15 мача като титуляр, само в два от тях сменян преди края, за да получи почивка - при 4:1 срещу Витоша (Бистрица) и 7:0 над Верея Стара Загора. 4 асистенции на сметката и нито един гол. Сигурно се сещате, че говорим за Габриел Обертан.
Офанзивният футболист е бледа сянка на себе си, откакто удължи договора си с клуба. В първата част на сезона той играеше с такова настроение, което заразяваше отбора и публиката. Неслучайно феновете му скандират името след всеки мач. В последните обаче французинът сякаш изчезна от картата. Случайно или не - това се случва най-често когато бива поставен на поста зад нападателя, а не на крилото, където има цялата свобода на действие.
Да, Габриел минава за един от най-яловите играчи - преди се скъсваше да пропуска от невъзможни позиции, удряше греди - все бе на косъм от гола. Но се очакваше скоро да се отпуши, защото все някога топката щеше да кривне от голлинията към мрежата, а не към дузпата. В последните срещи обаче Обертан дори не поглежда към противниковата врата. В двете гостувания на Черно море бе неузнаваем. Сякаш бе в плен на мъртво течение.
15 мача без гол за играч от неговата класа при нивото на нашето първенство са наистина много. Левски вкара 7 на Верея, но Обертан не се дореди до това да ритне топката в мрежата. След четирите му гола през миналия сезон в елита, както и този срещу Черно море в баража за Лига Европа, той трябваше да надгражда над тази бройка. Но не го прави.
Думите на Наско Сираков отпреди година, че не би го пуснал в съблекалнята заради неумението му да бележи, бяха посрещнати на нож от болшинството фенове. Голмайстор №1 в историята на Левски ги потвърди, заявявайки, че всеки футболист на сините би трябвало да вкарва без проблеми по 10-ина гола на сезон. И Обертан би трябвало да може да го прави. Напоследък обаче усмивката я няма на лицето му. Няма я и играта, която заразяваше останалите.
Материал на Тема Спорт