92-а минута на мача Берое - ЦСКА (2:1). Гостите са намалили преди 3 минути и са в последен опит да изравнят резултата. Тони Уот получава добра топка на линията на наказателното поле. С лице към вратата е и може да потърси сам попадение. Може и да подаде на някой от многобройните играчи в червено около себе си. Той обаче прави най-грешното. Тръгва с топката обратно към центъра и в крайна сметка я подава на последния останал защитник в половината на гостите. Така безславно завърши мачът за червените, а толкова безславно се очертава да завърши и този сезон за ЦСКА.
Което няма как да се нрави на феновете. ЦСКА просто не е такъв клуб, в който да се гледа философски на живота. А това развитие на нещата съвсем пък не е по вкуса на верните последователи. Каква е равносметката след първите 11 кръга, което долу-горе си е една трета от сезона. ЦСКА завърши наравно с конкурентите Левски и Лудогорец, но изостава от тях съответно на 7 и 8 точки.
А по план, подчертавам дебело - по предварителния план, ЦСКА трябваше да има 10 точки в повече от сегашните 19 и да е на първо място с две преднина пред хегемона от Разград. И в предстоящия мач на "Армията" с победа да отвори разлика от 5 точки. Това трябваше да е факт след уж великолепната селекция и с треньор, който е вдигал тумбестата купа с ушите. Загубите от Черно море и Берое и равенствата с Етър и Дунав обаче отреждат съвсем друга съдба на големия претендент за титлата.
Това, което се виждаше в средата на лятото, е вече закономерност в началото на есента. В този си вид ЦСКА няма аргументи да е по-високо от третото място в класирането. Цифрите не са плод на случайност, а на продукцията, която гледаме във всеки мач на ЦСКА. Срещу Берое червените не показаха нищо, за да спечелят. Показаха само, че могат да правят фатални грешки и да улесняват максимално съперника да им вкара гол. Идентично и при двете попадения на зелените в центъра на терена топката бе загубена след груба грешка на играч на гостите. По един и същи начин в двете полувремена.
От началото на сезона ЦСКА изгуби статута си на по-силен отбор в повечето мачове и това го показват цифрите. Шокиращ е фактът, че за 11 шампионатни двубоя червените са вкарали само 2 гола през първото полувреме. Сториха го Соу срещу Етър и Уот срещу Арда.
Излиза, че червените играят символично през първата част и оставят всичко за втората. А забележете - 7 от 13 допуснати гола са им били вкарани през първото полувреме. Тоест головата разлика на червените през първите полувремена е 2:7! И това е само един малък щрих, който обаче говори много за този ЦСКА, който не е онзи ЦСКА, който феновете очакваха да гледат в последните 3 месеца.
Проблем очевидно има и то повече от сериозен. Хората, които днес управляват ЦСКА, не са вчерашни, минали са през какво ли не. Знаят отлично какво е игрова криза. Очевидно обаче не си дават сметка, че в ЦСКА дълга игрова криза е недопустима. Нулева година с трето място е равносилно на сериозно покачване на напрежението...
Всъщност според мнозина рибата се вмирисва от главата - нещо, с което не съм напълно съгласен. Съществуват много обективни дадености, които феновете не искат да приемат. Преди 48 месеца сектор А на "Армията" триумфално посрещна Гриша Ганчев.
Той държа кратко слово, в което каза: "Аз съм заможен човек и ще ви издържам". Но продължението го спести, а то е - и ще ръководя ЦСКА, както аз си знам. Привържениците на ЦСКА трябваше и тогава, и сега да си дават сметка, че той може да ръководи ЦСКА единствено и само по неговия си начин. С хората, на които има доверие. Дали те се харесват на някого или не, няма никакво значение.
Месеците и годините се трупат, а ЦСКА не се връща там, където му е мястото. Това последното пък е основният лайтмотив. Най-лошото е когато в един клуб приемат на въоръжение метода снишаване пред бурята. ЦСКА играе в събота срещу Витоша Бистрица, а следващият опасен мач на "Лаута" е чак след паузата за националните отбори. И през това време недоволството ще се уталожи!? Но радикалните решения остават неизбежност. Нов треньор и отговорност за сгрешената селекция. Това са правилните отговори, които се чакат. Дали обаче ще се получат...
Материал на Жаклин Михайлов "Тема Спорт"