Серхио Рамос: Когато си на дъното, пътят е само нагоре

Капитанът на Реал М Серхио Рамос разгърна личния си живот в интервю за Esquire. За играчи като него отдавна е измислен терминът "галактико", тъй като думата "звезда" е прекалено слаба, за да го опише.

Те никога не падат от върха. Напротив - качват се все по-нагоре и стават все по-недостижими за обикновения човек. Всяка тяхна крачка предизвиква цунами, а Серхио (роден в Камас, Севиля, 1986 г.) вероятно е последният от най-елитната категория в Реал. Големият спорт го отвлече от света на нормалните, но той би дал всичко, за да се върне поне за миг към старото си "аз"...

Какво предпочиташ? Интервю или модна фотосесия?
- Не зная... Свикнал съм повече с интервютата. 

В новия филм "Сърцето на Рамос" те виждаме в различна светлина - готвиш, играеш с децата, целуваш твоята жена, говориш с брат ти или си губите времето с Лука Модрич. Защо реши да разкриеш живота си пред хората?
- Винаги съм бил малко затворен. В един момент просто исках да покажа всичките саможертви и усилия, които трябва да полага един спортист, за да остане в елита толкова време. Също така исках всички да видят колко е важно семейството в моя живот. Преди да ме съди, обществото трябва да знае всичко отвътре. 

Звездите сякаш сте отвлечени от истинския живот...
- Така е, ние живеем в странен свят така да се каже. Постепенно свикваш с този живот, който не ти позволява да си като другите. Няма как да седнеш с приятели в заведение или да се разходиш по улиците в квартала. Но трябва да го приемеш и да се концентрираш върху хубавото. Защото знаеш, че твоята работа може да донесе усмивка на някое дете или пък незабравими моменти за феновете. Ако обръщаш повече внимание на плюсовете, те компенсират минусите. Така или иначе, когато играеш на това ниво, славата е огромна. Може би след време това ще отмине. Един ден няма да бъда толкова известен и ще се насладя повече на моментите, които ми липсват сега. 

Откъде идва психическата ти стабилност?
- От близките. Първата важна крачка в моя живот бе идването в Реал. Направих тази крачка с най-близките. Изградихме своя крепост и живеехме заедно. Домът не ми липсваше, защото в Мадрид се чувствах като в Севиля. Благодарение на моите близки се интегрирах по-лесно в града и отбора. По-късно дойдоха съпругата ми Пилар и децата. Заедно изградихме екип, който обяснява стабилността и баланса в мен. 
Имаш голямо влияние в Реал, винаги си имал ролята на лидер...

- Винаги останалите решават кой е водачът. При мен е така, най-добрият Серхио Рамос се появява точно в трудните моменти. Когато трябва да окажеш подкрепа или да вдигнеш духа на отбора. Да бъда лидер е удоволствие. 
Стигна далеч...

- Кой би предположил, че хлапето от Камас - този много скромен град около Севиля, един ден ще стане капитан на Реал и националния отбор? Постепенно лидерът се изгражда, формира се и усвоява нещата от други хора, които също помагат. В живота си съм срещнал много такива водачи, цял куп капитани, които също са ми оставили по нещо. Запознаваш се с Пилар Рубио през 2008-а, как започна всичко?
- Мислех, че е недостижима. Бях я сънувал три пъти. Помислих си: "Най-лошото, което може да се случи, е да не ми отговори". Но исках поне да пробвам, за да не съжалявам, че не съм опитал. Намерих телефона, написах съобщение на WhatsApp. Тя ми отговори! Започнахме да общуваме, после се срещнахме и започна любовната история. Всичко тръгна от едно съобщение, на което дори не очаквах отговор, а накрая споделихме целия си живот.

Жена ти също е звезда в съзвездието на Рамос. Тя определено не е съпруга в сянката на мъжа си, но как се получава това съединение в такава малка галактика?
- Липсващият крак от масата бяха съпругата ми и децата, моето семейство. Пилар ми даде този баланс. Ние оформихме уникален тандем, който е способен да преминава през трудните времена. Прекарахме много време далеч от дома, всеки от нас зает със своята професия, но това бе добър пример за децата ни - Серхио, Марко и Алехандро. Те също трябваше да разберат, че няма нищо лесно в живота и за всичко са нужни усилия. Ако искат да получат образование, родителите им трябва да прекарват много часове извън вкъщи. За мен това е по-скоро инвестиция във времето, защото знаем, че в бъдеще ще имаме възможност да се наслаждаваме повече. С Пилар си паснахме добре като баща и майка. Разбира се, щеше да е хубаво да правим нормални неща като другите семейства. Да ходим на планина, да се разхождаме... Но това се отлага за бъдещето. Сега е време да си помагаме. Времето с жена ми и децата е най-щастливото в живота ми. 

А какво планираш в бъдеще?
- Виждам се още няколко години в Реал, наслаждавайки се на футбола. Полагам огромни усилия да се поддържам в добра форма. Обградил съм се с най-добрите специалисти. Продължавам да се виждам като лидер в националния отбор и Мадрид, опитвайки се да печелим титли. Темата с бизнеса върви паралелно, но все още не мога да се посветя достатъчно на това. Просто съм се обградил с хора, на които имам доверие. Може би в бъдеще ще се занимавам повече с бизнес, но засега футболът ми отнема всичките часове. Останалите ги давам на семейството. Трудно е да кажа какво ще се случи, но не изключвам да бъда треньор.

Никак няма да ти хареса да изоставиш футбола.
- Бъдещето ми е свързано с този свят. Футболът ми е дал всичко - най-щастливите, но и най-тежките моменти, които ме накараха да раста като човек. 

Кой е треньорът, който те направи велик играч? 
- Моята кариера е пъзел, в който дължа много на хората, които вярваха в мен сляпо, но също така и на другите, които изобщо не ми вярваха. Защото всеки един от тях ме е научил да раста. Ако трябва да кажа един, може би Хоакин Капарос, който ми даде първата стъпка. Даде ми дебют в Примера за Севиля. Сбъдна първата мечта. После Луис Арагонес ме викна в националния отбор без никакъв опит, бях само на 18. В последните години Анчелоти и Зизу ме накараха да преживея невероятен период. Дано тези години със Зизу продължат още и с него да поставя черешката на тортата.

Когато говориш за страдание и тежки моменти, какво визираш?
- Миналата година. Тя бе една от най-тежките в професионален и личен план. Ако изключим мондиала, не спечелихме нито един трофей, а това се отразява много на всекидневното настроение. Когато загубиш, не можеш да излезеш в парка с децата и да отидеш на вечеря. Просто се опитваш да избягаш, да намериш убежище у дома. Когато отворихме вратите, за да снимаме филма, не си представяхме, че сезонът ще бъде толкова лош, но всъщност е добре хората да видят колко тежко преживяваме всичко.

Как се излиза от дупката?
- С работа. Когато си на дъното, пътят е само един - нагоре. Хубаво е, че футболът винаги ти дава нов шанс. Ключът към моя успех е, че не се уморявам да печеля. В противен случай щях да се откажа преди много години. 

Откакто те познаваме, обичаш да рискуваш с начина на обличане...
- Да, модата ме влече. Брат ми беше модел. Всъщност това е начин на изразяване. Харесва ни да рискуваме в това отношение. Може би на моменти сме бъркали, но на нас с Пилар ни харесва да бъдем различни.

Бяхме изненадани, когато разбрахме, че си колекционер и ценител на съвременно изкуство.
- Това е бизнес, за който всички знаят. Преди не знаех нищо, но покрай жена ми влязох в материята. Първите визити в музеи бяха покрай нея. Обичам да се уча, да правя колекции и да им давам своя личен почерк. Но за мен това не е точно инвестиция, нито украшение за къщата. По-скоро е обогатяване на самия мен. Помогна ми да се развия като личност. Невероятно е да пътуваш, да посещаваш музеи и да се срещаш с артисти. 

Какво е да се обградиш с Банкси (художник на графити от Бристъл), скулптура на Хауме Пленас или картина на Катц?
- Други хора харчат парите за купони, вечери или пътувания. Аз също съм го правил, но сега ми харесва повече да се наслаждавам на музеи, произведения на изкуството... Да гледам онези невероятни картини от векове, рисувани толкова деликатно. А още по-невероятно е, когато действащ артист може да ти разкажe повече за творбите.

Във филма за теб пееш и свириш на китара. Жена ти казва, че си добър, но какво е музиката за теб?
- Тя е начин на живот. Нещо, което е било с мен в добри и лоши времена. 

Ами конете?
- Те са страст от детството. Имаме малко време, но сега отглеждаме чиста испанска раса. Имаме дори световен шампион - Юкатан, който ни носи много радост. 

Тереса Оласабал, www.esquire.com