Беше трудно. Есента в италианската Серия "А" е пълна с много разочарования. И повечето са все на едно място – Милан: Леонардо Бонучи, Матео Мусакио, Хакан Чалханоглу, Андре Силва... Има хора още като Алесио Черчи, Андреа Бертолачи, които вече са безинтересни за широката общественост. Трудно се отсяха само пет имена за най-големите разочарования в калчото до момента. Там даже не фигурира Жоао Марио...
Джанлуиджи Донарума (Милан)
Голямата надежда на Италия. Наследникът на легендата Джануиджи Буфон е най-лошият вратар в Серия "А" до момента. Защитата, разбира се, също допринася за това. Кристиан Сапата, Мусакио, Бонучи не са достатъчно стабилни. Всичко това обаче е нюанс на фона на безпристрастната статистика. Кариерата на Джиджо е в самото си начало, но е изправена пред ново голямо изпитания след лятото. Тогава беше обявено, че напуска Милан, но впоследствие преподписа. От началото на сезона той има 16 допуснати гола и 19 спасявания. Матия Перин, който е с 18 попадения във вратата си, има 31 отразени изстрела. Алисън е със само 7 гола, въпреки че вратата му е по-обстрелвана, отколкото на Милан. Донарума спасява всеки 1,19 удар, т.е. пропуска всеки втори. В цялото първенство с по-лоши показатели от него е само 40-годишният Албано Бисари – резервният вратар на Удинезе.
Аурелио Де Лаурентис (Наполи)
Наполи е като машина, всеки безпристрастен фен се надява именно южняците да прекъснат хегемонията на Ювентус. Отборът на Маурицио Сари играе превъзходен футбол, мачка, по-скоро мачкаше, всичко по пътя си, но вече започва да издъхва. Месеците минават, но няма кой да смени резултатното трио в атака – Дрис Мертенс, Хосе Кайехон и Лоренцо Инсиние. И знаете ли кой е виновен за това? Да, Аурелио Де Лаурентис. Амбициите на Наполи не отговарят на разходите и умората вече започва да се натрупва. Призна го и самият Сари. В отбора му няма ротации, Алан и Раул Албиол не са играчи, които могат да окупират заглавията. Може би някой от трите турнира, в които участва Наполи, ще трябва да бъде отписан. И това дали няма да е Шампионска лига?
Алекс Сандро (Ювентус)
Той е най-добрият в списъка на разочарованията. Много специалисти го определят като втория най-качествен ляв защитник на планетата след Марсело. Но есенната му форма говори друго. Миналата година Сандро правеше средно по 7.93 успешни отбранителни действия в мача. Сега е 4.88, което е 61% от възможностите на бразилеца. Дали е заложник в промяната на баланса на Ювентус? Бяха доведени Дъглас Коста и Федерико Бернардески, тръгна си Леонардо Бонучи. Макс Алегри най-накрая събуди режисьора Миралем Пянич. Сега шампионите отбелязват почти по три гола на мач, но пропускат два пъти повече от Рома. Парадокс. В атака Сандро е толкова активен, колкото и преди. В защита е някъде по средата между Квадво Асамоа и втория най-добър ляв бранител.
Доменико Берарди (Сасуоло)
Преди две години сериозно се говореше за нападателно трио Лео Меси – Неймар – Берарди. Преди година Доменико вкара 7 гола в 6 мача, след това дойде контузията в коляното. Сега има две попадения, едното от дузпа и вече не може да оправдава репутацията на бъдещия Роберто Баджо. По-близо е до Фабрицио Миколи. До 20-годишна възраст имаше над 40 гола за Сасуоло, но пробивът така и не се случи. Вече е на 23 г. и бившият голям талант на Италия не стига и до националния отбор. В началото беше по-перспективен от Пауло Дибала, но не направи решаващата стъпка напред.
Винченцо Монтела (Милан)
В този списък заслужава да е повече от половината отбор на Милан. Винченцо Монтела определено не се справя добре, направи няколко грешки, почти всички свързани с Леонардо Бонучи. Той беше купен твърде късно за промяна на политиката, схемата на игра и т.н. Треньорът, който преди години създаде най-интелигентния футбол в Серия "А", сега показва безпомощност. Не може да намери ритъма на Милан, местата на Хакан Чалханоглу, Андреа Силва... Списъкът е дълъг. Селекцията за над 200 милиона евро трябва да бъде оправдана минимум с място в Топ 4 в края на сезона. Но това вече изглежда почти невъзможна задача.
Веселин Коларов, Gol.bg