Днес се навършват точно 60 години от една от най-големите трагедии във футбола. На 6 февруари 1958 г. светът е потресен – най-популярният футболен клуб (б.р. - според всички проучвания) изживява най-тежките мигове в историята си. Ден по-рано Манчестър Юнайтед отстранява Цървена звезда в Белград в турнира за Европейската купа и се класира на полуфинал. Бебетата на Бъзби, както са наричани червените дяволи по това време, са във вихъра си, светът е в краката им, а бъдещето изглежда светло.

Съдбата обаче решава друго, а голяма част от тях така и не изживяват звездния си миг. Осем от Бебетата на Бъзби така и не порастват, а други двама са осъдени никога повече да не излязат на зеления килим. В деня след срещата със Звезда Юнайтед очаква своя полет до Англия, а по пътя си самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво. В 3:04 часа следобед метеорологичните условия на германското летище са, меко казано, лоши най-вече заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно прави опити да излети. Tретият се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището, крилото ударя сграда и избухва в пламъци.

23 от общо 44 пътници на борда са мъртви. Между тях са 7 играчи на червените дяволи – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били“ Уилън. 21-годишната звезда на отбора Дънкан Едуърдс, който е считан за единствения, който може да достигне нивото на Пеле, е ранен много тежко и умира след само 2 седмици в болницата в Мюнхен. Русокосият гигант с веселите сини очи, любимецът на жените, се присъединява към своите 7 съотборници, които никога няма да бъдат забравени. Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб на Манчестър също загиват заедно с няколко британски спортни журналисти. Оцелелите са малцина – мениджърът Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Хари Грег, Бил Фолкъс, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда на клуба по-късно сър Боби Чарлтън.

На „Олд Трафорд“ е пренесен часовникът от летището в Мюнхен в памет на онези осем мъже, които не успяха да се върнат у дома. Днес, 60 години по-късно, в родината на футбола никой не е забравил Бебетата на Бъзби. В събота в двубоя срещу Хъдърсфилд всички на стадиона и около него отдадоха почит на едно от най-талантливите поколения в английския футбол. Там, в Театъра на мечтите, бе и Хари Грег – бившият северноирландски вратар на отбора, който бе обявен за герой. Той е тежко ранен, но се връща в огнения ад, за да спаси умиращите си другари.

През лятото на 1958-а смелчагата е избран за най-добър страж на световното първенство в Швеция, но после е прокуден от националния отбор на Северна Ирландия. Причината? Отказал е да лети със самолет до Мадрид за контрола с Испания…Един от оцелелите е и великият сър Боби Чарлтън. Цели 60 години го делят от онази трагедия в Мюнхен, но няма и ден, в който той да не се връща към този фатален момент. Легендарният играч на Юнайтед не знае в коя секунда ще направи поредното тежко пътуване към миналото. Това може да стане на закуска или пък в претъпкана стая, но може и да е, докато се разхожда сред големите дървета на двора в дома му в Чешъм. 

„Понякога мигът отминава много бързо, просто една мимолетна мисъл, болка, тъга и след това моят ден продължава. Друг път обаче е доста по-продължително. Мисля за чудото на живота ми, за нещата, които направих, след като момчетата, които обичам, ми бяха отнети. Дори и чудесата имат цена! Да, тази трагедия ме докосва всеки ден, понякога ме изпълва с ужасно съжаление и тъга. Но и с вина, защото оцелях и намерих слава по пътя си, а другите момчета не успяха. Така и не спрях да се питам защо останах цял, а моите любими хора не. Целият ми живот е една болезнена битка с този момент, който завинаги ще ме преследва до последния ми дъх“, казва сър Боби Чарлтън. Много често, когато разказва за случката, той просто поклаща глава и споделя: „Съжалявам, но не мога да продължа“.

За сър Боби тези годишнини идват и си отиват като листата, падащи от дърветата, докато нощта продължава да расте. Точно както телата на неговите приятели от Бебетата на Бъзби, разпръснати в снега в Мюнхен до останките на разбития самолет. В дните, когато отива на „Олд Трафорд“ като посланик на клуба, той винаги се спира до снимката на младите момчета, които загубиха живота си при това бедствие, което порази футболния свят. Чарлтън, който сега е на 80, държи жив онзи пламък за осмината, които загубиха своя живот. Сър Боби винаги си задава въпроса „Защо точно аз“, а емоционалният отговор е, че онези, които загинаха, нямаше как и да поискат по-добър и велик човек, който да носи факела на паметта им през годините. От оцелелите в трагедията останаха само двама – той и легендарният вратар Грег. 

На 6 февруари 1958 г. Юнайтед губи голяма част от състава си, но не и волята си за победа. Това е най-голямата трагедия в историята на клуба, но в същото време и решаващ момент – реакция, сила и съюз след тази ситуация. Трудно е да се повярва, че само 10 години по-късно тимът печели КЕШ. Начело на червените дяволи отново е Мат Бъзби, но бебетата ги няма… Наследството на Бъзби, подхранвано от младостта, оцеля! Не случайно и вече 81 поредни години във всеки мач без изключение в състава на Юнайтед има поне един играч, който е продукт на школата. Страхотно е, когато видиш Маркъс Рашфорд или Джеси Лингард на терена, да не говорим, когато се разписват. Всеки един от феновете на 20-кратните шампиони на Англия обича това, а вероятно и сър Мат Бъзби би изпитал нещо подобно, ако бе сред живите… 

Материал на Любомир Изов, "Тема Спорт"