На 24 юли Левски подписа с 21-годишния нападател Найджъл Роберта. Идването му бе малко странно, защото сините разполагаха с голмайстор №1 на първенството за изминалия сезон Станислав Костов, бяха взели и 29 годишния австриец Дени Алар.
Първият бе реализирал 24 шампионатни попадения за сините предишната кампания, а във визитката на втория личаха 96 точни изстрела в австрийската Бундеслига с екипите на Капфенбергер, Рапид Виена и Щурм Грац. На 18 юли Алар бе дебютирал за Левски, а само 12 минути му бяха необходими, за да открие головата си сметка – вкара с воле срещу Ружомберок за 2:0 на „Герена“.
Точно затова и повдигането на рамене и вежди от почуда не бе никак изненадващо при идването на Роберта. В кариерата си младокът имаше едва 12 гола, вкарани в 42 мача във второто ниво на холандския футбол с Камбуур. Дебютът му за Левски, на 1 август, ще се запомни с това, че още не бяха изминали 3 минути, когато не успя да вкара сам срещу вратаря на АЕК Ларнака. А след това нападателят на гостите Тричковски опъна 4 пъти синята мрежа…
Тогава бе обяснено, че Роберта е инвестиция в бъдещето. С много работа обаче той направи така, че тя да започне да се изплаща. Вместо да гледа и да се учи от Алар, младокът вече не оставя на ветерана да хване ръка. От австриеца се чакаха головете за Левски, а не от новоизлюпения национал на Кюрасао. Дени обаче е капо в първенството, а Найджъл е водещият реализатор.
В 8 мача той вече има 6 попадения, вкарва средно по веднъж на 95,6 минути. До момента не е успял да се разпише два пъти в една среща. Интересното е, че когато се разпише, то сините не губят – имат 4 победи и равенство срещу ЦСКА. От 5 август насам е пропуснал да вкара само в една среща – при 2:0 над Славия на „Овча купел“.
Играчът сам призна, че в началото е имал трудности с адаптацията, а първите му две седмици са били много трудни, докато разбере какво иска от него треньорът Петър Хубчев. Сега обаче явно е наясно, защото е във вихъра си. Роберта не е типичен централен нападател. Да, може да играе с гръб към вратата, а заради солидната си физика печели и единоборства. Но предпочита да търси празните пространства.
Бърз и техничен, той често може да бъде видян на крилото – навик от юношеските му години във Фейенорд, когато е бил използван на фланга. Трансформацията му в човек за върха на атаката става под ръководството на бившия голмайстор на холандския национален отбор Рой Маккай, който го кара да стреля към вратата от всякакви позиции, щом влезе в пеналта.
Видно е, че в Левски Найджъл започва да придобива инстинкт на убиец. Той върви във възходяща линия и сам вдига летвата. Не му липсва самочувствие и вече заяви, че може да бъде като Кристиано Роналдо за сините – да пробива и да вкарва, а не само да дебне в пеналта. Роберта е потвърждение на правилото, че Левски рядко бърка с холандци.
Осем негови сънародници вече бяха играли на „Герена“, преди той да дойде – Дъстли Мулдер, Сержиньо Грийн, Андвеле Слори, Сьорд Арс, Гари Родригес, Луис Педро, Джереми де Ноойер и Жерсон Кабрал. От тях само двама разочароваха – Слори, който имаше мачове за националния отбор на лалетата, и Педро.
Найджъл е тръгнал по стъпките на Гари Родригес. Млад е, търпи развитие. И Левски може да е трамплин, ако продължава по същия начин. Със сигурност в шефските кабинети потриват доволно ръце от представянето му. Защото са наясно, че ако нападателят задържи темпото на вкарване на голове, то за него могат да бъдат прибрани нелоши средства. Докато се стигне до подобен момент, ще мине време. Сега на ход е Найджъл, а идва ред на Лудогорец.
Янаки Димитров, "Тема Спорт"