Може би играчите на Ливърпул продължават да тичат… Когато слънцето се е издигало над "Анфилд" вчера сутринта, там сигурно все още е имало хора в червени екипи, които не спират да гонят, пресират и да се раздават до последния дъх, все едно животът им зависи от това… Това е Ливърпул на Юрген Клоп! Така го правят те. Германецът призова за смелост, призова за отбор, който не се страхува от фаворита Сити. Тим, който би се осмелил да напише история. И го получи! Най-силният съперник на Острова бе пометен с 3:0, а Гуардиола и неговите момчета си тръгнаха посрамени по магистралата обратно към Манчестър. 

Някои ще кажат, че нищо не е приключило, че все още има още един мач, но не вярвайте на тези приказки, ако Ливърпул играе по същия начин и на реванша. Нивото на саможертва в защита, неуморните червени футболисти, те бяха диви, жестоки и свирепи. Сити просто нямаше как да се справи с тях. Очаквахме голове и ги получихме, но не в двете врати, както мислехме. Трафикът вървеше само в едната посока. Ливърпулци бяха превъзходни и ни подариха най-добрия мач на английски отбор от началото на сезона. Безпощадни, когато трябваше, но и могъщи в отбранителната си устойчивост. На Лорис Кариус не му се наложи да прави нито едно спасяване. При това срещу същите играчи, които бележеха ненаситно гол след гол от началото на кампанията. 

Звездите бяха в средата за Ливърпул. Джеймс Милнър, Джордън Хендерсън и Алекс Окслейд-Чембърлейн отстъпват като имена на еквивалента си в Сити, но това бе точно тяхната вечер. Те предпазваха защитната четворка, бореха се до лудост с креативните играчи на Сити. Отборът на Гуардиола изглеждаше объркан и изгубен по начин, по който никога не сме го виждали този сезон - дори през януари, когато гражданите пак загубиха тук с 3:4.  Както и резултатът показва, подобрението е в червено. Това бе пълна и категорична победа на волята и духа, подкрепени от свирепия шум, който само "Анфилд" в европейските вечери е способен да създаде. Видяхме резултат, който показа, че Ливърпул е голямото нещо. След като причиниха това на Ман Сити, защо да не сторят същото срещу Барселона, Байерн или Реал Мадрид още на полуфиналите. За разлика от следващия съперник, който ще се изправи срещу тях, мърсисайдци не са шампиони на Испания, Германия или света, но за сметка на това имат нещо повече - сърце и апетит за още славни международни вечери. 


Никой друг не може като тях. Това е разликата. Ман Сити заложи на обичайното, защото мислеше, че това е достатъчно, но в Ливърпул знаеха, че този път ще е различно. Искаше се повече от тях и те го дадоха. Този мач бе върхът на Ливърпул при Юрген Клоп. С него може да се мери само паметният обрат срещу Борусия Дортмунд с 4:3 преди 2 години. Планът на Пеп с изваждането на Стърлинг от състава за сметка на Гюндоган не проработи, докато не може да се отрече, че германецът получи всичко, което търсеше от своите играчи. Дори повече от това! Каквото и да показва статистиката за притежание на топката, победата на Ливърпул е повече от заслужена. Толкова огромен аванс за 31 минути не се постига случайно срещу съперник от класата на Сити. Жестокостта на хората на Клоп, необяснимият обем работа и енергия бяха просто изумителни.

Защитата бе безупречна, но какво да кажем за нападението? Силата на Ливърпул е, че страстта на "Анфилд" намира ехо на терена. Старо клише е, но играчите на Клоп просто го искаха повече. Те горяха в единоборствата, гонеха топката с неуморни спринтове и после тръгваха пак смело напред. А фактът, че Ливърпул поведе в момент, в който Сити имаше 76% притежание, идва да каже каква е разликата между това да имаш топката и да я вкараш в мрежата. 

Мартин САМЮЕЛ DAILY MAIL, превод на Тема спорт