Така се случи. Благодаря на Господ, че с мен никога не се е случвало такова нещо. Никога не е имало нещо подобно срещу мен. Според мен това е изолирано явление и не е валидно само за България, но и за други страни. Колеги са ми разказвали за подобни неща в Украйна например. Сложно е, когато подобни явления се появяват на футболни мачове. Странно е, защото играта наистина обединява и прави братя хората независимо от расата, пола, националността и убежденията им. Според мен това се отделни хора и заради тях не бива да страда цялата страна.

 - Ти бил ли си жертва на расизъм?
- Не. Благодаря на Господ, че никога не съм бил жертва на расизъм. Надявам се да продължава така, защото би било много трудно за мен да преодолея нещо подобно. Никога в живота ми досега не се е случвало и се моля да продължава да бъде така.