През тази седмица Фабио Капело сложи подпис, който ще му донесе около 13 милиона евро за 2 години - като нов треньор на китайския Жанцу Сунин.

Дон Фабио за първи път стана наставник на мъжки тим точно преди 30 години - на Милан. Опитът му е безценен, а и при китайските ресурси, това не са някакви безбожни разходи.

Капело бе гост на академия "Лоуреус" преди да замине за Китай и с удоволствие се включи в инициативата "Моите идеални 11".

Ето кои са най-добрите играчи, които Дон Фабио е тренирал за 3 десетилетия във футбола.

Джанлуиджи Буфон (работят заедно в Ювентус - 2004-2006 г.) Перфектният професионалист. Вратар, притежаващ всичко необходимо, за да бъде номер едно в състава, не само като позиция на терена. Без забележки.

Кафу (Рома - 1999-2003 г.) Невероятен футболист. Работа, талант... Никога не пропуска мачове. Неговото място е непоклатимо в този състав.

Франко Барези (Милан - 1987; 1991-1996 г.) Той бе двигателят на отбраната и едновременно с това нейният шофьор. Той определяше посоката. Треньор на игрището. Невероятен футболен интелект.

Паоло Малдини (Милан - 1991-1996 г.) Започна като ляв бранител, завърши като централен защитник. Но позицията му бе без значение. Той е от онези хора, които излъчват около себе си лидерство, човечност и спокойствие. Изключително важен за отбора като игра и присъствие.

Роберто Карлуш (Реал Мадрид - 1996-97 г.) Привлякох го в Реал с един от най-светкавичните трансфери, само за 12 часа го взехме от Интер. Рекорд за такава звезда. В Мадрид имаха някои съмнения в началото... Фантастичен. В защита, в атака... Няма по-добър от него на тази позиция вляво на отбраната.

Фернандо Редондо (Реал - 1996-97) Безупречен. Признавам си - един от играчите, които са ми голяма слабост. Нямаше друго име, което да е в състава преди него. Професионалист, лидер, страхотен играч.

Франк Рийкард (Милан - 1991-1994 г.) Поставям го до Редондо, като те ще си избират в хода на мача кой да е по-напред, кой да помага повече на отбраната. Според момента. Друг диригент във футболен екип. Бях сигурен, че ще стане добър треньор. И до днес сме в контакт, чудесно момче.

Деян Савичевич (Милан - 1992-96 г.)* Гениален. С различните си качества от останалите в атакуващото звено, той правеше разликата. Непредвидим - и за мен, и за съперниците! Такива играчи се раждат рядко, за добро или лошо! *Двамата имат огромни противоречия в Милан, като Деян дори си позволява да дава интервюта, че Капело не му дава шансове. Легендарен е случаят, когато Савичевич ругае на сръбски треньора си на тренировка, а на Звонимир Бобан се налага да превежда...

Раул (Реал - 1996-97/2006-2007 г.) Капитан. Лидер и уникален голмайстор. Много важен за цялата група играчи, за клуба и отбора. Един от онези, които имат в себе си семето на водач.

Марко ван Бастен (Милан - 1991-1994 г.) За съжаление, работих с него към края на кариерата му, когато контузиите доста често го вадеха от игра. Но той е изключителен мъж, характер и надарен с талант като за големи дела.

Рууд Гулит (Милан - 1991-1993 г.)* Атлетът на атлетите. Летеше по терена, помагаше на всички около себе си и сякаш играеше за двама. Не е идеален за колектива, защото никога не спестява какво мисли и не е дипломатичен, но на игрището - безупречен лидер. * Точно Капело продаде Гулит на Сампдория, като в последния му сезон в Милан не го пускаше като титуляр и го извади от групата за финала в Шампионската лига (0:1 от Марсилия през 1993-а), официално с аргумента за правилото за само трима чужденци.

"Да, да - 13 ще са, а не 11... - казва Фабио и продължава да пише по дъската. - Не мога да не добавя тези двамата".

Роналдо Луиш Назарио де Лима (Реал - 2006-2007 г.) Изумителен. Без значение как е тренирал, колко килограма е в момента, какво е настроението му. Влезеше ли на терена, това бе футбол от друг свят.

Франческо Тоти (Рома - 1999-2004 г.) Няма как да не е тук. Той бе много важен за мен в Рим, в Рома. Един от онези, за които вече няколко пъти казвам - особена порода водачи на групата.

Материал на SportingLife