Мохамед Салах е готов за "Златната топка", прилича малко на Стоичков

Предаването "Код Спорт" по ТВ+ излъчи първа част от една специална среща между двама кавалери на "Златната топка" - Христо Стоичков и Игор Беланов. Украинецът бе един от най-емблематичните играчи на 80-те години. Роден е в Одеса, но е истинска легенда на Динамо (Киев). Спечели КНК, когато отборът се състезаваше под флага на вече бившия СССР през 1985 година.

А Беланов стана голмайстор на турнира. На финала за трофея Динамо разгроми Атлетико (Мадрид) с 3:0. Кариерата на Беланов на Запад е в Бундеслигата. Шест години играе първо в Борусия (Мьонхенгладбах), а после в Айнтрахт (Брауншвайг). Най-звездният му турнир е Мондиал'86. Тогава вкарва 4 гола за СССР и асистира на други шест.

- Игор Беланов, много благодаря за това, че ни посрещаш в Одеса, в твоя град си!
- И аз благодаря. Няма как да бъде другояче, защото съм отраснал тук в бедно семейство. И точно в "Молдованка", най-бандитският район в Одеса и затова много от приятелите ми вече не са между живите. А от подобна участ мен ме спаси единствено футболът и затова се отнасям много сериозно към него и всичко, свързано с него. Приятелите ми, с които съм израснал знаят, че за мен футболът реално е целият ми живот.

- Игор, а как разбра, че си спечелил "Златната топка"? Някой ти каза или ти телефонираха?
- Животът си знае работата и това стана точно в момента, в който бях с най-близките ми хора. За съжаление моят баща беше починал, още когато бях на 16 години и затова вкъщи бяхме само с мама, когато ми се обадиха с новината, че печеля "Златната топка" и след по-малко от месец трябва да отида да я получа на официална церемония. Не можех да повярвам, а ми се искаше да гръмна бутилка шампанско и веднага да обявя новината. Но нямаше как. Освен това знаех, че има много други големи футболисти, които също биха били достойни носители на този трофей. Затова сам изпих бутилката шампанско без много-много да празнувам.

- А с приятелите, с майка ти не пи ли шампанско също? Как се чувстваше в онзи момент, когато разбра, че си спечелил "Златната топка"?
- Да, разбрах същността на въпроса. Много неща почувствах - гордост, радост от спечеления трофей, уважение към момчетата, с които играех и ми помогнаха да постигна това признание, защото според мен нападателят е напълно зависим от съотборниците си. Футболът е отборна игра и успехите ти неминуемо са и тяхна заслуга. Това нямаше да е възможно без подкрепата на целия отбор, като започнем от Заваров, Михайличенко, Бессонов... Изобщо целият отбор. За мен беше гордост и си казах най-искрено, че не трябва да забравям нещо много важно. Аз съм възпитаван не в Динамо /Киев/, а в Одеса и то в Молдованка. И исках нашите младежи тук да разберат, че не съм забравил откъде съм тръгнал и че дори и при нас може с много труд човек да израсне и да има резултати. За мен това беше наистина много важно.

- А какво си спомняш за деня, в който Игор Беланов получи "Златната топка" в ръцете си? Беше притеснен и нервен или по-скоро щастлив?
- Нямах изобщо никакво време, за да успея да се притесня или изнервя. На всичкото отгоре това беше точно преди мача ни с Бешикташ. Не толкова тежък, но отговорен и важен за нас двубой на препълнен стохиляден стадион. Разбира се, имаше малко притеснение, но то продължи не повече от 15 минути, а след това дойде мачът и точно в него не успях да вкарам дузпа. В живота си съм пропуснал само две дузпи и едната беше точно в този мач. Истински парадокс! Единият пропуск бе на мача, на който ми връчиха "Златната топка", а другият на европейско първенство. Имаше, разбира се, нервност, няма как да е иначе, но водещо беше чувството на гордост за мен и за съотборниците ми.

- А как го отпразнувахте след мача? Вечерта, след като свърши всичко отидохте да празнувате в ресторант или вкъщи? С твоята "Златна топка" в ръце?
- Още не бях осъзнал всичко напълно. Имах странно чувство. Все още не можех да повярвам, че всичко това се случва. Изпитвах много голямо уважение към момчетата, защото знаех, че много от тях също заслужават тази награда. Хем се радвах, хем чувствах, че отговорността ми вече е много по-голяма отпреди. За мен това беше наистина голяма отговорност и разбирах, че вече ще трябва да браня постигнатото. Разбирах, че играта и на световното и в КНК не беше на нивото, което желаех, въпреки че в почти всички мачове бях вкарал решаващи голове. Това казваше всичко. Но пък вече имах една сбъдната мечта, защото още от дете си мечтаех да спечеля такъв трофей. И това се осъществи, защото цял живот се бях стремил и работех непрестанно и неуморно за него.

- Игор, разкажи интересна случка около твоята "Златна топка". Нещо, което се е случило в съблекалнята на отбора ти. Пазиш ли я много, губил ли си я?
- Преди я бях скрил. Такива бяха времената. Направих тайник под ваната. Едва по-късно разбрах, че това не е мястото за такъв важен трофей, защото там има влага, а той иска постоянни грижи и трябва да се почиства. И когато видях, че започва да избледнява, разбрах, че трябва да се направи нещо и да се премести на друго място. Това беше в началото, но сега спазвам абсолютно правилата за съхранение. Пазят ми я в банката. Там е в сигурни ръце и могат да я видят повече запалянковци. Освен всичко е и на място, където не е задължително да се ходи с вратовръзка и костюм. Ще ти призная -а аз повече обичам природата и свободата, а не хората, които всеки ден ги дават по телевизията. Това е много важно за мен. И изобщо не са някакви гръмки думи. Просто аз съм бил такъв през целия мой живот и съм горд с мястото, където съм се родил и израснал.

- Как се промени личният ти живот след спечелването на "Златната топка"?
- Благодарен съм на славния треньор Валерий Лобановски, защото той наистина много промени живота ми. Може би вече не съм толкова красив, симпатичен и слабичък, но все пак не трябва да забравяме, че съм на 57 години и съм близо до шестдесетте. Но независимо от това продължавам да се опитвам да се поддържам във форма. По-трудно е сега, но ми се иска да продължавам да съм във форма. А иначе тогава нищо не се промени. Просто поех по-голяма отговорност не само за мен, но и за съотборниците ми. Трябваше да давам повече автографи и да следя всекидневно за външния си вид, защото трябваше да се дават интервюта и се показвах повече пред хора. Станах публична личност, но въпреки това, аз си мисля, че този нов мой статут не успя да ме промени към лошо. Това е простичкият отговор на тази въпрос. Така го чувствам аз сам за себе си.

- Игор, а днес какво е нужно за един играч, за да спечели "Златната топка"? Какви съвети би дал, защото със сигурност има много деца в Украйна, които искат да вървят по твоя път и да бъдат следващите носители на "Златната топка"?
- Опитвам се да им обяснявам всичко, което знам. Ние заедно с Олег Блохин имаме собствена детска футболна школа в няколко области, естествено едната е тук в Одеса. Вземам с мен "Златната топка" и я нося при децата. Казвам им: "Вижте я, пипнете я, това е нещо реално и истинско! Беланов не е слязъл от небесата и директно станал носител на "Златната топка". Аз бях същото момченце като вас. Играех във всички тези турнири и много се стараех и трудех. Имах огромно желание да оставя нещо след себе си. За дечицата след мен. Това старание ми помогна да го постигна". Сега, за съжаление, нещата вече са много по различни. Днес водят някои от дечицата на тренировка с мерцедеси. И родителите убеждават децата, че са добри футболисти и едва ли не звезди. А аз питам същите тези родители: "Вие някога изобщо играли ли сте футбол? Как можете да прецените, че детето ви е много добър футболист? Разбирам, че ви е син, но оставете тази работа и преценката на професионалистите!" Сега наистина липсват много неща. Не виждам много от тях. А и талантливите деца са много по-малко. Талантът идва до голяма степен от това как си израснал, знаете вече моята история... Ние израснахме в калта. При баба на село и мечтаехме да имаме истинска топка. Такива хора могат да станат футболисти, а не като сега... Имат топки, прекрасни терени за тренировка, най-добрите условия за развитие... А ние бягахме след една парцалена топка и си охлузвахме колената и лактите на асфалта. Аз успях да порасна и да оцелея в Молдованка само заради футбола. На сто процента! Футболът ми помогна толкова много в живота, че дори няма смисъл да го обсъждаме.

- След толкова години сега гледаш много футбол и много различни играчи. Мислиш ли например, че Мохамед Салах ще бъде следващият носител на "Златната топка"?
- Мохамед Салах всъщност ми напомня малко за теб, Христо. Открива се лесно, отваря пространства за съотборниците. Не се страхува да поема сам риска за атаката и постоянно показва пълна увереност. Затова и играе така добре. Сега нападателите играят с гръб и това не им позволява да правят скоростни атаки. Сложно е в днешно време. Без скорост е трудно да се справиш. Сигурно и ти го виждаш това? Вземи за пример, който искаш отбор. От Барселона до Реал. Всички търсят скоростни играчи, за да могат да правят бързи контраатаки. А те са една от големите красоти на футбола. Нещо фантастично. За съжаление в момента това не може да бъде видяно в украинския футбол. Имаме много малко бързи играчи. Шевченко беше бърз, Беланов беше бърз, Блохин беше бърз и те всички постигнаха своите резултати. Обаче имаха зад гърба си и класен отбор. Всичко тук е ясно. Салах е великолепен футболист. Пред него има добро бъдеще, но трябва да премине в друг отбор. Готов е да спечели "Златна топка", но трябва да смени отбора.

- Сега искам да те попитам за 1986 г. Ти печелиш "Златната топка", но тогава се случва и една голяма катастрофа. Голяма трагедия. Първо искам да те попитам как разбра за Чернобил? Къде беше, как ти се отрази тази авария? И как успя и ти да помогнеш морално страната да стане на крака, благодарение на спечелването на наградата?
- Беше преди световното първенство, а Динамо /Киев/ играеше за Купата на носителите на национални купи на финала срещу Атлетико (Мадрид) в Лион. Точно в този ден научихме за експлозията. С момчетата разбирахме и знаехме, че това е много лошо за страната ни. Бяхме наясно, че хората в страната се опитват да избягат по-далеч от този взрив. Това може би ни помогна и осъзнахме, че нашата роля е да направим така, че хората да имат повече футболни радости и с празника да не мислят само за лошото. Спечелването на КНК като че ли ги разсея и накара да забравят донякъде. След това на световното първенство треньорите постоянно ни навиваха с думите: "Момчета, за нашите сънародници сега е тежък и тъжен момент. Нека да хвърлим всичко на терена и да направим празник за тях. Нека играем здраво заради тях". И това наистина действаше много силно на отбора. Ако се върна към това, което аз самият чувствах, просто не мога да намеря достатъчно силни думи да го опиша. Нямаше просто как да ме спрат по терена, независимо от 40-градусовата жега, защото играех за моите изстрадали сънародници. Дори аз самият не можех да си сложа спирачка. И явно е изглеждало така свръхестествено отстрани, че цели два пъти ме провериха за допинг. А ние никога не бяхме взимали допинг. Просто бяхме с крила, заради родината и сънародниците ни. Бяхме готови на всичко и имахме максимална мотивация. Взривил се е Чернобил и знаем, че в страната ни е тежко на всички. Тази мисъл ни помагаше много в битките. Опитвахме се да докажем на целия свят, че Украйна струва много повече от тази авария.

- В края на тази година, след трагедията, идва един специален момент за Украйна. Игор Беланов получава "Златната топка". Това също е стимул за вдигане на духа на хората, които са изживели тази трагедия.
- Тук не можем да говорим само за един човек - Игор Беланов, защото футболът е отборна игра и винаги ще съм благодарен на момчетата, с които играехме. Имаше несправедливост на световното в Мексико, където съдията ни ощети, но беше видно -а хората са доволни от нас. Играта ни е помогнала да се преодолее шока от трагедията. Много се писа и говори за това. Но, Христо, аз винаги съм бил отборен играч. Много обичам винаги да напомням, че всичко сме направили и постигнали заедно с момчетата. Никога все още не съм казвал пред когото и да било, че това е моя лична награда и това е моята "Златна топка". Знаех прекрасно, че тази награда е за целия колектив. Даже бях готов да дам по едно парченце от "Златната топка" на всеки един от момчетата, защото при нас имаше едно по-старшо поколение - Блохин, Бессонов, Дамяненко, които носеха отбора на раменете си, когато аз отидох там още като юноша. И заиграх благодарение на всички тях и впоследствие получих тази награда. Затова много искам да кажа няколко думи за Валерий Василиевич Лобановски. Такъв треньор като него все още не съм виждал. Разбира се не говоря за Запада, имам предвид за тук, при нас на Изток. Този човек често не се прибираше вкъщи. Постоянно работеше и все си записваше нещо. Перманентно променяше нещата. Например в срещите с Барселона постоянно търсеше подобрения и точно тези негови експерименти и вариации ни помогнаха да сглобим един наистина много боеспособен колектив. Външнитеа му полузащитници бяха истински професионалисти. Най-добрите. В средната линия трябваше да се намери равновесие между така наречените "убийци" или хора, които разбиват играта на съперника и хората като Саша Заваров, който са способни да ти дадат извеждащ пас. И като Паша Яковенко. И преливането от отбрана в атака... Ами и ти знаеш сам. За това нещо трябва висока скорост. Трябва да се тича. Това тренирахме през цялото време и точно за това се подготвяхме. Например в КНК играхме с румънския Университатя. В 17-ата минута вече водехме с 3:0. Техният вратар след третия гол се подпря на гредата и се хвана за главата. А беше още 17-ата минута! И човекът не знаеше просто какво да прави и на кого да хвърли топката. (Смее се) Сигурно си е мислел, че дори и да я хвърли добре, ние пак ще им я вземем. Бяхме работливи като мравки и пъплехме навсякъде по целия терен. Това е животът ми. Това са спомените ми.

- След толкова много години мога само да кажа: "Благодаря ти. Ти си прекрасен и скромен човек! Много работлив човек. Момче, което никога не забравя труда на своите съотборници. Няма човек, който да заслужава повече "Златната топка". Много ти благодарим за това, че ни посрещна тук в твоя дом.
- И аз, приятелю, искам да ти благодаря за прекрасното отношение. За уважението ти, защото ти наистина помниш историята. Това е много важно! За съжаление много хора забравят важните неща. А ти правиш филм за тези неща и вършиш наистина едно добро дело. Затова моля приеми моето наистина огромно "Благодаря". Защото това, което правиш не е за Игор Беланов или за Стоичков, а това е важно за идните поколения и за нашите деца. Да ги възпитаваме, за да бъдат истински като нас. Още веднъж поклон и огромно благодаря. И знай - винаги, във всяка ситуация - било то трудна или щастлива, аз ще бъда винаги до теб!

- Игор, ще те попитам за една много важна фигура в съветския футбол - Лев Яшин!?
- За съжаление, аз бях много мъничък, когато той играеше. Но към него уважението беше наистина неописуемо. Имам за спомен снимка с Яшин от деня, в който празнувахме заедно негов юбилей в Москва. За съжаление два или три месеца по-късно той почина. Тогава на юбилея той вече беше само с един крак. Това е интересна история. Къде ли не ходихме заедно с него да даваме интервюта. Бяхме даже в Париж на среща на носителите на "Златна топка" и него, разбира се, винаги много го уважаваха и го помолиха да застане в средата за снимката. И именно тази снимка с него си я пазя за спомен. Всички останали са станали прави от уважение към този човек - легенда. За мен беше като втори баща.

- Какво означаваше в онзи момент тази жива легенда - Лев Яшин? Носител на "Златната топка".
- Все пак той е първият и засега единствен вратар, спечелил "Златната топка". Той даде един огромен тласък на историята. Онези моменти от негови архивни кадри, на които съм виждал невероятни отразявания и как той хваща невъзможни топки. Това е история. Невероятен и това обяснява факта, че няма друг вратар получил това отличие. Той е единствен. Остава в историята.

- Буфон, Касияс също са страхотни, но така и не получиха отличието.
- Аз много уважавам Буфон, защото той беше близко до трофея и сигурно не му е било леко да преодолее загубата.

- Игор, все още не е минало много време от последното световно първенство. Какво мислиш за всички тези силни отбори, които се сблъскаха там?
- За мен на всички световни първенства и мисля, че с теб, Христо, сме съгласни двамата с това, че най-големите фаворити са... съдиите. Ако има честно и правилно съдийство, тогава първенствата стават хубави. Последният мондиал е пример за това. В днешни дни футболните сили са много изравнени. За мен преди всяко първенство фаворит винаги е Германия. Заради перманентно стабилните си игри и заради това, че почти винаги са или на финал, или на полуфинал. Другите за мен винаги са общо взето еднакви. Много обичам националния отбор на България. Нищо, че не играхте. (Смее се) Но наистина най-важните фаворити са съдиите. Ако не пречат, както попречиха на нашите отбори на световните ни първенства... И вие щяхте да сте играли на финал...а

- А когато вие играхте по ваше време. В онази златна епоха, когато всички говореха за футбола на СССР и за големия Динамо /Киев/. Има ли днес голяма разлика от онзи отбор и националния отбор на Русия?
- Трудно ми е да коментирам отбора на Русия. Гледах някои от мачовете им и мисля, че там се случва нещо на психологическо ниво. Беше направена и грешка преди световното да се поканят толкова силни отбори за приятелски мачове. Най-важни са психологията и добрият подбор на футболистите. Може много да се говори, но аз не виждам някой, който да може да свърши работата, която вършеше Валерий Лобановски. Просто давам пример.

- Играл си в Германия и познаваш много добре техния национален отбор. Какво е мнението ти за Бундестима? На какво се дължи неговата стабилност?
- За съжаление попаднаха в Борусия (Мьонхенгладбах), който практически беше на последно място и за съжаление няма какво наистина толкова да говоря на тази тема. Аз бях в края на кариерата си и попаднах в отбор, който вече се беше закотвил на последното място. Но впечатление за германския футбол и за Бундестима, естествено имам. В отбора на Германия има 100-процентова дисциплина и ред. Освен това те винаги стигат напред като побеждават съперниците си едва ли не с минимална разлика в резултата. Не се стремят да вкарват по 3-4 гола разлика. Стабилността за тях е много по-важна от всичко друго. Не им трябва зрелище. Най-важното е да продължат напред. И това е така почти на всяко световно първенство. И те винаги са там и стигат напред. И другите отбори имат добри играчи - Испания, Франция... Но дисциплината и редът при тях не може да се сравняват с този при немците. Това видях и аз, когато бях в Германия. Никой не може да се мери с тях, когато става въпрос за дисциплина и организация.