Съотборниците на легендарния български футболист Христо Стоичков от Хеброс Харманли са единодушни, че талант, трудолюбие, постоянство, хъс за победа и упоритост са качествата, направили Ицо носител на "Златната топка". Едва 16-годишен, пловдивчанинът прави първите крачки в отбора на Хеброс от тогавашната "В" група. Ето какво казват неговите съотборници от това време пред колегите от вестник "Марица".
Централният нападател на Хеброс от началото на 80-те години на миналия век Тенчо Михайлов-Качака, играл след това и в съседния Свиленград, си спомня Стоичков като много трудолюбив и дисциплиниран играч. "Подаваше ми страхотни голови пасове с левия си крак. Вкарал съм десетки голове след негови подавания, беше много бърз и амбициозен", обяснява Качака.
"Ицо беше тогава едва 16-17-годишен, но беше много съвестен и винаги оставаше след тренировки да тренира удари до стъмване. Освен това той винаги се учеше от най-добрите в отбора, а тогава имахме силен състав, който се класира в тройката на "В" група", добавя Михайлов.
"Никога няма да забравя как съдията Атанас Узунов докара с малкото си оранжево фиатче едно младо и леко стресирано дете. Беше един хубав септемврийски ден на 1982 г. Узунов и Сава Савов се бяха разбрали на мач на Хеброс в Казанлък треньора да пробва качествата на момчето от Пловдив", спомня си Ангел Станков.
"Настаниха го на квартира в нашата къща на улица "Петко Напетов" 1 зад киното. Още на първата тренировка с отбора юношата направил добро впечатление със своя талант, бързина и рязък старт. Треньорът Сава Савов веднага реши да вземе Стоичков в отбора.
Председателят на физкултурното дружество "Хеброс" по това време - Венко Карагьозов, си спомня Стоичков като много талантлив и бърз младеж. "Ние с треньора Савов поехме отговорността да сме му и настойници. Записахме го като ученик в СПТУ по електро-промишленост "Коста Ангелов", сега "Захари Стоянов", но Ицо не беше много по ученето.
Той бе съсредоточен в това да се развива като футболист и да стане звезда. Още като дойде в тима, веднага видяхме, че става за големия футбол. Много му е помагал в училище и преподавателят по студена обработка на металите - Братан Братанов.
Той разказа и друга любопитна случка от времето, когато носителят на "Златната топка" на "Франс Футбол" се е подвизавал в Харманли. "Играхме дерби с Тунджа в Ямбол, Стоичков вкара гол и го подгониха да го бият и играчите, и публиката на домакините. Той обаче показа веднага спринтьорските си умения и със спринт заобиколил стадиона и се качил направо в автобуса на Хеброс. Когато попитах запъхтения нападател откъде мина, за да не го уловят ямболии, Ицо ми каза: "Ами, шефе, обиколих стадиона и покрай Марица веднага в рейса се скрих".
И географията не беше силната му страна, но за сметка на това момчето имаше вятър в краката и топовен шут", усмихва се Венко Карагьозов, който 16 години е председател на ФК Хеброс. За да се види със своя приятел от Димитровград, е дошъл и треньорът на юношите на клуба - Трендафил Данев. "С Кавалера на "Златната топка" сме били съперници на терена, но в живота останахме верни приятели", казва Данев.
"Баща му и майка му идваха с един "Москвич" от Пловдив да го гледат на всеки домакински мач в Харманли. Сега като му посребря косата, Христо много заприлича на баща си Стоичко", добавя Петров.
Самият Стоичков награди победителите и победените от първия детски турнир "Сава Савов" и обеща да съдейства това състезание да стане традиционно. Той се чувстваше видимо доволен и щастлив с толкова приятели и фенове около себе си в Харманли.
"От тук тръгнах към големия футбол и никога няма да забравя хората и приятелите, с които съм започнал. Треньорът ни Сава Савов ни беше като баща и настойник. Винаги идвам с радост в Харманли, защото тук имам много истински приятели. Вярвам, че Савата ни гледа някъде от горе в момента и е доволен, че е възпитал такива личности, с които да се гордее", каза Стоичков на официалната церемония по награждаването на футболния турнир, проведен на стадион "Хеброс".