На 10 май 1987 г. Неапол официално смени своята религия. Целокупното население на града избра Марадонизма пред христианството. На този ден, от който вече отброяваме 30 години, Диего направи Наполи шампион за първи път в историята. Аталанта спря Интер с 1:1 и разликата вече бе 4 т. между лидера от Неапол и отбора от Милано (Ювентус също имаше такъв актив на второто място). И празненствата започнаха... "Бяха карнавали, партита, лудост - разказва спортният анализатор Дейвид Голдблат, който е в града за купона. - По улиците не спираха музиката и танците, рисуваха Марадона навсякъде, разнасяха ковчези с емблемите на Ювентус, Милан, Интер..." Ражда се песента "Аз видях Марадона", както и легендата за триото "Ma-Gi-Ca" (Магия), което идва от Марадона, Джордано и Карека - атакуващото звено на Наполи. Това е един от великите мигове, ръкоположили Диего за един от двамата или най-великият играч в историята. Да победиш с южняците отборите от Севера... Невиждано и нечувано. Поводът е достоен да изброим 10 момента, формирали легендата за номер 10 - Дон Диего Армандо Марадона.

Световно първенство за младежи, 1979 г. По това време Аржентина вече знаеше за гения, но светът - не. Година по-рано Сесар Луис Меноти не го включи в състава на първия тим, спечелил Мондиала у дома. Диего бе на 18 години, когато заведе като капитан родината си на световното 20 в Япония. Не просто като капитан, а като лидер. След три победи в групата (с гола на Диего в тях), Аржентина удари последователно Алжир с 5:0, Уругвай с 2:0 и СССР на финала с 3:1. Десетката вкара по веднъж в трите двубоя, като така натрупа шест попадения в турнира. И спечели "Златната топка" за най-добър играч в него...

Архентинос Хуниорс - Бока Хуниорс, 1980 г.
На 15 години Диего дебютира за първия си отбор. Архентинос вече бе толкова влючен и зависим от гения, че му даде капитанската лента на 18. А през този паметен следобед Марадона бе воден от допълнителна мотивация. Първо, играеше срещу Бока - отборът на татко му и на сърцето му. Второ, дни преди мача лудият вратар на съперника Уго Гати и националния го бе нарекъл "малко дебелаче".Марадона му показа кой кой е - заби му четири гола... Един от дузпа, два от преки свободни удари и един с прехвърляне. Четири месеца по-късно Бока го купи, защото цялата страна вече говореше само за това извънземно "дебелаче" с номер 10! Бока плати за него убийствените за онова време 4 милиона долара.

Бока - Ривер Плейт, 1981 г.
На 10 април Марадона изигра първото си Суперкласико. И то... изигра го за историята. Диего се забавляваше под дъжда, на калния терен на "Бомбонера".
Първо се изгаври със защитата на съперника, а съотборникът му Мигел Бриндизи вкара на празна врата. После десетката прави още една асистенция, а накрая довършва Ривер с гол, като "хлъзва" на тревата националния вратар Фильол. Дербито на Марадона - така остава в историята на този мач срещата от 1981-ва.

Реал - Барселона, 1983 г.
През юни Барселона гостува в Мадрид за първи финален мач от несъществуващата вече Купа на лигата в Испания. Марадона вкарва гол, при който е изведен сам от центъра, лъже вратаря на Реал и изчаква бранител, който "излита" да го спре на голлинията. И пуска топката в празната врата арогантно. Това издание на Ел Класико завършва 2:2, а в реванша Барса бие с 2:1, като Диего пак бележи. Попадението в Мадрид обаче е паметно, като телевизиите в страната дълго го повтарят и анализират.

Аржентина - Англия, 1986 г.
Няма фен на футбола, който да не знае за този мач. Четвъртфинал на Мондиал 1986, чакан от цялата планета по повече от една причина. Марадона в този ден вкара най-скандалния гол в историята, но добави към него и най-красивия... Диего откри с ръка - Божията според него, "на един измамник" - според повечето останали хора на света, които не са аржентинци. Защото първото попадение си беше измама. Второто - поезия. Марадона излъга 8 футболисти на Англия, заобиколи и вратаря Питър Шилтън, пусна топката във вратата и написа страница в историята на футбола. Направо цяла глава!

Дубъл на Наполи, 1987 г.
Вече споменахме за този ден. Първата титла на Наполи, като в конкуренцията на големи отбори, тя е направо приказна. Марадона превръща един среден по сила тим в шампион. Така се става Бог.

Наполи - Ювентус, 1989 г.
След 0:2 в първи четвъртфинал в Купата на УЕФА, Наполи бе твърд аутсайдер за реванша. Но до почивката Марадона откри от дузпа, а после подаде на Андреа Карневале да удвои. И Юве затрепери в Неапол... В продълженията пак Марадона показа магията си, в минути, в които гостите натиснаха за решителен гол. В 119-ата минута Алесандро Реника с глава прати стадиона, града и цяла Южна Италия в делириум. 3:0 и полуфинал за Наполи!

Байерн - Наполи, 1989 г.
Ако никога не сте гледали Марадона и се чудите за какво е цялото тово обожание, въздишки и т.н. по това име, гледайте кадрите от този мач. Има ги в youtube. Първо обаче изгледайте загрявката му на "Олимпиащадион" в Мюнхен, преди двубоя срещу Байерн в същия турнир за Купата на УЕФА. Като роден с топката, като братче и сестриче. Останалите загряват като атлети, готвещи се за състезание. Диего загрява като музикант, готвещ се за спекгакъла си.

А после и мачът... 2:2, като Марадона асистира два пъти на Карека. Достатъчно е за място на финал, след като в първия мач Наполи е спечелил с 2:0.
След елиминирането на Байерн и Юве, кой заслужава повече този трофей. В мача срещу баварците в Мюнхен, номер 10 прави невероятни неща. Всяка топка минава през него, той е във фокусът на събитията постоянно. Ритат го, свалят го на земята, тушират го. Но Марадона просто е неудържим. Това е Диего в стихията му. Гледайте кадрите, ако само сте слушали и чели за този великан.

Бразилия - Аржентина, 1990 г.
Осминафинал на световното... Бразилците са много по-силни в целия мач, като голът виси на косъм. Но не пада - три пъти гредите спасяват Аржентина и световният шампион остава в играта, като продълженията наближават. 10 минути преди края Марадона поема топката в своята половина и тръгва. Това е най-доброто от топчестото същество с магията в левия крак. Просто дриблира и отказва да бъде спрян или съборен. Подава на Клаудио Каниджа, той заобикаля вратаря и бележи. 1:0 за Аржентина, нокаут за вечния враг. Попадението и до днес се припомня всеки път, когато двата най-силни отбора на Южна Америка се срещат.

Аржентина - Гърция, 1994 г.
Последният голям мач и гол на Марадона. Световното в САЩ бе краят му, а попадението срещу Гърция при разгрома с 4:0 и последвалата озверяла физиономия, която лепна на камерата и подари на целия свят, символизираше неговата решимост да изведе Аржентина на трети пореден финал на Мондиал. Не стана - хванаха го с допинг, извадиха го от първенството, а нататък... България и Румъния се погрижиха за останалото.

Материал на "SportingLife"