Левски пак има нов спортен директор, макар и Асен Букарев да е носител на друг пост със странно наименование. Но и неговата работа започна като на предшествениците му. Букарев онзи ден след мача с Витоша се обяснява едно срамежливо, едно притеснено как щял да говори със собственика, как щял сериозно да приказва с футболистите, защото нали – повече така не може.
И Гонзо беше същият – събере веждите, нацупи се и каже, че нещо не е наред и ще търси промяна, която се изразяваше в нови и нови селекции от неможачи от различни краища на България и останалия свят. Станислав Ангелов го правеше някак си по-тарикатската, със словесен арсенал и поведение на тарикат, който има някакви задни мисли, а се оказа, че наистина е така и мислите му изобщо не са били в съблекалнята на „Герена“, за което е получавал сериозни пари, а в една друга съблекалня.
Боримиров пък нещо напоследък изобщо го мързеше да обяснява защо нещата не вървят – след като бе видял умората и късните смени, се скри от микрофоните. Разбира се, че никой не е очаквал за няколко дни, след като Асен Букарев стана спортен директор под прикритие, Левски да се превърне в много подреден клуб, а отборът да започне да играе свежо и интересно в атака. Нищо ново на синия фронт. Ако изключим, разбира се, затвърждаващата се тенденция съдиите не просто да не пречат на Левски, а да помагат.
Обръщането на палачинката странно съвпадна с моментите, в които Тити Папазов и Наско Сираков „нахраниха“ сериозно българските съдии и техните шефове, а самият Спас Русев декларира подкрепа за Боби Михайлов за конгреса на БФС. Е, дали има нещо случайно, всеки сам може да си прецени, но във всеки мач има нещо гнило, което почти винаги е в полза на сините. Леко срамно е срещу Витоша Бистрица да ти дават такава дузпа и също толкова срамно е да не изгонят Ейолфсон за удар с юмрук в главата на противников футболист.
Разбира се, че футболистите не са виновни, че им правят такива подаръци, но напоследък нещо те са изнервени от собствената си несъстоятелност. Каквото и ще да обяснява всеки път Делио Роси, каквато и генерална стратегия да е подхванал, това с бавните, но правилни стъпки вече се изтърка. Е, запалянковците наистина се отдръпват. Неделя, на лесния и комуникативен стадион „Васил Левски“, не чак толкова студено време и не чак толкова скъпи билети, да не можеш да събереш 1500 човека си е кофти „постижение“.
То всичко си има праг на допустимост. Този на търпение на синята публика вече премина. Ами на хората не им доставя удоволствие този футбол и няма как повече да ги убеждаваш, че досега си учил отбора в защита и вече започваш обучение и във фаза атака. Тинтири-минтири. В нашето пешеходно първенство Левски с такъв треньор и такива футболисти трябва на всеки от новаците в елита да води с три гола на полувремето независимо от обстоятелствата.
Или ако в един-два мача нападателите нямат късмет, след това да разпукат всеки, изпречил се на пътя им. Но такива признаци засега не се забелязват. Нулио Роси продължава в своя си стил и изобщо вече не минава номерът с промяна на схемата или „това са ни хората“.
Левски е вкарал два пъти по-малко голове от Лудогорец и ЦСКА, а изостава по отбелязани голове и от Славия и Ботев, като в последните два тима няма някакви солидни имена в линията на нападението. Така че е крайно време Роси да измисли нещо интересно, дето се казва, да отлепи ютията в атака. Иначе „Герена“ съвсем ще опустее, докато толерантната публика чака със затаен дъх зимната селекция и подготовката, на която вече Левски евентуално ще се научи и да създава положения и да ги вкарва.
Желю Станков, "Тема Спорт"