свързани статии

свързани статии

Тази вечер светът ще гледа към добрия стар "Анфийлд", където не едно чудо на футбола се е превръщало в реалност. Първи полуфинал в Шампионската лига. Ливърпул срещу Рома. Не очаквахте да са тук, нали? Е, тук са. Не Сити, не Барса... Ливърпул и Рома. Историята на двата съперника е взаимно свързана завинаги заради един мач. Незабравим. Легендарен.

Финалът в турнира на шампионите през 1984 г. е големият миг на Рома. Клубът не е от грандовете на континента, че дори и в Италия като трофеи - през 1983-а е спечелил едва втората си титла. Стига до финала трудно (по пътя бие мъчно два пъти с по 1:0 и българския ЦСКА), изживява кошмарни моменти срещу Дънди Юнайтед (0:2 и 3:0), но мотивацията е огромна. Защото финалът е в Рим. На "Олимпико", домакинският стадион на Рома. Това е първо и единствено достигане до мача за трофея на "вълците".

За Ливърпул, другия финалист, нещата са по-рутинни. Клубът в онзи момент има зад гърба си опита от три купи на шампионите за 6 сезона. Търси четвърта, но в бърлогата на лъва. Фаворит на букмейкърите е Рома. Домакин, на свой терен, пред своите ултраси и с огромния глад на отбор, който не е бил толкова близо до купата никога. Предводителят на Ливърпул Джо Фейгън завежда отбора в Израел на няколкодневен лагер, за да го отдели от напрежението и медийното внимание преди финала. Там играчи си пийват и забъркват в скандал, завършил с леко сбиване в бар. Традициите на английските отбори са си традиции.

Тимът с Кени Далглиш, Греъм Сунес, Алън Хансен и Фил Нийл, с младия Йън Ръш на върха на атаката и лудия вратар от Зимбабве Брус Гробелаар, пристига в Рим, за да опита да срине мечтата на Вечния град. Римляните са много силен отбор с бразилския си лидер в средата на терена Фалкао и сънародника му Тониньо Серезо, с емблематичния капитан Агостино Ди Бартоломей, с аса на "скуадра адзура" Бруно Конти и нападателната двойка Роберто Пруцо и Франческо Грациани.

В тунела към терена на "Олимпико" играчите на английските червени са леко притеснени. Техният опит от европейски триумфи е голям, но шумът от трибуните е оглушителен, а съперниците от Рома изглеждат решени на всичко. Тогава шотландското ядро на Ливърпул - Сунес, Далглиш и Хансен, решава да вдигне духа на отбора. Припяват си песен на Крис Риа - I Don't Know What It Is But I love It ("Не знам какво е, но ми харесва"). Тя е хит от януари 1984-а и стига дори №1 в чартовете. Популярна мелодийка из цяла Европа.

Песента се подема с пълен глас от целия отбор - тананикане, пеене, та дори и имитиране на свирене на китара от Фил Нийл, който опитва да си придаде вид, че не му пука за важността на мача. "Гледаха ни и не вярваха, че си пеем и нехаем за мача - спомня си десният бранител. - Всъщност у нас имаше голямо притеснение за мача, но така изкарахме напрежението и то отиде у невярващо гледащите италианци.".

Ходът работи. Домакините (защото те са си такива, въпреки че финалът се води на неутрален терен), започват по-припряно. Точно Нийл вкарва гол още в 13-ата минута и стадионът притихва.
Три минути преди края на първото полувреме Пруцо изравнява с глава. Редовното време и продълженията минават без повече голове и идват дузпи. Това е първият финал на турнира на шампионите, решен с наказателни удари след 120 минути и равенство.

Исторически момент. Треньорът на домакините Нилс Лидхолм е спокоен. Играчите на Рома са тренирали дузпи в дните преди мача, а и имат в състава си Конти, Ди Бартоломей, Пруцо и Грациани - все дузпаджии. А вратарят Франко Танкреди е един от най-добрите при удари от 11 метра в Европа. Фейгън е далеч по-притеснен, но казва на Гробелаар: "Брус, опитай да ги разконцентрираш, да ги разколебаеш... Измисли нещо.".

22-годишният Стив Никъл, играещ най-големия мач до момента в кариерата си, тръгва първи. И пропуска. Рома вкарва чрез капитана Ди Бартоломей и повежда. Тогава се случва нещо странно. Нийл реализира, а зад топката застава Конти. Срещу него - Гробелаар, който си гъне странно краката, сякаш а-ха да падне. Кълчене, някаква пантомима и гротеска. Включително и дъвчене на мрежата, което изумява италианеца. И той пропуска.

Сунес и Ръш бележат, Ригети прави същото срещу танцуващия отново комично Гробелаар. Идва ред на Грациани, обикновено спокоен пред гола. Пак клоунадата на вратаря, нервите не издържат, удар над гредата и ... мачбол за Ливърпул. Алън Кенеди, левият бранител, тръгва към топката. "О, не", спомня си какви мисли са минавали през главата му Марк Лоуренсън, сега анализатор на BBC, тогава защитник на Ливърпул. Барни Ръбъл, както е известен Кенеди (по героя от "Семейство Флинстоун") е бил дузпи 3-4 пъти на тренировка. Никога не е вкарвал. Как го е избрал Фейгън, и до ден днешен не е ясно.
Барни спокойно вкарва. Четвърта европейска титла за гигантите от "Анфийлд".

Рим и до днес живее с травмата на този загубен домакински финал. Награждаването е озвучено от писъци и рев от трибуните, градът не може да повярва, че купата е изпусната. Английската преса нарича Гробелаар "спагетените крака", а по-късно го кръщава Клоунът-принц. 21 години по-късно в Истанбул, на дузпите между Ливърпул и Милан във финал, пак спечелен от английския отбор, Йежи Дудек опита да повтори клоунадата на Брус. И пак успя, спасявайки три дузпи. Има една "малка" разлика.

"През 1984-а Бруси не спаси нищо - казва Нийл през смях. - Той ги стресира, но те биха отвън. Не пипна топката, а стана герой!". На следващата сутрин в хотела на победителите в Рим идват фотографи, за да направят традиционната сесия с купата. Играчите не слизат, повечето не са будни, легнали са около 6 часа сутринта. Празненствата са били твърде дълги и сериозни. В автобиографията си Кени Далглиш пише, че са минали през вино, бира и ... каквото е имало в бара на хотела. Спомените са бледи.

Джо Фейгън обаче излиза край басейна с трофея и сяда на един шезлонг, а зад гърба му двама карабинери "пазят" купата. Кадър за историята! И мач за историята - култов, припомнян и преразказван през поколенията с фенове и на двата отбора. В Рим е кошмар, в Ливърпул - апотеоз на великите години на клуба. Днес Рома иска своя реванш, а "Анфийлд" - шестата си купа на шампионите. Очертава се дуелът да е великолепен. И за двата тима шансът да са на финал е твърде голям, твърде неочакван в този момент от историята им, и залогът е невероятно висок.

Ливърпул, очаквано, включи в плейлистата с песни, които ще се пускат на публиката на "Анфийлд" в последния половин час по време на загрявката преди мача, един стар шлагер. Онази песен на Крис Риа.
Психологически удар. Част от играта. И от историята на това съперничество.

Материал на SportingLife