свързани статии

Габриел Обертан. Това ли е най-добрият, играл в България? Въпросът, който много фенове си задават. 

Не защото той вкара на Септември, а защото изобщо не можем да си спомним имало ли е някога играч у нас, който толкова много да прави разликата, при това съвсем сам.

Ако се върнем назад във времето, всички силни отбори на Левски в последните години са имали по една звезда, която буквално бута отбора напред. 

Така бе с Гарра Дембеле, който вкарваше като отвързан. Той обаче бе решителен в последните 30 метра от терена. 

Така бе донякъде и с Гари Родригес, който обаче бе сякаш само апотеозът на един доста качествен състав. Даваше черешката върху тортата с пробивите си отляво, които често бяха смъртоносни.

Ако погледнем другите отбори, то Марселиньо вече с години е номер 1, въпреки всички звезди в Лудогорец. И все пак „орлите" не са толкова зависими от него, а често овациите обираха играчи като Кафу.

Това, което е Обертан за Левски, е донякъде съпоставимо само с приноса на Данило Асприля за Литекс. 

Тогава преди мач в Ловеч на „Герена" мислеха само как да спрат колумбиеца, все едно друг играч не съществува. И често не успяваха. 

Само че Асприля е несъпоставим с Обертан. Все пак, единият е бил в Манчестър Юнайтед, другият изчезна от европейската футболна карта напълно безследно.

Габриел Обертан е пример как във футбола може да се работи с размах.  Само преди 6 месеца на „Герена" се бореха с нищото за Антон Огнянов от Дунав и едва не загубиха тази битка. 

Това лято Спас Русев привлече футболист, който без съмнение е способен да докара на стадиона сам поне 1000 души отгоре.

Доста добри думи заслужи Делио Роси за начина, по който успя да вдигне Левски.

Тимът играе вече почти безгрешно в защита. На всеки мач виждаме по няколко заучени положения, а два от последните три гола паднаха именно от такива. 

Всичко това е прекрасно, но въпреки това представете си как щеше да изглежда добре подредения Левски срещу Септември или дори срещу Лудогорец без Обертан? 

Той просто се превърна в човека-отбор. Връща се, хваща топката от центъра, преодолява съперници, извежда съотборници сами срещу вратаря, стреля от дистанция, помага в защита. 

Освен, че има качества, Обертан се раздава точно, както го е правил на „Олд Трафорд" при Алекс Фъргюсън. 

За него изобщо няма значение дали съперник е Ливърпул във Висшата лига или Септември в Първа лига, дали има 70 000 на „Олд Трафорд" или 1500 на „Герена", той просто си играе за името и реномето. 

На Обертан не му стига да е дошъл като звезда, а да бъде запомнен като такъв.

Страхотен ход на Левски без никакво съмнение. Когато следващия път някой попита какъв е смисълът да се взимат табели за селекцията. 

Смисълът е точно такъв, Обертан води по 1000 души повече всеки мач. 

Когато благодарение на това, че имаш такова име в състава си, после си способен да вземеш още добри играчи като Белмонт и Кабрал, има смисъл. 

Когато едва прохождащите таланти в тима като Алекс Боримиров, Ивайло Найденов и Станислав Иванов те гледат всеки ден не по кафета и дискотеки, а за допълнителни тренировки във фитнеса, си струва. 

Достатъчно пъти в предишни години Левски е изсипвал торби с пари, за да вземе нови играчи, които са се проваляли. 

Този път Спас Русев ни направи показно как може да вземеш свободен агент за приемлива заплата, който на всичкото отгоре не само ти помага на терена, а и дърпа целия клуб напред. 

Ако Обертан със своята класа успее да издърпа Левски и до титлата, това вече ще бъде нещо сравнимо с подвиг.

Материал на Стефан Дачев, в-к "Меридиан мач"